Сигурно и преди съм ви казвала, че много харесвам музикални предавания. Още от малка се зарибих по “Като лъвовете” и “Хит минус едно” – това бяха най-добрите шоута, които имаше тогава по темата . Днес обаче този тип предавания еволюираха значително и станаха както невероятно забавни за нас зрителите, така и изключителен шанс за участниците, които след време се превръщат в звезди.
Разбира се, говоря най-вече за Мюзик Айдъл, Гласът на България, а донякъде и за България търси талант, където също голяма част от участниците се занимаваха с музика. Според мен това са прекрасни световни формати, които и у нас бяха реализирани също толкова добре – от бТВ. Определено, предвид качеството на тези предавания и огромният ресурс, от който се нуждаят – както за купуване на права, така и за организиране и снимки – трябва да признаем на бТВ, че полага огромни усилия, за да ни достави едночасовото вечерното удоволствие през работната седмица. По тази причина ми се струват съвсем резонни претенциите на телевизията към кабелните и сателитни оператори за по-честна подялба на печалбата – все пак телевизията създава съдържанието – плаща за права за излъчване и финансира български предавания и сериали, а операторът само го разпространява. Ако се докаже, че абонати се укриват, то самите ние, които си плащаме за кабелната и сателитна телевизия биваме ощетени, защото по-малкото пари за телевизията означават по-малко средства за финансиране на сегашните продукции и създаване на нови със същото качество.
Новият сезон на Гласът на България е една от тези продукции, които изискват много средства, но си заслужават – аз лично все още не съм пропускала епизод. Шоуто стартира точно навереме, защото малко преди началото ми приключиха изпитите в университета, и можех да го гледам без да имам угризения, че се забавлявам, вместо да си уча по конспекта :))
Като студентка в УНСС, няма как да не се поинтересувам и от статистиките – стартът на втория сезон на шоуто е бил гледан от над 1 300 000 човека у нас, което го прави най-гледаното предаване в българския ефир в часовия диапазон 21-22:00ч. . Подобен успех са постигнали и повечето други издания на формата, реализиран в над 40 държави. В предаването се изпълняват най-различни стилове музика – от народна до класическа, благодарение на които участникът показва, че е талантлив без значение от стила, който трябва да пее. Други особености на формата, които го правят толкова предпочитан, са кастингите “на сляпо”, които дават възможност да се оцени единствено певческия талант на изпълнителя, без значение държанието му на сцена и външния вид, които в крайна са поправими. Сюзън Бойл, която се класира на второ място в британския формат Britain’s Got Talent през 2009г. е едно от малкото изключения, при които гласът и таланта успяха да преборят първоначалното лошо впечатление на журито, създадено от визията – и точно това погрешно впечатление цели да предотврати тази методика при кастингите в Гласът.
Сигурно ще познаете кой ми е фаворитът към момента в Гласът на България: естествено – Вася Попова(момичето от снимката)! Въпреки това нивото на тазгодишните участници ми се струва много високо, почти всеки от явилите се на кастингите на тъмно до момента демонстрира някакъв сериозен талант. Това, което винаги ме е учудвало в участниците е тяхното хладнокръвие на сцената – ако аз изляза на такава сцена да пея пред това жури, че и публика, може дори да не успея да започна от притеснение :)) А вие гледате ли и какво мислите за Гласът на България?
Google+ Comments
