Снежана Благоева е новият зам.-министър на земеделието. Тя ще е дясната ръка на проф. Иван Станков по въпросите, свързани с европейските субсидии и поземлените отношения. Потърсихме я, за да коментира възможностите за финансиране на фермерите и ефекта от европейските средства върху сектора. Интервю на в. “Стандарт”. – Г-жо Благоева, какви са най-големите предизвикателства, които очаквате като зам.-министър на земеделието с ресор европейски субсидии?
– Предизвикателствата, които очаквам, са много сериозни. Ще трябва още много да се работи, докато се стигне до регламентите, по които ще действаме от 2014 до 2020 г. Още по-голямото предизвикателство е подготовката в България, за да може всичко онова, което е изработено в Брюксел, да бъде факт като законодателство и да го приложим на родна почва. Постепенното информиране, адаптиране на сектора към новите изисквания за директните плащания, подготовката на Разплащателната агенция. Предизвикателства много.
– Ще успеем ли да се справим? До момента беше трудно, особено при усвояването на парите по селската програма.
– Много се засили процесът и аз съм оптимист, че ще завършим по най-добрия начин. Задачата е да се гарантира, че работата по програмата върви ритмично. Трябва да се даде тласък за по-бързото случване на нещата, за да влезем в сроковете.
– Как крехка дама като вас ще успее да се справи с всички лобита в земеделските среди?
– Ще дам най-доброто от себе си. По принцип съм консенсусен човек и винаги търся баланса между нуждите и интересите на хората. Имам изключително силен екип в министерството и разчитам на хората в него. Те са много опитни, с виждане как трябва да се развиват нещата занапред. А и земеделските производители се научиха, че трябва да има диалог с министерството. Въпреки че всеки защитава собствения си интерес, мисля, че и те започват да разбират, че трябва да се търси баланс. Както в Брюксел трябва да се търси балансът между 27 държави членки, тук ще трябва да намерим баланса между секторите – как да разпределим един ограничен ресурс, за да постигнем максимален ефект за земеделието.
– Доколко ще е ограничен ресурсът след 2014 г.?
– Може да се очаква намаление на бюджета поради факта, че общата финансова рамка беше много свита. Сумарно парите за земеделие не бяха намалени със сериозен процент, но намалението на средствата за развитие на селските райони за целия Европейски съюз за целия седемгодишен период са с 9% по-малко. Няма как това да не засегне всички, включително и нас.
– Какъв е вариантът да осигурим възможно най-голяма част от тези средства?
– Нашият стремеж е да останат парите толкова, колкото са в момента. Но това е една много оптимистична цел на фона на общото намаляване на средствата.
– Оптимистична дотолкова, че да е непостижима?
– Никой не може да каже. По принцип съм оптимист. По-добре е човек да се цели по-далече, пък докъдето стигне. Запазването на сегашния бюджет на фона на общата бюджетна рамка мисля, че е една хубава далечна цел. Вървим нататък, ще видим.
– Какво трябва да направим, за да стигнем тази цел? Да станем „по-зелени“?
– Не съм много убедена, че това е достатъчно. Два са основните критерии, заложени в регламента. Едното са икономически критерии, другото е предходното изпълнение, т. нар. past performance. Комисията прави сценарии по въпроса, но интересите са страшно много между държавите членки. Самата комисия не е достатъчно отворена като предоставяне на информация, за да знаем какви точно калкулации тя си прави и в каква посока да натискаме. Точно защото ЕК иска да избегне натиска от държавите членки. Направила е анализите, там има различни сценарии, в които ние сме добре, даже вървим нагоре, но там не се взима предвид намалението на парите във финансовата рамка.
– Фактът, че имаме сравнително слабо усвояване на парите по програмата за селата, може ли да се отрази на средствата, които ще получим след 2014 г.?
– Предходното изпълнение като терминология не е много ясно. Комисията дава знак, че това означава, че ще се взимат предвид предвидените, а не усвоените средства през предходния период. Но, пак казвам, ЕК не е достатъчно отворена, за да видим точно какви параметри се използват за финалните калкулации. Нашата позиция още от началото е много ясна – трябва да се вземат предвид нуждите на всяка страна, а не толкова да се акцентира върху усвояването.
– Какви са нуждите на България на фона на останалите европейски страни?
– Все още имаме да работим в посока подобряване на конкурентоспособността. Имаме много да работим за засилването на мерките за опазване на околната среда, в областта на иновациите, малките и стартиращите земеделски производители.
– Очаквате ли рамо за нашата страна от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош, който е румънец?
– Говорила съм с румънските колеги по въпроса и на този етап не бих казала, че има ясни индикации, че комисар Чолош е готов да дава предимство на България и Румъния само защото е от този район. Той се опитва да държи балансирано поведение, което е задължение за всички комисари – те трябва да са европейски комисари, а не национални. По-скоро бих казала, че трябва да разчитаме на експертизата на Европейската комисия и да работим с нея като с партньор, за да може да успеем по-добре с ПРСР – и сегашната, и бъдещата.
– Какво успяхме да защитим като позиции до момента, за да се удовлетворят максимално нуждите на фермерите?
– Накратко – като абсолютен топприоритет си бяхме поставили възможността да разпределяме повече средства към сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство. Те са важни за България и има конкретни проблеми, които трябва да бъдат решени. Затова много държахме на обвързаната или секторна подкрепа, която комисията беше заложила като 10% от общия бюджет.
Предложението на Съвета на министрите е 12%, а Европарламентът предлага тази помощ да е 15 на сто. Смятаме да продължаваме да работим в посока да се приеме 15%. Интересува ни да се разшири малко и списъкът с културите, които да могат да се подпомагат. В момента липсват например тютюнът, маслодайната роза, които са важни за нас. Ние ще работим в посока разширяването на този списък. Другият важен за нас момент е запазването на по-проста система за прилагане на финансирането. Така и така усложняването е неизбежно. Сега имаме система за единно подпомагане на площ, ще го заменим с многопластова система.
Там ще има пласт обвързана (секторна) подкрепа, пласт млади фермери, зелено земеделие. Всички тези неща нашите фермери ще трябва да ги приложат. Затова на първо четене искахме, когато стартира системата, поне да ни се опрости прилагането на правата за плащане и да продължим да плащаме основната част на хектар. Това решава и проблема с референтната година, която трябваше да се използва като основа за подпомагането от 2014 до 2020 г. Бяха опростени „зелените“ изисквания.
Ясно беше от самото начало, че без тях няма да може – 30% „зелен“ компонент беше неизбежен. Но поискахме поне той да е по-приложим – затова малките стопанства до 10 декара са изключени от изискването за редуване на различни култури. Екологично насочените площи няма да се прилагат за стопанства до 150 дка, това е много за България. Защото точно малките стопанства са най-уязвими и по-трудно се адаптират. Имаме опростена схема за плащане на малките фермери, специални пари има за младите фермери.
– Какъв е ефектът от евросубсидиите върху българското земеделие?
– Европейските средства могат да подпомогнат процеса на съживяване на сектора, но подобряването на състоянието е комплексен въпрос. Не може само да субсидираш фермерите и да смяташ, че те ще вървят напред. Трябва да ги стимулираш да произвеждат онова, което се търси на пазара, да произвеждат качествено, да се обърнат към това какво иска пазарът и как да договорят по-добра цена.
Проблемът не може да бъде решен само с директни плащания или с парите по Програмата за развитие на селските райони. Ако земеделският стопанин не намери пазара, не намери нишата и не спазва агротехническите изисквания, няма да може да развива стопанството си. Фермерът трябва да е добър мениджър, това е абсолютно задължително. Това е професионална дейност, бизнес като всички останали, макар в него да се влага повече лична емоция. /БЛИЦ
