Екатерина Михайлова е нежната половинка на дует “Ритон”. През 1977 г. заедно със Здравко Желязков завършват Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Именно там се запознават, стават гаджета и … култов дует. През следващите години правят редица шлагери. Имат 16 издадени албума и вече подготвят следващия. Сред най-големите им хитове до момента са “Джалма”, “Елате ни на гости”, “Как си, амиго”, “Сърце зад три врати”, “Отело”… През 2012 г. дует “Ритон” направи 35 години на сцената с национално турне и грандиозен концерт в зала 1 на НДК. Специално за “ШОУ” Катя разказва прелюбопитни истории за себе си и половинката си Здравко, разкрива с какви проблеми се сблъсква звезда, която има къща без номер на безименна улица, завежда ни и зад кулисите на живота на Филип Киркоров, когото познава от дете.
– Катя, написаха, че със Здравко се грижите тайно за някакво детенце. За какво става дума?
– Стига глупости, моля ти се! /смях/ Няма такова нещо, заклевам се! Така съм се смяла! Седят хората и си измислят. Момченце, пък го крием… Някои твои колеги могат да съперничат по фантазия на Станислав Лем!
Това момченце за какво да идва така приходящо?! Ние, ако вземем дете, ще го вземем завинаги! Това да не е някакъв зеленчук!
Това с детенцето е миличко, но има и злобарски материали. Личи си, че човекът, който го пише, много ни мрази, без да ни познава. Навремето ме пращаха по разни клиники във Виена да зачевам ин витро, пък Здравко лежал в съседна клиника да си присажда коса! /смях/
– Вие със Здравко сте заедно още от Консерваторията. Кой кого свали?
– През 1975 г. се засякохме със Здравко в първи курс на Естрадния отдел на Консерваторията. През септември, след бригадата, ни събраха всички. Пристигам на първия учебен ден, те всички се опознали вече – смеят се, шегуват се, а аз седя малко отстрани – с никого не се познавам, защото не съм била на тази бригада. През онези години още като ученици ни водеха на военно обучение и на бригади. Винаги кръшках, не обичах да ходя. Отървавах се с връзки, намирах медицински. Така бях направила и тогава.
Здравко вече беше ходил войник, имаше изгубени години. Той ми направи впечатление, защото беше най-представителният, най-красивия от всички! Той беше най-хубав! Непрекъсното се шегуваше. Дали аз съм била най-хубавата в неговите очи, не знам. /смях/ Първо станахме приятели. Надушихме се – по нещо сме си приличали. И така малко по малко – някъде февруари-март вече бяхме станали гаджета.
По цял ден бяхме заедно в Консерваторията. Здравко получаваше 40 лв. стипендия. Аз нямах, защото съм от София, а и майка ми и баща ми имаха такъв доход, че на мен не ми се полагаше стипендия. Тогава само във “Валентините” /луксозни магазини по времето на соца – б. а./ имаше френски парфюми. Нямаше разнообразие, само “Нина Ричи”, и всичките бяха по 20 лв. И Здравко за 20 лв. ми купуваше парфюм, а с другите 20 си вземаше купони за целия месец за студентския стол.
Но ние сме цял ден на училище. И по някое време страшно ни пригладняваше. А едно време нямаше пицарии. Имаше само една шкембеджийница “Първи май” срещу Консерваторията ! /смях/ А ние гладни – какво да правим?! И тримата с него и Ваня – една колежка и приятелка,
за 10 дена му изяждахме купоните на горкия Здравко за целия месец!
И той от един момент нататък вече караше на мускули. Живееше в общежитията на Консерваторията с един виетнамец, който между другото след това стана министър на културата на Виетнам! И ми е разправял: “Прибирам се вечер умрял от глад, а виетнамецът ме пита: “Гладен?”. А той направил макарони с майонеза! Но аз какво да правя – ям – макарони с майонеза!…”
Вечер първо изпращахме Ваня до “Младост” 1. Оттам хващахме автобус 213, сядахме на задната седалка да се целуваме, без да ни виждат. И така той ме изпращаше до нас – живеех до Новотела. След това се връщаше пак обратно към общежитията. Няколко тегела правеше, завалията, на вечер, а през това време – гладен! Е, аз, като ме изпращаше до апартамента, му казвах: “Стой тук сега!”. Влизах у нас в кухнята и му мажех едни филии, нареждах салами отгоре и му ги давах. Баща ми беше по-либерте от майка. Те двамата работеха в МВР, бяха полковници – тя в паспортна служба за чужденци, а той – в Дирекция на милицията. Та, като ме гледа татко, че една вечер, втора вечер правя тези фокуси, ми вика: “Абе, стига си мазала тези филии, я доведи момчето тук, да вземе да се нахрани като хората!”. И така вече започнахме да се храним в вкъщи.
– Как се роди дует “Ритон”?
– Като студенти във втори курс намерихме някакви връзки да се доберем до Тончо Русев – да ни чуе и да каже имаме ли бъдеще. Той ни чу и вика: “Страхотни сте! Продължавайте!”. А на мен: “Ти знаеш ли, така, като пееш, много ми прилича маниерът ти на Йорданка Христова!”. И какво се оказа… че сме братовчедки! Тя е по-упорита в издирването на родословието си и веднъж ми каза: “Ти знаеш ли, че ние сме от Хаджиминевия род от Кукуш и сме братовчедки!”. По македонска линия, от страната на баща ми – моята баба и нейната баба са първи братовчедки.
В Консерваторията още Данчето ми беше любима певица и пеех нейните песни – така че няма случайни неща!
А вече, когато със Здравко имахме две години професионален опит, бяхме пели в Полша, пак звъннахме на Тончо и пожелахме да се видим. Казахме му, че искаме да правим кариера в България, чужбина си е чужбина, но искаме тук да се наложим и ни трябват хубави песни. Той ни каза: “Съжалявам, не мога да ви напиша песен, защото
Лили Иванова ми е забранила да давам песни на други певци! Ще ме убие!”
Тогава той работеше с нея. И ние му влязохме в положението – не искахме да го убиват! /смях/ Но обеща да ни помогне. Намерихме преводни песни – тогава беше много модерно, и Калин Донков ни направи българските текстове. Тончо Русев ги даде в Радиото. Те обаче не ги приеха. Казаха: “Ама вие какво искате сега – да запишете две песни и веднага да ги приемем?! Няма как да стане! Трябва да изтъркате малко стълбите на Радиото, и тогава!”…
– Кой ви помогна да пробиете?
– Човекът, който наистина ни подаде ръка, е Зорница Попова. Тя написа първата ни песен “Бургаските момичета” за фестивала “Бургас и морето”. Тази песен е била за Бисер Киров, но той тогава правеше турнета в Германия. Обадил се и казал: “Няма да мога да дойда, намери си друг изпълнител”. Тогава работехме с Иван Кутиков, с който ни свърза Тончо Русев. Зорница му се обадила: “Иване, какво ще правим – Бисер Киров не може да се върне от Германия!”. А Иван й казал: “Абе, имам тук едни двама, работя с тях, дай да им я дадем!”. Трябва да ти кажа, че ако беше друг композитор, щеше да откаже да я даде на такива млади и неизвестни, щеше да си помисли, че ще й окепазят песента. Обаче Зорничка се съгласи! Много хубаво я направихме песента, не взехме никаква награда, но… бяхме забелязани! След това Зорница ни даде песента си “Трябва да чакаш”, която де факто е първият ни хит.
Обиколихме всички възможни класации, влязохме в “Мелодия на годината”… И така започна истинската ни кариера. Направихме първата си малка плоча в “Балкантон” – тя вдигна много голям тираж и ни поканиха за дългосвиреща плоча. Защото тогава беше така: трябва да те покани “Балкантон”, ако прецени, че можеш да направиш тираж и да донесеш пари. Макар и по времето на социализма, “Балкантон” си беше едно капиталистическо предприятие! Първият ни албум също вдигна много голям тираж. Последва втори, трети, четвърти и … избухна демокрацията, а “Балкантон” фалира! Всичко се срина – нямаше вече “Концертна дирекция”, нямаше турнета, нито нищо…
– И вие изпаднахте в шок?!
– Ние бяхме по на 30 години, в разцвета на силите си! Не можехме да си седим вкъщи и да се тюхкаме: “Ох, много е тежък животът, какво ще правим сега?!”. Всичко живо около нас се беше подлудило на тема търговия – кой може, кой не може… Въртяха се телефони, продаваха се подводници, хеликоптери! /смях/ Един приятел ни предложи: “Мога да ви уредя да купите един тон кафе!”. Тогава нямаше кафе, а много се търсеше! Като го препродадем, се предвиждаше печалбата да е колосална! Платихме кафето предварително, но докато дойде, цената му падна наполовина, че и повече! В един момент се оказахме с 1 тон кафе, в един гараж го бяхме складирали, и търсехме къде да го разхвърляме. Не можехме пакетче по пакетче да го продаваме. Свързахме се с наши приятели, които имат кафенета – продавахме им по 20-30 кила.
Половината го окрадоха –
смехотворна история!
Имахме и 3 магазина за парфюмерия, козметика и кукли “Барби”. Пет години нещата вървяха много добре, но се получи пренасищане на пазара. През 1996 година ги затворихме всички, раздадохме стоката – къде на загуба, къде – не, и финиширахме!
– Преди това ти си се снимала в киното – защо се отказа?
– Участвах във филмирането на романа на Богомил Райнов “Денят не си личи от заранта”. Самият той ме е видял по телевизията, обадил се на режисьора и казал: “За еди – коя си роля, искам да ангажирате тази певица!” Отидох на пробни снимки, харесаха ме. След това получих и други покани, но навсякъде трябваше да се събличам, да играя по “евино облекло”. Тогава беше атракция да имаш такъв бюст, сега всяка втора е така! /смях/
– Да де, ама не са естествени, а силиконови…
– Идва един ден Боян Иванов и ме пита: “Знаеш ли каква е единицата мярка за цица?”. “Каква?”. А той се смее: “Един ритон!”. И още един лаф имаше – че жените се делели на ритонки и на бюстабанлийки!
– Със Здравко живеете в Банкя. Защо избрахте да построите къщата си именно там?
– Имаме си прекрасен мезонет в кв. “Витоша”, в който живяхме до 2008 г. Но там започна едно безумно строителство! Построиха срещу прозорците ни огромна кооперация, а преди това беше ябълкова градина. Бетонираха всичко – вече не се живееше от жега! Тогава Искра Радева и съпругът й Кирчо, лека му пръст, тъкмо си бяха построили къщата. Те ни запалиха.
Живеем в една падина, малко над бившата резиденция на бай Тошо. Градската легенда гласи, че там минавало някакво беломорско течение с особен въздух.
– Какво представлява къщата ви?
– Къщата е направена мераклийски. Не е малка, но не е и прогимназия – точно толкова, колкото ни трябва. Понеже е построена на скат, от едната страна е на два етажа, от другата – на три. Има вътрешни стълби. Здравко си има стая – гардероб и аз си имам – за да не се бутаме! /смях/
– Вярно ли е, че живеете на безименна улица, къщата ви е без номер и плащате ток на промишлени цени?
– Точно така. Това е някакъв абсурд! Докато строиш къщата, ползваш промишлен ток. ЧЕЗ ти казва: Когато вземеш разрешение за ползване, тогава минаваш на битов ток, който е на половин цена. Ние взехме такова разрешение, но ЧЕЗ отсякоха: “Нямате административен адрес, не може!” Значи, нямаме административен адрес, но това не им пречи да ни взимат по по-скъпата тарифа!? Обещали са ни, до края на този месец да имаме.
Предишната кметица имаше идея да кръстят улицата “Ритон”, защото ние сме първите заселници на нея…
– И сега колко ток плащате на месец?!
– Около 300 лв.! При положение, че се отопляваме с локално парно с пелети, готвим на газ, водата си затопляме със солари на покрива, навсякъде сме с енергоспестяващо осветление… Почти за нищо не ползваме електричество!
– Катя, да те питам, ти как гледаш на тази истерия, в която изпаднаха някои български композитори и тръгнаха да съдят Филип Киркоров, който ви е близък приятел?
– Е, друго е да съдиш Иван Иванич, друго е Филип Киркоров! Най-смешното е, че в играта се намърдаха и някакви хора, на които той случайно е изпял някога една-единствена песен по времето на социализма, включил я е в плоча и никога повече не я е пял! Лично аз никога никъде не съм чувала подобни песни да пее на концертите си. Те просто не са били хитове! И същите тези хора имат претенции той да им плаща милиони! Това просто е смешно! Какво ли си викат:
“Я, и ние да закачиме нещо!”
– Познаваш Филип Киркоров още от малък…
– Чичо ми – братът на баща ми, работеше дълги години в Търговското представителство в Москва. Неговото семейство е близко със семейството на Филип. Оттам аз го познавам от дете. През 1979 г. вече бяхме семейство със Здравко и отидохме на един от най-големите си първи гастроли в Москва. Отидохме им на гости. Майка му беше направила страхотна трапеза. По едно време Филип, който беше 10-11 годишен, излезе и майка му каза: “Сега той ще ви направи спектакъл!”. Той се върна в стаята, облечен с черен фрак, бяла риза и червена папионка! Един такъв къдрав, ококорен! /смях/ Направи ни някъде около половин час илюзионен спектакъл! На него тогава мечтата му беше да става илюзионист. Той и сега винаги включва в шоуто си магически номера.
Докато учеше в Музикалното училище в Москва, всеки път, когато ние отивахме на гастроли, на всичките ни концерти седеше на първия ред! Гледа и попива с очи! А като дойдат през лятото на море във Варна, където пеехме със Здравко в градовете наоколо – винаги идваше с техните на концертите! Учеше се от нас, обожава репертоара ни. Някой път, като си говорим по телефона, аз казвам някакво изречение, а той веднага, ако същото изречение го има в някоя наша песен, започва и я изрецитирва цялата! Песни, които аз съм забравила! Има такива, които, ако не съм пяла две години, съм им забравила и текста. А той помни, всичките ни песни ги знае!
– Вие правили ли сте концерти заедно с него?
– Когато беше съвсем млад и неизвестен певец, правеше концерти и ни канеше и нас. Веднъж на турне в Русия през 1989-1990 г., много рано една сутрин, Филип ни чука на вратата и вика: “Бързо, прибирайте багажа,
организаторката избяга с парите!”
А тя прибрала парите от последните два-три концерта и си тръгнала за Москва! Ако зависеше от мен, щях да кажа: “Ами, какво сега? Като се върнем в Москва, ще я открием”. А мозъкът на Филип сечеше със скоростта на светлината! Възхитих му се в този момент!
Прибираме ние багажа, викаме такси и тръгваме към летището. Но се оказва, че няма билети! Не знам Филип какво говори на касата, но се намериха три места! А самолетчето малко и пълно “догоре”! Филип винаги е в състояние да направи невъзможното! Влязохме в самолета, а организаторката – вътре. Като ни видя – изстина! Филип седна до нея, не знам какво й е говорил, много тихо и спокойно, но тя… извади парите и му ги даде! Ставаше въпрос за много пари!
Той е страхотен организатор. И сега, когато има огромен екип, на който плаща страхотни пари – директор, който му прави участията, директор, който пътува с него и не знам още какъв директор, Филип не сваля слушалката от ухото си! Казва ми: “Ако аз не си свърша работата…”
– Наистина ли на сцената в НДК той разбра, че му се е родил син?
– Бяхме в гримьорната, още се приготвяше и ми каза: “Родил ми се е син! Но си мълчи, ще го кажа на сцената!”
– В края на миналата година бяхте в Москва – видяхте ли децата му?
– Имаше коледен бал в българското посолство и ни поканиха. Занесохме две австро-унгарски златни наполеончета – за момченцето и за момиченцето. С червена панделчица против уроки! Вечерта се видяхме с Филип. Бяхме се уговорили да хапнем и да отидем при децата в къщата му в “Рубльовка”. Те живеят там. Имат си гледачка, медицинско лице, много реномирана, но леля му – оперната певица Мари Крикорян, също живее там, за да наглежда всичко. Филип си живее в Москва, има страхотен апартамент близо до Кремъл.
Та въпросната вечер останахме в ресторанта докъм 2 часа през нощта. Казвам: “Филип, децата вече спят! Къде ще ги будим!”. А той: “Добре, утре идвам да ви взема и отиваме!”. Обаче ние се събудихме в… два и половина след обяд! Той звънял, звънял, ние не сме чули изобщо телефона. Бяхме като пребити от умора. Казвам му: “Филипок, отлагаме го за следващия път!”.
– Какви коли кара Филип Киркоров?
– Филип има няколко коли – едно бяло бентли, с което ни вози. Има и порше кайен, има джип, има една малка бутикова количка… Цял парк! Добре, че се отказа от тези лимузини, които са дълги по 11 метра. Преди това с тях ни разкарваше – те са ужасно неудобни. През 90-те години всичките руски звезди бяха луднали по тях! Даже веднъж бяха дошли с Алла в София на един “Орфей +” с такава лимузина! Казах му: “Филип, вие сте луди, няма да можете да я завъртите по софийските улици!”. И наистина – те я оставиха на паркинга на НДК и ги возеха с някакъв мерцедес.
– Забелязваш ли промяна в него, сега той е мегазвезда?
– Филип има много врагове в Русия. Като всеки, който е на върха. Много го ядат в средите на шоубизнеса! Завист! Понеже е обичан, търсен, богат…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
