Упоритостта на лейтенант Гергина Ценова мотивира и други жени да преследват по-смело кариерното си развитие в армията
© Надежда Чипева
Около 14% са жените военнослужещи в армията. Под 1% от тях са на офицерски длъжности. Няма нито една жена генерал. Фразата „няма да стане, защото си жена“ не притеснява Гергина Ценова особено. Но не защото (както вероятно ще ви се стори) е овехтяла за времето, в което живеем. А защото ѝ се струва възтесничка за знанията и амбициите ѝ. Сблъсквала се е неведнъж челно с нейните практически измерения. Но не се примирява с тях и толкоз.
На упоритостта на Гергина, без излишен патос, дължим едно от най-значимите успешни дела за дискриминация по полов признак. То променя не само нейния професионален път, а е важен напредък за равното третиране на жените, които служат в българската армия. Първо Комисията за защита от дискриминация, а след това и Върховният административен съд признават, че години наред ѝ е отказвана възможността да бъде повишена в работата си, въпреки че притежава необходимите квалификация и умения. Защото е жена.
Днес Гергина Ценова носи със самочувствие униформата и отговорностите си на лейтенант. Продължава да работи в системата и вече е ръководител на военнополицейска група в служба „Военна полиция“. Спомня си как в началото на 90-те години постъпва като автоинспектор със звание младши сержант. „Едно момиче, което не знае къде попада.“ Тогава служба „Военна полиция“ току-що е възстановена и в нея могат да кандидатстват и мъже, и жени. Преди това такава служба е имало по времето на цар Борис III, а дядото на Гергина е бил гвардеец в конния ескадрон на Негово величество.
Понякога няма нагоре
Десет години по-късно Ценова, вече старши сержант, получава разрешение от министъра на отбраната да учи в Академията на МВР, специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“. Такъв е редът, защото тя кандидатства за нуждите на служба „Военна полиция“ и завършването на това специализирано образование предполага да бъде назначена на по-добра длъжност и произведена в по-висок чин. За целта трябва да сключи допълнително споразумение с работодателя си, нещо като план за бъдещето ѝ кариерно развитие. Това обаче не се случва. И когато пет години по-късно Гергина Ценова с диплома за бакалавър в ръце пише рапорт, че иска да придобие офицерско звание, то ѝ е отказано със следния аргумент: „Въпреки завършеното обучение в Академията на МВР старши сержант Ценова не притежава необходимите командно-организаторски качества да заема командна длъжност.“
Тя деликатно предпочита да не коментира какво означават тези думи, но според адвоката ѝ Камен Костакиев няма съмнение, че това е административен евфемизъм за „няма да стане, защото е жена“. Тъкмо това чува един от свидетелите, призован по-късно по делото, в служебната кола, която той управлява и в която се возели началниците на Ценова.
Или както допълва самата Гергина с решителния си дрезгав глас: „Не беше ясно какви са критериите, но беше ясно, че аз не ги притежавам.“
В отказа си двамата директори (на регионалната служба и на служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“) посочват още, че към момента няма подходяща длъжност, а самият рапорт не стига до министъра на отбраната, както изисква редът в такива случаи. Същото се случва с втория рапорт, който подава Гергина Ценова две години по-късно. В него тя пак моли да бъде произведена в офицерско звание и да бъде назначена на длъжност, която съответства на образованието ѝ. Отговорът е същият – няма подходяща длъжност.
Междувременно тя доразвива знанията и уменията си. Става магистър по право в ЮЗУ „Неофит Рилски“, докато чака да се освободи място в системата. Забелязва обаче, че на уж неналичните длъжности се назначават нейни колеги мъже с по-малък стаж и с неспециализирано образование. След още една година пише трети рапорт, на който не получава отговор и който, разбира се, не стига до министъра. И тогава решава да подаде жалба в Комисията за защита от дискриминация, като в същото време уведомява и министъра на отбраната за действията си.
Контролният орган на министъра, инспекторатът, извършва проверка по нейния казус. В становището му се казва, че профилираното образование не е достатъчно основание Ценова да бъде повишена в офицерско звание и по-важно е мнението на нейните началници. Комисията за защита от дискриминация обаче не се съгласява. След дълги и тежки заседания, по думите на адвокат Камен Костакиев, Комисията отсъжда, че е налице пряка множествена дискриминация, продължаваща през годините – по пол и по образование. Установява, че в отдела на Ценова „Контрол и охрана“ няма жени офицери и че на свободните длъжности са били настанявани само мъже с образование, което не е пряко свързано с изпълняваните функции и които са с по-малък опит от нея. Смята, че ответната страна не е представила доказателства, че на Гергина Ценова ѝ липсват командирски и морални качества. И също така забелязва, че тя не е била атестирана всяка година според правилата и отсъжда неравното третиране да бъде преустановено.
Ръководството на служба „Военна полиция“ решава да обжалва решението на комисията пред Върховния административен съд (ВАС), но междувременно произвежда Гергина Ценова в лейтенант. А в подробно и добре мотивирано решение ВАС отхвърля жалбата и потвърждава решението на КЗД в полза на Ценова. В годишния доклад на правозащитната организация Български хелзинкски комитет това решение е отбелязано като „изключително“, защото е „първият верен, разгърнат професионален прочит на закона за защита от дискриминация в това отношение“.
Година след като успява да пробие системата с упоритост и постоянство, лейтенант Гергина Ценова е на същата служба и отговаря пред същите началници, които години наред отказват да я повишат. Уверява, че няма проблеми с тях. „Резултатът е налице. Аз съм се доказала като служител“, отговаря лаконично, но твърдо тя. А как успява да оспори мнението им и да им докаже, че все пак има лидерски качества? „Ами, с работа. Трудно е, но не е невъзможно.“
Адвокатът ѝ Камен Костакиев обаче смята, че Ценова е подложена на психологически натиск от ръководителите си – че е мъмрена пред строя, което е недопустимо за професионалист от нейния ранг, че е упреквана, че е е психически лабилна и се срива под голямо напрежение. Ценова признава единствено, че през годините е качила килограми заради стреса, който преживява. Костакиев води нова битка от нейно име по Закона за отговорността на държавата за причинените щети – за да изравни разликата във възнагражденията между старшина и лейтенант, които тя е „изгубила“ заради отказа да бъде повишена в продължение на шест години.
