Д-р Антони Ненов е началник на Гинекологичната клиника към Втора АГ болница “Шейново” и е сред водещите експерти по ендоскопска гинекологична хирургия и стерилитет в България. Специално за читателите на в. “Доктор” известният специалист коментира възможностите и проблемите на ендоскопската хирургия у нас.
– Д-р Ненов, откога започва да се практикува ендоскопска хирургия?
– През 1980 г. немският гинеколог Курт Зем направи първото ендоскопско отстраняване на апендицит. Когато дойдох да работя в АГ болница „Шейново” през 1998 г., и тук имаше хора, които се занимаваха с ендоскопска хирургия. В началото на демократичните промени у нас е минал пионерски курс в болницата от колеги французи, които са демонстрирали лапароскопия на прасе. Практика е в клиниките, където обучават млади специалисти по ендоскопска хирургия, да използват опитни животни, които са интубирани и под упойка, както се прави при хората.
– Закъснели ли сме с ендоскопската хирургия в България?
– Ние сме трагично изостанали в тази област. Когато отида на Европейски конгрес или на форум на някоя от асоциациите по ендоскопска хирургия в Италия, Германия, Испания, Турция, Гърция, виждам стотици млади лекари. Защото това е хирургия на новото време, а не на старото поколение професори и доценти, които сега са на 60 – 70 години. Младата вълна се увеличава все повече. Пътеката на ендоскопската хирургия не само е прокарана, а вече е магистрала. А другите типове операции стават нейни отклонения – това са операциите по вагинален път и коремните операции. Никой не отхвърля различните достъпи. Но това, което се прави ендоскопски, от добър екип, в добре оборудвана операционна, е съвременната хирургия. По ендоскопски път
могат да се направят абсолютно всички гинекологични операции
Тежките онкологични операции преимуществено се правят ендоскопски, и не за да са по-скъпи, а защото ендоскопската хирургия дава възможности да бъдеш прецизен в детайлите. При онкологията това е много важно не толкова при отстраняването на органа (матката с яйчниците), а при детайлното освобождаване на лимфните възли. Този метод позволява на лекаря да бъде максимално радикален и да постави най-правилната диагноза. Така няма разсейки и дава шанс на пациента да оживее.
– Какви гинекологични проблеми най-добре се лекуват чрез ендоскопия?
– В България ендоскопска онкохирургия се прави предимно в Плевен под ръководството на проф. Горчев. Навсякъде другаде са само опити. В университетската болница в Плевен имат оборудването и ценза на проф. Горчев, който може да извършва тези операции. В йерархията на ендоскопията върхът е онкологичната хирургия. Под нея са големите миоми, тежките ендометриози, отстраняването на матката (хистеректомия). Тези операции са напълно по нашите възможности. Имам пациентка на 67 години, на която трябва да се отстрани матката. Предложих й да го направим ендоскопски. Тя няма да плаща нищо извън това, което поема Здравната каса. Най-елементарната разлика между двете операции е в ефекта върху пациента. Козметичният ефект е много важен за жените – няма никакви белези. Защото отворите са по половин сантиметър. Сантиметър и половина се прави, ако махаме матката, защото през този отвор вадим органа на части, нарязан със специален уред. Второто преимущество е периодът на възстановяване. След три дни жената ще се чувства така, сякаш изобщо не е била оперирана, а при коремната операция – това ще стане най-рано след три месеца. Възстановяването е много бързо, изчезва дискомфортът и болката. Така не се губи трудоспособност – един уикенд и отиваш отново на работа. Вероятността за сраствания при коремните операции е около 90%, докато при ендоскопските е поне три пъти по-малка. Все пак е важно кой прави операциите, дали използва съвестно възможностите на ендоскопската хирургия. Защото може да си грубиян и брутален дори с ендоскопските инструменти. Това е до манталитета на хирурга. Но този тип хирургия дава изключителни възможности за прецизност. На екран виждаш обемно матката и всички органи около нея едновременно. Имаш огромно поле на видимост, детайлност, защото изображението е в пъти по-голямо – камерите и мониторите са с висока резолюция. Това е особено важно при лечение на стерилитет. Когато се прави пластика на жена, която има сраствания, запушвания на тръбите, тя не може да стане никога толкова прецизно при коремния подход, не може да се запази детайлно структурата на маточната тръба, която е суперфин орган. Луменът, през който минава яйцеклетката, е от порядъка на милиметър в диаметър. Как да го направиш с ръце? Не става.
Операциите при стерилитет може да са успешни 100%
само по ендоскопски път. Същото се отнася и до ендометриозата, която може да се открие в ранен стадий, когато се прави друга операция. Виждат се малки огнища, които след време могат да станат сериозен проблем. Унищожаваш ги в зародиш и прекратяваш заболяването. Факт е, че по цял свят се прилага щадяща хирургия, използваща естествените отвори. По този начин се слагат вече и гърди – това е най-модерният и най-скъпият метод, когато имплантът се вкарва през пъпа на пациентката.
– Каква е статистиката за стерилитета в българското семейство?
– Има статистически данни за 200 000 двойки, които страдат от безплодие. Те се повтарят всяка година и се чудя как не стават повече или по-малко. Държавата дава сериозна сума за ин витро процедури.
– Рано или късно идват при вас, кога хората осъзнават, че имат проблем?
– Обикновено в по-напреднала възраст. Със стерилитет понякога идват и 20-годишни, което е странно. По правило жените над 30 г. започват да се замислят, че нещо не е наред. Определящият фактор за стерилитета на дадена двойка е колко време реално е опитвала да направи бебе и това не се е случило. Трябва да е минала поне една година. Прекалено много фактори влияят при стерилитета – лошата хигиена на полов живот, инфекциите, редица заболявания, като ендометриозата. Помня, че когато специализирах през 90-те години в „Майчин дом“, рядко се случваше да чувам диагноза ендометриоза. А сега всяка седмица оперираме по няколко жени. Заболяването представлява наличие на клетки от лигавицата на матката на друго място в организма, най-често в малкия таз. Пълни се със стара менструална кръв и се образува т.нар. шоколадова киста. Организмът опитва да я блокира, като около нея започват сраствания, които са най-тежкият проблем.
– Защо в България не се работи основно ендоскопски?
– Защото времената са трудни. В „Шейново“ направихме отделение по ендоскопска хирургия през 2000 г., после го закриха, пак го открихме. Пречеха ни умишлено. Бяхме прекалено напористи и със самочувствие и това въобще не им хареса.
– Много ли е скъпа апаратурата, че я няма навсякъде?
– Скъпа е, но
вече всичко в медицината е скъпо
Никой не би трябвало да си прави илюзии, че медицината е нещо безплатно. Може би в част от обществото са останали стари спомени. Знаем колко голям процент от населението не си плаща социалните осигуровки – близо 800 000 души. Те не дават стотинка за здравеопазване, а мислят, че някой им е длъжен. В същото време много от колегите са загубили вяра в перспективата. При нас има постоянна смяна на методологията за реформа и нищо не се случва. Така и пациентите недоволстват, и лекарите губят вяра. Лекарите се държат на смешни заплати спрямо стандартите на Европейския съюз. Цените на всичко, с което работим – лекарства, консумативи, медицинска апаратура – е по европейски стандарт, само трудът на лекаря е нула. Но затова пък той е длъжен да е добър, да не прави грешки, да се обучава, да е в крак със съвременната медицина, без да има материален стимул да го прави!
– Какво трябва да се направи в здравната система?
– Трябва да има последователна здравна политика, която да определи първо невралгичните проблеми в системата. Това не е толкова трудно, защото през същото са преминали много държави преди нас. Ние не сме пионерите в това, което правим в момента. Има някаква причина да не се прави. Може би защото ще предизвика социално напрежение и никое правителство не иска да се нагърби с такива реформи. Всички искат да бъдат суперсоциални. Но все някой трябва да е виновен, че нищо не се случва. Най-лесно се оказва да се нарочат лекарите, а всъщност системата като цяло не работи.
Идеологията на Здравната каса е, че болниците са виновни за всичко, а Касата трябва да влезе в ролята на лошия даскал с пръчката и да ни бие през пръстите, защото ние уж сме искали само да отклоняваме средства, да лъжем Касата, че лекуваме, а всъщност нищо да не правим. Не оправдавам тези, които си измислят пациенти или правят други фалшификации. Но е логично болниците да се стараят да изкарват максимално пари – те са търговски дружества и трябва да се самоиздържат. Реално всички медицински дейности са недооценени. Например едно раждане струва 450 лв. по Здравна каса, но не е остойностен трудът на лекари, акушерки, санитарки, не се взема предвид и амортизацията на техниката. Ако се сметне всичко и се раздели на броя на ражданията през годината, 450 лв. ще покрият едва една трета от стойността на всяко раждане. Когато си недофинансиран, се налага да компенсираш. Болницата печели от кешовите плащания на пациентите, печели и от услугата избор на лекар.
Мара Калчева
