Фемке и Стоян
Фотограф: Цветелина Белутова
Фемке Бекс, собственик и управляващ директор на езиков център Excellence, роден език: холандски; Стоян Радулов, предприемач, роден език: български; Атанас, на 14 г., и Раф, на 1 г.
Живеят в София
От колко време сте заедно? Как, къде и на какъв език се запознахте? Фемке: Познаваме се от девет години. Запознахме се в София – аз бях дошла на двумесечен стаж като езиков преподавател, който беше част от университетското ми следване. В България бях за пръв път и не говорех български, така че в началото комуникацията ни беше на немски. Стоян: Езикът на любовта, ха-ха-ха.
Оттогава общият ви език променил ли се е? Ф.: Да, сега си говорим най-вече на български, но от време на време все още използваме и немски.
На какви езици се говори вкъщи? Всеки има ли си определен език? С.: Вкъщи се говори на четири езика – български, английски, немски и холандски. Всички говорим български, Фемке и аз използваме и немски, а те двамата с Атанас си говорят на английски. Със или по-скоро на Раф, тъй като той все още не може да говори, Фемке говори холандски.
Променя ли се езикът, който говорите пoмежду си, според случая или настроението? Ф.: Да, определено. Особено при мен, тъй като българският не ми е първият език и когато съм уморена, въодушевена или разстроена, обикновено преминавам на английски, немски или холандски. С.: Да, Фемке псува на английски, брои на холандски и обяснява на немски.
В случай че единият родител е единственият източник на определен език, който децата иначе не биха научили, полагате ли усилия това да се случи, или не смятате, че това е толкова важно? Ф.: Да, за мен е много важно Раф да научи холандски и да го научи добре. Тъй като аз съм неговият единствен източник на езика, полагам съзнателни усилия да му говоря много и само на холандски. Сега той е на една година и все още не е проговорил, но се вижда, че вече разбира и български, и холандски.
Как се чувства този, които не разбира някой от общите езици? Атанас: Когато Фемке и баща ми си говорят на немски, аз се чувствам малко объркан, защото не разбирам и думичка от това, което си казват.
Езиците, които говорите вкъщи, различни ли са от тези, които използвате извън дома – на работа, в училище или детската градина? Ф.: Моята ситуация в работата всъщност е доста сходна. Очевидно в часовете използвам езика, който преподавам, тоест холандски или английски. Извън тях, тъй като екипът на Excellence се състои от учители от Англия, Холандия и България, говоря с тях на всеки от тези езици, в зависимост от ситуацията и участниците в разговора. С.: Моят бизнес партньор е грък и с него си общуваме на английски и български – неговият български всъщност е доста добър. Атанас учи в Американския колеж, така че той по цял ден говори на английски.
Имате ли си собствен, ваш си (таен) език? Ф.: Не, но разговорите ни често се превръщат в странна смесица от всичките четири езика, която всъщност става неразбираема за тези, които говорят само един или няколко от тях. Веднъж бях в Холандия на гости при семейството и приятелите си и проведох кратък разговор по телефона със Стоян и Наско. Моя приятелка чу разговора, погледна ме с ужас и каза: „Не знам за какво ставаше дума, но ти току-що използва четири езика в двеминутен разговор. Защо правиш живота си толкова ненужно сложен?“ Аз обаче изобщо не гледам на нещата така, за мен това е нещо, което се е развило естествено, от само себе си.
Как и на какъв език протича комуникацията с бабите и дядовците? Ф.: Родителите на Стоян говорят само български. Преди аз да го науча, Наско и Стоян ми превеждаха.
А имената на децата? С: По традиция Атанас е кръстен на баща ми. Даже когато Наско се роди, баща ми каза: „Свободни сте да го кръстите Жан-Клод, но аз ще му викам Атанас!“ Ф.: Името Раф вероятно звучи повече холандско, отколкото българско, но всъщност то не е типично и за там. Има много холандски имена, които харесвам, но за българите – както всъщност и за повечето хора, които не говорят холандски, те са абсолютно невъзможни за произнасяне. Името Раф поне е сравнително просто, въпреки че за България е доста необичайно и често ни питат: „Как се казва???“ И, разбира се, не отне много време, преди Рафчо да се появи.
Какви книжки и приказки четете на децата си? Какви песни им пеете? Ф.: На Раф му пеем най-вече на български и холандски, понякога и на английски. Той много обича книжките Dikkie Dik, които са доста популярни в Холандия – в тях се разказва за една голяма рижава котка. На мен също ми харесват, защото си ги спомням от моето детство. Атанас вече е голям за песни и приказки преди лягане, но дори когато беше малък, му купувах книжки на английски, а сега той чете английски книги в училище и за удоволствие.
Как поддържате собствената си езикова форма? С.: Много по-лесно от физическата.
Ситуация, в която говоренето на различни езици е довело до (смешни или не толкова) недоразумения в съжителството? С.: В началото Наско говореше с Фемке само на английски и това продължи дълго след като тя вече беше научила български. Веднъж тя беше сготвила вечеря и Наско й каза „It’s delicious, Femke“ („Много е вкусно, Фемке“), след което се обърна към мен и каза: „Татко, това не мога да го ям.“ Въпреки че вероятно е знаел, че тя също разбира български, подсъзнателно по някакъв начин явно си е мислел, че само съобщената на английски информация ще я достигне.
Какви според вас са преимуществата и недостатъците на това да живееш в многоезичното семейство и дом? А.: Преимущество е, че всеки член на семейството може да упражнява езика, който му е по-труден, и винаги има някой, който да го поправи, ако направи грешка. Недостатък е, че ако някой член на семейството не говори даден език, комуникацията става по-сложна.
По какъв начин многоезичието прави ежедневието ви различно от това на хора, които живеят в едноезична среда? Ф.: Като изключим редките „загубени в превода“ моменти, мисля, че нашето ежедневие не се различава по никакъв начин от това на едноезични семейства.
Ако сега можехте да изберете, бихте ли избрали да живеете в многоезично семейство? А: Да, бих, защото всеки ден е различен и всеки ден мога да науча нещо ново.
Какви съвети бихте дали на семейства, които са в подобна ситуация? Ф.: Да не се притесняват да използват повече от един език, особено когато става дума за общуването с децата, които имат вродена способност да научават повече езици и това винаги ще е в тяхна полза. Познавам доста семейства, в които родителите са с различни родни езици, както в Холандия, така и в България. В миналото някои от тях са взели решение да използват само един от тях и да не настояват децата им да бъдат дву- или многоезични, за което сега съжаляват.
