Д-р Румяна Кожухарова е завършила медицина в София и е специализирала четири години в областта на дерматологията и венерологията. Работила е в областта на спешната медицина. Тя е практикуващ лекар с опит в диагностиката и при лечението на злокачествени образувания и други дерматологични проблеми. Има интереси и в областта на естетичната дерматология.
– Д-р Кожухарова, разкажете малко повече за липомите.
– Доброкачественото новообразувание на мастната тъкан с мезенхимен произход се нарича липом. Такива новообразувания могат да се развият във всяка част на организма, където има мастна тъкан. Доброкачествените новообразувания се характеризират с това, че не образуват метастази, растат бавно и са обикновено капсулирани. Липомът е доброкачествено образувание, чиято поява е доста честа. Обикновено е съставен от мастни клетки с големи размери, изпълнени с масти. Когато редом с мастните клетки са се разраснали и някои кръвоносни съдове, се говори за ангиолипом, а при разраснала се съединителна тъкан се говори за фибролипом.
– Къде най-често се появяват тези образувания?
– Най-честите места, в който се развива липом, са: шията, коремът, бедрата, гръб, седалище, при жените в бюста. Характерно за липома е, че той е капсулиран, но се случва да бъде и без капсула. Когато е без капсула,
липомът се разраства в околната тъкан
В такъв случай отстраняването му е по-трудно.
– Каква е причината за появата им?
– Етиологията е неизяснена. Предполага се наследственост – например, фамилна мултипленна липоматоза. Смята се, че и травмата е фактор за развитие на липом – посттравматичен липом.
– Има ли различни видове?
– Липомите са най-често срещаните доброкачествени тумори на меките тъкани и обичайно се появяват подкожно. Най-често са по тялото или крайниците, като много рядко може да се образуват вътре в организма. Това става в средната част (медиастинума) на гръдния кош или в коремната кухина, но там по-чести са злокачествените тумори на меките тъкани. Повечето липоми са единични, меки, неболезнени и растат бавно. Все пак от 2 до 3 на сто от болните имат множествени липоми, които понякога се предават по наследство. Липоматозата е термин за разрастването на зряла мастна тъкан не равномерно, а с отоци на кожата. Единичните липоми са добре отграничени, делчести формации (бучки), съставени от мастни клетки, но отделени от съседната мастна тъкан от фина, тънка фиброзна капсула. Появяват се вследствие на промени в гените на клетката. При вретеноклетъчния вариант на липома генетичните промени са на други места и там около липома има не мастна тъкан, а колагенообразуващи вретеновидни клетки. Такъв вид “бучка” се появява обикновено върху задната част на врата или раменете при мъже на възраст между 45 и 65 години. Вътремускулно разположените липоми се различават от подкожните по това, че са по-неясно отграничени.
Те са по-скоро бавно растящи,
дълбоко разположени образувания по тялото при хора на средна възраст. Само около 10% от тях са добре отграничени. Важно е да се разграничат от злокачествени липосаркоми.
– А какво ще кажете за ангиолипомите?
– Те са подкожни възли, обикновено при млади хора, и при над 50% са множествени, най-често по горните крайници. Обикновено не са по-големи от 2 см, но понякога са болезнени, особено докато се разрастват.
– Какви оплаквания може да предизвикат?
– Оплаквания често липсват, тъй като доброкачественото новообразувание е малко, не расте на големина – обикновено е с размери от 2 до 10 см. В повечето случаи пациентите търсят лекарска помощ, след като са напипали бучка с мековата консистенция, която е подвижна. Клиниката на липома зависи от големината, броя и локализацията му. Само големите липоми могат да повлияят на функцията на някой околен орган или на тъкан чрез притискане. При перитонеална локализация липомите могат да доведат до развитие на херния. Ако липомът се развие във или около тънките черва, може да доведе до развитие на илеус – чревна непроходимост или кървене. Съществува състояние, при което се развиват множество липоми в организма – нарича се множествена липоматоза.
Милена ВАСИЛЕВА
