– Чувствата, Кей Пакс си ги представям като бели облачета, които галят душата ми – въздъхна омайно мадам Люклер. Вие как мислите?
-Уважаема госпожо, чувствата са като небесната дъга, не мислите ли? Творецът е дал на вас хората имено тази цветна дъга като величайше Чувство за мир.
– О, драги ми Кей Пакс! Нима човек вижда многоцветно чувствата освен в нежно бяло? – учудено попита мадам Люклер.
– Чувствата, които човек изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство. За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес. Съдържанието на една мисъл – като такава – живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят. За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемчив процес. За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими. – Много добре е описано в Теософия на мисълта.
Цветната Теософия на мисълта
Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемчив процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемчивият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания.
Цветовете, които „духовното око“ възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло.
Чувствата и цветната хармония
В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот. Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
Хората, които засега са далеч от опитностите, описани в следващата глава („Пътят на познанието“), често допускат сериозни грешки относно самата същност на това, което тук е описано като „аура“. Те лесно биха могли да си представят, че „цветовете“, за които говорим тук, застават пред душата така, както физическият цвят застава пред окото.
Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци – напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено-сини цветове. Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци, вълните от нараненото себелюбие – тъмнозелена облаковидни маси. Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси, те често заемат формата на строго определени, правилни фигури. Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо-червеникав оттенък. В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
Обаче такъв „душевен цвят“ не би бил нищо друго, освен една халюцинация. Науката за Духа няма нищо общо с този вид „халюцинаторни“ изживявания. Във всеки случай, те не са обект на разглеждане в тази книга. Точна представа за нещата ще получим, ако си представим следното.
Спрямо физическия цвят, душата изпитва не само сетивно впечатление, но и определено душевно изживяване. Това душевно изживяване е едно, когато душата – чрез окото – възприема една жълта повърхност, и съвсем друго, когато тя възприема синя повърхност. Ще наречем това изживяване „живот в жълто“ или „живот в синьо“. Душата, поела Пътят на познанието, изпитва подобна „опитност в жълто“ спрямо активните душевни изживявания на другите същества; и една „опитност в синьо“ спрямо жертвоготовното душевно настроение.
И точно в този сюблимен на бузата на Кей Пакс се появи много цветната дъга като отражение. Мадам Люклер ахна от удивление – Сега разбирам уважаеми Кей Пакс, че човекът е палитра, а мислите му са цветове – Красиво!
4 total views, 4 views today
Фейсбук Коментари
сподели ме
