Темата за глобализацията на
икономиката навлезе в икономи- ческите изследвания в края на 80-те – началото
на 90-те години на ХХ в. Много бързо тя се превърна в приоритетно научно
направле- ние за икономическите науки. Проблемът привлече значителен нау- чен
интерес, доказателство за който е огромният поток от публика- ции върху
глобализацията на икономиката: през последните 25 го- дини по нея са
публикувани неизброимо число статии, доклади, голям брой монографии, проведени
са десетки конференции. Изс- ледването на глобализацията на икономиката се
наложи без съмне- ние като едно от водещите направления на икономическата наука
през последния четвърт век. Поради това в специализирана аудито- рия като тук
присъстващата, предполагам че има немалко колеги, които са чели, слушали или
дори сами са писали по проблеми на глобализацията. Също така е добре известно,
че от самото начало този въпрос се очерта като дискусионен – спори се по
различни аспекти на глобализацията в т.ч. и по основния: има ли или няма
глобализация на икономиката, т.е. реален феномен ли е глобализа- цията на
икономиката или е измислица (мит).
Ето защо, ако с днешна дата говорим за глобализацията на икономиката, а това е
моята задача днес, и то в ерудирана и запоз- ната с проблема аудитория,
въпросът, който би представлявал инте- рес е следния: докъде стигна дискусията
относно глобализацията на икономиката? Постигнат ли бе консенсус по някои от
спорните въпроси или не? Как разглежда глобализацията икономическата наука
понастоящем?
Новини от страната и чужбина
Първа инвестиционна банка Цветан Василев си призна за фалита на завода в Парачин Съпругът на Юлия Кръстева: Досието ѝ е фалшификация, публикувана редом с новините за Скрипал
Затова аз ще насоча първо вниманието
ви към отговора на този въпрос.
Ако трябва с едно изречение да се
отговори на горния въпрос – глобализацията на икономиката продължава да бъде
силно диску- сионен въпрос и до настоящия момент.
Ще приведа само няколко доказателства за това.
1/ През ранния период на дискусията
– 90-те години на ХХ в., П. Хърст и Г. Томпсън публикуваха една книга, която
застана в центъра на дискусията – „Глобализация под въпрос”, 1996 г.
Аз, както може би и други тук присъстващи, се запознах с
тази книга през този период. В нея на базата на емпирични изследвания двама- та
автори стигат до извода, че в съвременната икономика се наблю- дава тенденция
към регионализация, а не към глобализацията. Това, според тях, е вярно не само
за международната икономическа ин- теграция, но и за международната търговия,
която е по-скоро реги- онално ориентирана, а не глобално ориентирана. С други
думи, противопоставяйки регионализацията на глобализацията, посочени- те автори
стигат до отричане на глобализацията.
През 2009 г. тази книга претърпя
третото си издание.2 (В тре- тото издание двамата автори имат
съавтор – Бромли, но основното съдържание и идеи си остават същите.) За един
кратък период тази книга претърпява три издания, което не е случайно: през
целия пе- риод след първото си появяване тази книга се чете, купува, цитира,
използва и продължава да бъде в центъра на дебата.
2/ Показателен за състоянието на
нещата в науката е и факта, че в авторитетната публикация „The Handbook of
Globalization”3, 2011 г., разделът, който е посветен на концепцията
за глобализация- та, заимства заглавието си от книгата на Хърст и Томпсън и е
озаг- лавен „Глобализация под въпрос?”, само че с въпросителен знак накрая.
Този факт недвусмислено свидетелства, че сред икономис- тите проблемът за
глобализацията продължава да е дискусионен, т.е. глобализацията на икономиката
продължава да е под въпрос.
3/ През 2005 г. бе публикувана една
книга: ”Светът е плосък” на Т. Фрийдман4 – известен икономист и
журналист, един от убеде- ните привърженици на идеята за глобализацията и автор
на мно- жество публикации по тази тема. Интересна бе реакцията на тази книга,
която, може да се каже, отново разбуни духовете – в отговор и като опозиция на
Фридмън се появиха множество статии, бяха организирани дискусионни симпозиуми
на страниците на водещи
списания5 и т.н., което още веднъж показа, че между
икономистите отсъства съгласие по въпроса за глобализацията на икономиката.
Казаното дотук означава, че в
световната икономическа наука основният въпрос, а именно развива ли се процес
на глобализация на икономиката или не, към настоящия момент не може да се счита
за еднозначно или окончателно решен.
