От гледна точка
теоретико-методологичната интерпретация на глобализацията на икономиката, два
момента, които изразяват нап- редъка на науката, заслужават внимание :
На първо място, еволюцията на
разбирането относно същ- ността на глобализацията.
По-рано споделих своето разбиране за глобализацията на
ико- номиката като само отбелязах, че все пак (независимо от това, че въпросът
е дискусионен) болшинството от икономистите в света имат положително отношение
към глобализацията на икономиката
– те приемат, че
този процес е неоспорим, протича реално в светов- ното стопанство и насочват своите
усилия за неговото изучаване.
Сега ще поставя въпроса по друг
начин: как световната наука третира глобализацията на икономиката?
Глобализацията на икономиката е
феномен на световното сто- панство, тя касае световната икономика. Ето защо с
проблемите на глобализацията първи и най-активно се ангажираха икономистите-
специалисти по световно стопанство, т.е. международниците. А за изследователите
на световната икономика е характерна специализа- ция: учените традиционно се
ориентират към изследване на някой от основните потоци на международните
икономически отношения (МИО): това може да е международната търговия и
търговска поли- тика, валутно-финансовата система и пазари, движението на капи-
тала, международното производство и транснационалните корпора- ции (ТНК),
технологичния трансфер или международната миграция на работната сила. Тази
специализация се запази и след началото на дискусиите за глобализацията и даде
своето отражение върху раз- бирането на глобализацията.
Новини от страната и чужбина
Първа инвестиционна банка Мая Манолова: 15 болници са във фактически фалит Преди острова: Три фалшиви новини, които не успяха да изкарат Борисов от релси
По какъв начин?
Това, което се наблюдава в ранните
анализи по въпроса за
иконо- мическата глобализация е или свеждането й до процеси, които проти- чат в
една конкретна област на МИО – най-често
международната търговия (отъждествяването й с новите процеси в сферата на международната търговия), или извършването на
анализи във всяка от горепосочените области на МИО, като всеки въпрос се
третира по- отделно и след това в сборни монографии, посветени на глобализа-
цията, тези анализи стоят един до друг, редом (като отделни глави), без обаче
това да позволява да се види общата картина и по този начин да хвърли светлина
върху същността на глобализацията.
Само постепенно и на по-късен етап
икономистите, занимава- щи се с проблеми на глобализацията започнаха да
осъзнават, че новите процеси във всяка отделна област на МИО не изчерпват ес-
теството на протичащата глобализация. Като една от най- характерните черти на
икономическата глобализация, например, започна да се откроява нарастващата взаимозависимост между
основните потоци на международните икономически отношения. В условията на
глобализация светът става все по-взаимообвързан и все по-интегриран. Наблюдава
се, например, нарастваща и услож- няваща се взаимозависимост между
международната търговия, от една страна, и преките чуждестранни инвестиции
(ПЧИ) и дейност- та на ТНК, от друга. Според данни на ЮНКТАД, днес 2/3 от меж-
дународната търговия е търговия между ТНК и вътре в ТНК, като половината от нея
е вътрешнофирмена. Продажбите на задгранич- ните филиали на ТНК към настоящия
момент превишават повече от два пъти световния износ. Това означава, че
големите световни производители все повече задоволяват чуждите пазари не
чрез пряк износ на стоки и услуги към чужбина, а чрез износ на производство зад
граница. Тези нови факти свидетелстват, че днес да се говори за международната
търговия извън анализ на международното произ- водство и дейността на ТНК, е
непродуктивно и е плод на остаряло мислене. Посочените факти също
свидетелстват, че в световната икономика се извършват важни трансформации.
Нарасналата взаи- мозависимост между традиционните потоци на МИО ясно подсказ-
ва, че глобализацията има свои отличителни особености, тя има своя качествена
специфика и задачата на науката е да разкрие тази качествена специфика и собственото съдържание на процеса на
икономическата глобализация (извън онези съставляващи, които я образуват).
Някои от най-новите изследвания върху глобализация- та са насочени именно в
тази посока.
Следва да се признае, че инерцията
от ранни период на изслед- ване на глобализацията е все още много силна, и
досега не са редки случаите, когато същността на глобализацията се отъждествява
с нейните форми.
На второ място, внимание заслужава фактът,
че сред иконо- мистите, привърженици на
идеята за глобализацията на икономиката,
все повече се разширява кръгът
от учени, които поставят своите раз-
бирания в една по-широка концептуална рамка. Това са изследовате- ли, които
приемат, че глобализацията е
не само реален, но и всеобх- ватен процес, който има важни не
само икономически, но също поли- тически,
социални, философски, морални, културни, екологични и прочие аспекти. С други думи, глобализацията на икономиката
е са- мо част от глобализационните процеси, които светът преживява на настоящия етап. Все повече
публикации на икономисти по глобали- зацията на икономиката започват с подобно
признание. След което признание
обикновено специалистите-икономисти правят уговорката, че ще насочат своето внимание към изследване конкретно на
глобализацията на икономиката.
Изучаването на глобализацията на икономиката в нейната относителна обособеност
(спрямо съвкупните процеси на глобализа- ция) може да се разглежда като
самостоятелна научна задача и тя ще запази без съмнение това си значението и в
бъдеще. В същото време признанието на икономистите, че глобализацията е
всеобхва- тен процес и засяга всички страни от живота на обществото, е по-
ложителна стъпка, свидетелстваща за разширяващо се икономичес- ко мислене и
мироглед. Веднага обаче ще добавя: само това не е достатъчно. Признанието, че
глобализацията е по-широк процес и не касае само икономиката би
означавало/предполага на определен етап да се развият подходи, които да
изследват глобализацията в това й качество, т.е. да се развият
интердисциплинарни подходи и изследвания, в които икономическата наука
органично да се интег- рира. Що се отнася до доминиращата теоретична парадигма
– неок- ласическата, засега отсъстват стъпки в тази посока: икономистите се ограничават най-много с признанието, че
глобализацията е много повече от глобализация на икономиката и тук слагат
точка. Други школи на икономическата мисъл, обаче, ориентират силно изучава-
нето на глобализацията на икономиката към приложението на ин- тердисциплинарен
подход. За пример може да послужи Новата инс- титуционална школа. През 2013 г.
бе учредена глобална мрежа за интердисциплинарни изследвания от представители
на това теоре- тично направление – World Interdisciplinary Network for
Institutional Research (WINIR). Тази изследователска мрежа извършва активна
изследователска дейност, в т.ч. и по отношение глобализацията като стъпва на интердисциплинарния подход. През м. септември 2015 г.
(10-13 септ.) в Рио де Жанейро, Бразилия, предстои да се
проведе Втората международна конференция на тази организация на тема
„Институции, развитие и глобализация” (Institutions,
Development and Globalization). Известна е програмата на конференцията: ще има
4 пленарни доклада, по един от представители на икономическата наука,
политологията, философията и социологията. Икономичес- кият доклад е поверен на
проф. Дани Родрик от Принстънския уни- верситет, един от най-известните
специалисти по глобализацията. Ключовите проблеми са ясно дефинирани в темата
на конференция- та: един от тях е глобализация и също ясен е замисълът на
органи- заторите те да се адресират с участието на всички социални науки.
Между другото може да се отбележи, че голяма
част от конст- руираните през последните десетина години Индекси на глобализа-
цията разглеждат глобализацията като повече или по-малко всеобх- ватен процес
(не я свеждат само до глобализация на икономиката). Например KOF Index of Globalization включва/измерва
икономи- ческото, социалното и политическото измерение на глобализацията. Индексът на глобализацията на Центъра
за изучаване на глобали- зацията и регионализацията на Университета Уорик,
Великобрита- ния включва икономическото, социалното и политическото измере- ние
на глобализацията.
