АДАПТИВНОСТ НА ОТРАСЛОВИТЕ СТРУКТУРИ (на примера на България
Проучването има за цел да анализира адаптивността на отрасловите структури на страните в преход, да се проследи и прогнозира тяхното възможно и очаквано развитие. Тежестта на изследването се поставя върху установяването на общото и специфичното в развитието на България през преходния период в сравнение държавите от Вишеградската група и Румъния.
Преходният период протича по съвсем различен начин в отделните страни. Чехия например във всяко отношение се ориентира успешно в новата обстановка. Очакването , че всички останали страни ще вървят по този път, не се потвърди. На другия полюс е България, която среща значителни трудности. Различията в развитието се оказаха много големи и годините на преход дават основание да се очаква, че те ще продължават да нарастват. Една от причините за благоприятното икономическо развитие на Чехия е, че голяма част от пасивите на плановото стопанство, като неадекватна отраслова структура, се поеха от Словакия, икономиката на която стагнира значително в сравнение с на останалите страни от Вишеградската група*.
Новини от страната и чужбина
Summertime jazz с Fibank Цветан Василев си призна — „Искам фалит за „Сръбска фабрика за стъкло“! Меркел: Фалшиви новини, тролове и социални ботове може да манипулират изборите
Основен фактор , обуславящ възможностите за адаптиране на икономиките в преход, е съответствието на икономическите структури на пазарните условия.
Съществени различия между страните с планова икономика и тези с пазарна не се наблюдават прй разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП). Реални разлики има само по отношение на изменението на запасите , където високият процент за плановите икономики е резултат на тяхната неефективност.
Различията в структурата по сектори и отрасли при производството на БВП е основен фактор, определящ и нееднаквото развитие на икономиките в преход.
I. Структурни промени по основни сектори
Структурата на България по основни икономически сектори е може би най-неблагоприятната в сравнение с останалите страни. Без да е била индустриална държава, сега България има най-голямо относително участие на промишлеността , която обаче се оказва несъобразена с реалните и сравнителни преимущества — оттук и неефективна при новите икономически условия*. Тази неадекватна структура е една от основните причини за големия спад на икономиката , като по този показател страната се нарежда след Полша, Словения, Унгария, Чехия и Румъния.
Структурата на БВП през 1992 (по цени от 1989 г.) е напълно идентична с тази, която България е имала през 1980 г., и което е по-интересно, производството като обем е на приблизително същото равнище (Табл. 2)**. Ако се приеме, че промените в структурата на БВП през периода 1990–1992 г. са били пазарно ориентирани, това би означавало, че българската икономика се насочва към по-ефективна структура, каквато страната е имала през 1980 г.
Основните икономически показатели за структура и динамика на производството, инвестициите и за заетите показват добре познатия проблем, с който се сблъскват икономиките в преход — структура, неотговаряща на икономическите изисквания на пазарната икономика. Диспропорциите в България са много изявени, което определя и остротата на проблемите , с които се сблъсква страната . Показателно за това е и равнището на безработицата , която е относително най-висока. Освен това характерният спад в селското стопанство за икономиките в преход е най-силен в България.
За разлика от другите страни във Вишеградската група, промените в структурата по сектори у нас в България е трудно да бъдат определени като реално структурно адаптиране , защото те са резултат от спада на производството във всички сектори, или имаме негативна структурна адаптация, при която неефективната промишленост продължава да доминира развитието на стопанството*. Това определя и интереса за икономическия анализ от проследяването на структурните изменения на равнище отрасли на промишлеността.
