Икономическата политика в СЦИЕ
Може би най-дискутираният проблем на икономическата политика в СЦИЕ сега е как да се премине от стабилизация към растеж в една ситуация, когато не може да се смята, че целите на стабилизацията са били постигнати (поне за болшинството страни). При условията , посочени по-горе, традиционната индустриална политика или политика на стимулиране на износа най-вероятно ще има противоречиви резултати. Стимулирането на вътрешното търсене , както беше посочено, също крие своите опасности. От своя страна , степените на свобода на икономическата политика също са твърде ограничени.
Новини от страната и чужбина
Fibank представи своята специална програма Smart Lady, насочена към жените в бизнеса Тръмп предрече голям фалит: До седем години няма да ги има… Какво е да бъдеш лице на новините
Индустриалната политика е скъпа и ще окаже допълнителен натиск върху състоянието на бюджета. Освен това стимулирането на износа изисква и достъп до определени валутни ресурси, което не е по силите на част от СЦИЕ. Големият държавен дълг, слабите външни позиции и липсата на вътрешна стабилност са фактори, които възпрепятстват провеждането на активна експортно -ориентирана политика. Сред всички СЦИЕ единствено Чехия, по параметрите на вътрешното си състояние, може би е в състояние да си позволи такава политика.
В същото време развитието през последните години недвусмислено показа, че Източна Европа вече е неделима част от Европа и конюнктурата в развитите страни оказва твърде силно въздействие върху състоянието на икономиките на СЦИЕ. Началните години на прехода съвпаднаха с период на силна рецесия в Западна Европа (а и в повечето развити страни) и това беше допълнителен негативен шок за икономиките в преход. Обратно , признаците на съживяване в СЦИЕ се почувстваха точно когато Западна Европа излезе от рецесията , при това със силна възходяща фаза. Икономическият растеж във всички СЦИЕ през 1994 г. в значителна степен може да се обясни с повишеното търсене в Западна Европа вследствие на подема и резултиращия ръст на износа от СЦИЕ за този регион.
Освен това , макар и в ограничена степен, през периода 1992–1994 г. СЦИЕ все по-често предприемаха мерки, насочени към съживяване на техните икономики. Чехия и Румъния започнаха действия за защита на производството и заетостта ; Унгария, Полша и България промениха търговския режим чрез въвеждане на умерени протекционистични мерки. В някои от страните се предприема селективно стимулиране на търсенето на местни стоки с инвестиционно предназначение като средство за стимулиране на бъдещ растеж. Би могло да се очаква, че нарастващият натиск от страна на производителите и на населението ще породи възприемането на някои елементи на индустриална политика , разбира се, в рамките на съществуващите общи ограничения на икономическата политика в тези страни.
Другият фокус на икономическата политика е предлагането и главно процесът на системна трансформация на производителите. Досега реформата в собствеността беше в центъра на тази политика , тъй като тя представлява основата за прехода към пазарна икономика. Формирането на нови, частни икономически агенти в икономиките се осъществява в две основни направления: чрез приватизация на държавните предприятия и чрез появата и развитието на новосъздадени частни фирми.
Процесът на приватизация в различните страни протичаше неравномерно и следваше различни стратегии и техники. Сега обаче, след първоначалното колебание , всички СЦИЕ са се насочили към едни или други схеми за масова приватизация на големите държавни предприятия, чрез предлагане на преференциални условия за . местните инвеститори при приватизацията на такива обекти. Несъмнено успехът на ваучерната приватизация в Чехословакия , а впоследствие в Чехия, в значителна степ е« повлия за промяната на политическите настроения по отношение на масовата приватизация.
От 1993 г. и особено през 1994 г. приватизацията навлезе и в някои преди това смятани за чувствителни сектори на икономиката . Две големи полски банки вече са приватизирани; практически всички чешки и словашки банки бяха включени във ваучерната приватизация; няколко унгарски и полски банки са в процес на подготовка за приватизация. Телекомуникациите и електроснабдяването в Унгария и Чехия също бяха частично приватизирани.
Независимо от този напредък, с изключение на Чехия, приватизацията на големите държавни предприятия все още изостава от очакванията. Основните пречки за това са свързани с лошото финансово състояние и остарялата материалнотехническа база на голяма част от тези предприятия в региона, което намалява привлекателността им на потенциалните инвеститори поради значителните разходи за евентуалното им преструктуриране. Друга пречка е общият недостиг на свеж капитал във всички СЦИЕ.
Нововъзникващитс частни фирми засега са основните двигатели на промените , а и на растежа в СЦИЕ. В началото този процес беше концентриран в сферата на услугите. Частни фирми или изместваха държавните (както това стана в търговията ), или предлагаха нови, несъществували преди това услуги (финансови, консултантски и други, свързани с бизнеса). Новия т частен сектор, поне в някои от страните , все повече се насочва и към промишлеността.
