Новите реалности, характерни за развитието на икономиката и на човешкото общество като цяло, предопределят значимостта на равнището и качеството на ЧКОН, чието търсене се намира в пряка корелационна зависимост от технологичните промени в икономика- та, придобиваща коренно различни измерения през ХХІ в. Приетата от Европейския съвет през 2000 г. Лисабонска стратегия определя ключовото значение на инвестициите в знанията и уменията на хо- рата за постигане на конкурентоспособна икономика, основана на знанието, чрез повишаване на образователното равнище на населе- нието на ЕС като решаващ фактор за икономическия растеж. Една от посочените в заключителния доклад цели, свързани с необходимост- та от съществено нарастване на инвестициите в човешкия капитал, включва осигуряването на адекватно на условията на развиващата се икономика на знанието предлагане на висококвалифициран науч- ноизследователски персонал63.
Новини от страната и чужбина
Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank Тръмп предрече фалит на култови компании – вижте кои „Уикилийкс“ – революцията в новините
От съществено значение е фактът, че образованието и науката са сферите на дейност, които се различа- ват от другите сфери и отрасли, произвеждащи продукти и услуги главно с цел текущото им потребление, защото тяхната дейност има явно изразен инвестиционен характер, а произвежданият от тях ино- вативен интелектуален продукт – знанието, придобива характер на основна производителна сила в съвременните условия. Известният американски социолог и футуролог Д. Бел, извеждайки още през 70-те години на миналия век характерните черти на модерното ин- формационно общество, постулира, че централно място в него при- надлежи на теоретичното знание и неговото систематизиране като основа за иновациите, а науката придобива харизматичен ореол в условията на съвременната икономика, определяна от него като ико- номика на информацията. Причината е, че производството на зна- ния става основен тип производство на базата на университетите и изследователските центрове, като ядрото на информационната ци- вилизация представляват т.нар. мултиуниверситети – разраснали- те се университети и научноизследователските институции, нещо като монополистични корпорации в сферата на науката и висшето образование. Затова, наред с науката, в новите условия нараства и значението на висшето образование, а прогресът на обществото все по-еднозначно ще се определя от успехите в областта на знанията64. Очевидно е, че насочването на изследователския интерес към човешкия капитал в образованието и науката се обуславя главно от променената им роля и значение, съпътстващи появата и развитието на новите характеристики на съвременното общество като икономи- ка на знанието, иновационна икономика, информационно общество и икономика на обучението. В съответствие с това изясняването на същността и характерните черти на този специфичен интелектуален капитал изисква уточняването на посочените понятия, които често се използват като синоними, но изразяват различни социално-икономически измерения на новото общество.
Най-широкообхватно е понятието икономика на знанието, съ- гласно което знанието се възприема като решаващ фактор за произ- водството и социално-икономическото развитие и неговия основен стратегически ресурс и в този смисъл това е икономиката, „пряко базирана на производството, разпространението и използването на знанието и информацията“65. За разлика от предишната т.нар. индус- триална икономика, основана предимно на експлоатацията на при- родните ресурси, „в новото информационно общество човешкият капитал вече е заменил паричния и се е превърнал в стратегически източник, … хората и печалбите са неразривно свързани“66. Съглас- но разработената от Световната банка аналитична рамка на иконо- миката на знанието тя се основава на високообразован съзидателен човешки капитал, добре развита информационна инфраструктура и изградена национална иновационна система, позволяваща рацио- нално използване в практиката и внедряване на продукти с високо съдържание на знание. В този контекст степента на реализацията на информационно-комуникационните технологии, съпроводена от съ- ответните промени в сферите на науката и образованието, адекватни на новите условия, представляват главен приоритет на развиващата се икономика на знанието. Във връзка с това равнището и качество- то на интелектуалния човешки капитал в тези сфери, създаващ идеи, знания и информация, са от голямо значение за успешния преход към нея на всички държави, формиращи световната общност. През последните години все повече се налага още едно понятие, близко по своето съдържание до току-що анализираното, а именно – ико- номика, базирана на знанието. Нюансираното различие между тях се състои в акцента върху икономическото им значение: в по-общ смисъл производството и управлението на знанието по отношение на икономиката на знанието – тук знанието, включително теоретич- ното, се представя като продукт със стоков характер; и в по-конкрет- ния смисъл използването на основаните на знанието технологии за постигане на икономическия прогрес при икономиката, базирана на знанието – в този случай знанието се третира по-скоро като средство за производство.
Понятието информационно общество е производен съставен елемент на икономиката на знанието, отнасящ се до неговото сис- тематизиране и разпространение чрез използване на компютърните и комуникационните мрежи, което изисква провеждането на посто- янно обучение на индивидите и фирмите с цел развитие на техните умения да се ориентират, адаптират и използват постоянно обновя- ващите се знания и информация. Това на свой ред предполага не- обходимостта от константно модернизиране на човешкия капитал в образователната сфера с цел улесняване и достъпност на процеса на трансфер на знанията, осъществяван от преподавателския състав, както и постигане на баланс между информационно-технологичните постижения и интелектуалните и духовните качества на човешката личност. Не е случаен фактът, че в икономическата литература и ад- министративната лексика все по-често се използва понятието ико- номика на обучението, чието развитие в съвременните условия се обуславя от необходимостта от постоянно актуализиране на прите- жаваните познания и умения с цел бързо ориентиране в информа- ционните потоци, усвояване и прилагане в практиката на новите тех- нологии, с акцент върху обучението през целия живот и участието във висшето образование в научната и техническата област. Харак- терният за последното десетилетие нов момент, засягащ развитието на икономиката на обучението, се състои в разширяването на нейния обхват с включването в процеса на формирането на политики в сфе- рата на образованието, насочени към обучението през целия живот, освен на формалното образование, също така и на неформалното (несертифицирано) обучение, както и на т.нар. информално обуче- ние (индивидуална познавателна дейност на хората)67. Развитието на икономиката на обучението отново поставя на дневен ред ключовата роля на ЧКОН както от гледна точка на постоянното му „вътрешно“ усъвършенстване, така и с оглед на прякото му участие в процеса на формиране на човешкия капитал на заетите чрез пожизненото им обучение.
Както беше посочено по-горе, изграждането на действена инова- ционна система, разработвана от изследователските центрове, уни- верситетите и фирмите с цел ориентиране в нарастващите резерви от глобалното знание, неговото асимилиране и адаптиране към кон- кретните нужди и създаването на нови технологии, е задължителен елемент на прехода към икономиката на знанието, което позволява извеждането на още една нейна производна – иновационна икономи- ка. Иновационната икономика предполага широко използване в ико- номиката на наукоемките технологии, чието създаване и внедряване е следствие както, преди всичко, от постиженията на фундаментал- ната и приложната наука чрез приоритетно финансиране на НИРД и стимулиране на взаимодействието между сферите на образованието, науката и бизнеса, създаващи иновационния потенциал на държа- вата, така и от повишената производителност на съответстващия на изискванията на иновационната икономика, адекватно подготвен и обучен национален човешки капитал. За отбелязване е, че в Бълга- рия средствата, отделяни на макро- и микроравнище за тези цели, включително за развитието на човешкия капитал на специалисти- те, заети в науката и висшето образование, са крайно недостатъчни (този проблем ще бъде по-подробно анализиран в следващите глави). Тук бихме искали да отбележим само, че адекватното „вписване“ на нашата държава в модерната европейска и световна икономика е не- възможно без съществени инвестиции в постъпателното развитие по веригата „натрупано знание–нови идеи– новации–основан на знани- ето икономически растеж“. Научните открития и развиваните в про- цеса на постоянно обучение способности на хората да ги въплъща- ват във вид на реални организационни промени в производството са двете задължителни страни на иновациите, които определят тяхната продуктивност. В тази връзка е уместно да се припомнят думите на американския икономист Р. Нелсън, че „научната база в преоблада- ващата си част е продукт на обществено финансирани изследвания и произведеното от изследователите знание е до голяма степен откри- то за обществото и е на разположение за използване за потенциални иновации… Пазарната сила на технологичния прогрес се основава на обществено подкрепяната наука“.
