По своя обхват ЧКОН е групов интелектуален човешки капитал: първо, защото неговият потенциал се реализира във взаимнопрепли- тащи се образователни и научни дейности, характерни за академич- ната общност – и вузовете, и научноизследователските институции се занимават както с преподаване, така и с научни изследвания, а също така и с организация и ръководство на висшата форма на на- учно-образователния синтез – докторантурата; второ, поради все по- широкото налагане и разпространение на интердисциплинарни из- следвания, изискващи прилагането на съвместните знания и усилия на широк спектър специалисти от институциите и предприятията, осъществяващи НИРД.
Новини от страната и чужбина
Живко Тодоров от Fibank с престижна награда от конкурса CFO of the Year 2018 Черноморец (Балчик) пред фалит Две добри и две милиционерски новини. Пари нема, има СРС
По типовете знания ЧКОН по подразбиране е изследователски, но по-съществено е определянето му като специфичен интелектуа- лен човешки капитал на заетите с научна и преподавателска работа специалисти, чиято специфика се проявява в следните насоки:
–
преди всичко това са формираните на базата на притежава- ния от тях общ интелектуален капитал специфични знания, умения, когнитивни способности и опит, характерни именно за сферите на образованието и науката, изискващи постоянно и със значително по- високи темпове от другите сфери осъвременяване и усъвършенст- ване на много бързо променящите се в световен мащаб знания и ин- формация;
–
специфичните за всяка област на познанието, неотделими от техните носители, за разлика от работещите в други икономически сектори и отрасли, интелектуални продукти, юридически закрепени във вид на авторско право;
–
самото ново знание и информация, чиито основни създатели, систематизатори и дистрибутори са заетите в сферите на образова- нието, включително на професионалното обучение, повишаването на квалификацията и преквалификацията, и науката;
–
специфичният капитал, присъщ на всяка отделна образовател- на или научна институция, изграждаща собствени изисквания към неговото качество58. Те се изразяват главно във формирането на ха- рактерните за всяка от тях научно-образователни школи, методики и като резултат от това – специфичните с оглед на тяхната значимост резултати, влияещи върху нормата на възвръщаемост на направени- те инвестиции в изграждането, развитието и капацитета на човеш- кия капитал в тези институции.
Този специфичен интелектуален човешки капитал има инди- видуална стойност за всеки от работещите в разглежданите сфери, организационна стойност за институциите и предприятията, прите- жателите на интелектуалната собственост върху техните продукти, както и обществена стойност, изразяваща се преди всичко в прякото му съдействие за повишаване на доходите на организациите и дър- жавата, както и във формирането на обществения интелектуален капитал – основен двигател на социално-икономическия растеж в съвременния живот.
При анализ на специфичния характер на категорията ЧКОН е необходимо да се акцентира и върху още един момент – възприетото в целия свят понятие академична общност не е самоцелно, то е израз на характерната за тази сфера тясна връзка между натрупания чо- вешки капитал на учените и преподавателите и социалния им и кул- турен капитал: социален капитал в две значения – 1. като потенциал от взаимно доверие и взаимопомощ59, проявяващ се в анализирания контекст като различни научни обединения, социални научно-инфор- мационни мрежи, споделяне на опита и постиженията на научните семинари, конференции, кръгли маси и други, без които качествено- то развитие на преподаването и науката в епохата на лавинообразни- те потоци от информация е невъзможно, и 2. като взаимодействие на индивидите със съответните организационни институции в сферите на образованието и науката; културен капитал, разбиран като систе- ма от ценности и ограничения, споделяни от мнозинството членове на определен социум60, който се изразява в съобразяването с писани и неписани етични норми, свързани с честността, лоялността, коле- гиалността по отношение на взаимното цитиране, коректната крити- ка, предотвратяването на проявите на плагиатство, неподдаването на корупция при оценка на знанията, приносите, кариерното развитие на колегите и други.
Всички посочени по-общи качества и специфики на ЧКОН и из- веденото негово собствено място в обхвата на теорията за човешкия капитал предопределят целесъобразността от третирането му като самостоятелен обект на изследване в контекста на тази теория, както и необходимостта от извършване на теоретичен анализ на конкрет- ните му особености и качествени характеристики. Необходимо е да се подчертае, че подобен подход е приложен в твърде ограничена степен в съвременната икономическа литература, което също така предопределя актуалността на неговото изследване. В процеса на проучването са открити само два източника, изследващи или въ- веждащи понятия, близки до предлаганото тук понятие ЧКОН, но в различни аспекти:
1.
Канадският икономист Клингбейл използва понятието бази- ран на изследване човешки капитал (research-based human capital) в контекста на определянето на стойността на изследователската рабо- та, в основата на която е развитието на човешкия капитал в тази сфе- ра, като този тип капитал, според него, „конституира валиден облик на „комерсиализирането“ на изследванията“61.
2.
В ежегодните доклади „Иновации.бг“ на фондация „Прилож- ни изследвания и комуникации“ се използва понятието човешки ка- питал за иновации, дефиниран като „натрупаното знание и умения за създаване (или адаптиране) на иновационен, технологичен и нау- чен продукт в страната. Изразява се чрез количеството и качеството на създавания образователен продукт и на заетостта в специфични направления като научноизследователска и развойна дейност, пре- дприемачество, високо- и среднотехнологични отрасли… Зависи и от общото състояние на системата на средно и висше образование и нейната важна допълваща съставка – обучението през целия жи- вот“62. Както личи от цитираната дефиниция, понятието човешки капитал за иновации е по-обхватно от въведеното понятие ЧКОН (макар че го включва като структурен елемент), т.е. е по-близо до по- нятието човешки ресурси в науката и технологията, защото включва всички заети в тази сфера, респ. и техническия и обслужващия пер- сонал, който има помощни функции, но не извършва самото изслед- ване и изисква притежание на по-различни знания и умения. Това се обуславя от съответната проучвателна цел на тези доклади в по- широк контекст спрямо теорията за човешкия капитал – определяне на дългосрочния капацитет на националната иновационна система.
За отбелязване е, че при разглеждане на особеностите на ЧКОН акцентът пада върху човешкия капитал на преподавателите във вис- шето образование, учените и изследователите, т.е. тези, които са пряко ангажирани в процеса на създаване, систематизиране и адап- тиране на знанието и иновациите, поради тясното им взаимодейст- вие и близки по резултативността функции в условията на новата икономика:
–
и двете сфери извършват научно-образователна дейност, като генерират знанието чрез изследване, което изисква значителни рав- нища и степени на образование, респ. притежание на по-високо рав- нище на човешкия капитал, като синтезът между тях се проявява най-вече при подготовката на докторанти;
–
потенциалът за научно-техническо и технологично развитие е в пряка връзка с по-високата степен на образование и с качеството на висшето и следвисше образование;
–
условията на икономиката на знанието, включително на ино- вационната икономика обуславят повишената значимост на висшето образование в научните и техническите области на познанието с ог- лед подготовката на кадри за научноизследователска дейност;
–
обучението на специалисти с висока квалификация и модерна специализация обуславя по-ускореното прилагане в практиката на научните постижения;
инвестициите за НИРД и системата на висшето образование, включително за човешкия капитал в тези сфери, са взаимнообвър- зани елементи от инвестициите в нематериалните активи на обще- ството на макроравнище и в своята съвкупност представляват важно от тази гледна точка средство за материализиране на промените в знанията и технологиите в икономическия растеж.
