Теориите за човешкия капитал като катализатор на технологич- ния прогрес
Последният се представя за основополагащ фактор на икономическия растеж, като се признава, че значителна част от иновационните продукти представлява резултат от дейностите в научно- изследователската сфера, с което се обосновава нейната значимост за икономическото развитие, както и за преодоляването на между- държавните различия в технологично отношение.
Новини от страната и чужбина
Fibank внедри платформа Oracle Exadata От какво бяга Бойко… Или предстоящият фалит на държавата “стъпка по стъпка”… Президентът хвърли обувка по журналист, но това не е новина
В пряка връзка с гореказаното са теориите за капацитета, или абсорбирането на нови чуждестранни технологии. Те са насочени към оценката на възможностите на човешкия капитал в една държава да усвоява и най-вече да прилага вече създадените технологични решения и продукти, което до голяма степен зависи и от размера на отпуснатите средства за научноизследователската и развойна дейност (НИРД). Един от ключовите моменти в този процес е разширяването на обучението в научно-технологичните сектори на образованието с цел придобиване на специални познавателни, аналитични, съзидателни и стимулиращи творчеството умения, необходими за абсорбирането и/или за създаването на нови знания и тяхното внедряване в практиката.
Знанието и иновациите в теориите за икономическия растеж. Развитието на т.нар. нова теория за икономическия растеж на П. Ро- мер и Р. Лукас се характеризира с отчитането на ролята на знанието и иновациите при неговото моделиране: съгласно съответния модел темпът на икономическия растеж при определени условия се намира в пряка зависимост от величината на човешкия капитал, концентриран в сферата на получаване на ново знание, затова съществуването на сферата на научноизследователската и развойна дейност, осигуряваща натрупването на човешкия капитал, се проявява като необходимо условие за икономическия растеж. В съответствие с по- актуалните теории човешкият капитал се разглежда като решаващ фактор за иновационна, изследователска дейност и за процеса на икономическото развитие. В този смисъл образованието, особено в научните и технологичните области, се определя като съзнателно усилие, насочено към увеличаването на ресурсите, необходими за създаването на нови идеи, технологии и продукти, като по този начин всяка инвестиция в него пряко ще допринася за ускоряването на технологичния прогрес.
Ролята на държавата в подкрепата на наукоемките фундаментални разработки. В тази област от особен интерес са развитите през втората половина на ХХ в. идеи на видния представител на американския неоинституционализъм Дж. К. Гълбрайт, третиращ човешкия фактор и развитието на науката като главни приоритети за изграждане на държавата на всеобщото благосъстояние23. Според него инвестициите във фундаменталната наука са от решаващо значение за просперитета на новото постиндустриално общество, но в съвременните условия те изискват гигантски по своя мащаб вложения, създаването на мрежа от специализирани учебни заведения с цел осигуряването на подготвени специалисти — „техноструктура“ по терминологията на Гълбрайт, както и наличието на утвърдени научни школи в различни области на фундаменталното и приложното познание. Това не е по силите на частния сектор, още повече, че подобни инвестиции често се характеризират със забавени темпове на възвръщаемост, поради което на преден план излиза необходимостта от целенасоченото участие на държавата в посочените процеси: „съществуват такива продукти и услуги…, които не могат да бъдат реализирани в живота от пазара. Обществото осъзнава, че в тези области пазарът се отказва да участва“25. Създаването на високотехнологичните типове производство, осигуряването на ресурсите и финансирането на мащабни научно-технически проекти от страна на държавата е необходима характеристика на новото общество, в което най-значимите човешки постижения имат непазарен произход.
Идеите на Гълбрайт са напълно в унисон с реалиите на икономиката на знанието на ХХІ в. и трябва да се вземат предвид при разработването на националните стратегии за развитието на науката и необходимия за това човешки капитал.
