Снимка на китайския спускаем апарат „Чанг’e 4“, който през януари извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. През същия този месец американската мисия „Ню Хърайзънс“ извърши първото посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон. Photo credit : CNSA/CLEP
26 ноември 2019 г. 17:10 ч.
Светослав Александров. През последните няколко години редица американски активисти започнаха да призовават САЩ да се вземат в ръце и да отвърнат на заплахата от Китай, иначе ще отстъпят на второ място в космонавтиката. Но както пише анализаторът Бенджамин Чарлтън в своя статия за The Space Review, няма такова нещо като космическа надпревара между Китай и Щатите. Нещо повече – САЩ са лидер, който води пред всички останали държави с голяма преднина.
„Китайците не се състезават със САЩ“, коментира Чарлтън, „защото единствената обсесия на Политбюро на Китайската комунистическа партия е да се избегне съдбата на СССР. Те са изключително чувствителни към опасностите, която крие една разорителна надпревара в името на престижа и са наясно, че неустойчивите правителствени харчове представляват по-голяма опасност за националната сигурност, отколкото водачеството на САЩ в космонавтиката“.
„Комунистическата партия на Китай не се опитва да „победи“ САЩ, за да впечатли китайската общественост и да лъска репутацията си като шампион на китайската цивилизация. Тя просто трябва да покаже прогрес, като прави нови постижения“, категоричен е анализаторът.
А що се касае до американците, казва Чарлтън, „те не се състезават, тъй като са вече лидери и се намират много напред, поради което не може да се постигне политически консенсус, който да оправдае нуждата от съревнование. Нито веднъж след епохата на Космическата совалка американците не са успели да се придържат към някаква революционна цел за достатъчно дълго време, че да я изпълнят“.
Ето какви примери дава Чарлтън, които доказват абсолютното лидерство на САЩ.
САЩ притежават три пъти повече изкуствени спътници в космоса в сравнение с Китай: около 1 000 спрямо 300. Само фирмата СпейсЕкс държи 60% от дяла в частните спътникови изстрелвания. Китайският дял не е надвишавал 10% от 2011-та година насам и е паднал до пренебрежими нива през последните няколко години.
САЩ притежават много по-мощни ракети. Многократната ракета „Фолкън Хеви“ може да извежда 64 тона в околоземна орбита. За сравнение най-мощната китайска ракета „Лонг Марч 5B“ може да изстрелва само 25 тона – и не е летяла от ляотото на 2017-та година поради авария.
Да, Китай наистина притежават способността да изстрелват хора в орбита, докато американците сега не го могат. Но от 2003-та година, когато първият китайски астронавт излетя в космоса, са проведени само шест китайски пилотирани мисии (това е за целия период 2003-2019 година!). Дори и ако вземем предвид пенсионирането на космическите совалки през 2011-та, в същия този период, т.е. след 2003-та, американците са осъществили повече от 60 пилотирани изстрелвания. Вярно е, че новите пилотирани космически кораби „Старлайнър“ и „Боинг“ ще влязат късно в експлоатация след големи отлагания, но същото е валидно и за новия пилотиран космически кораб на Китай.
Първите летателни тестове на американската ракета за пилотирани полети в далечния космос „Спейс Лонч Систъм“, както и първите космически полети на „Старшип“ на СпейсЕкс, са планирани за догодина. Имаме всички основания да се съмняваме, че тези полети ще бъдат осъществени навреме, но за сравнение китайският тежкотоварен носител „Лонг Марч 9“ е все още на чертожната дъска. Дебютният тестов полет на „Лонг Марч 9“ е планиран предварително за 2030-та година.
Както Китай, така и САЩ планират пилотирани космически полети отвъд околоземна орбита. Но корабът „Орион“, разработван съвместно от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), е вече построен, докато китайският безпилотен прототип е еквивалентен на мисията на „Тесла“ с „Фолкън Хеви“ – той е просто празна обвивка, тъй като китайците искат нещо евтино и еднократно за началните тестове на подобрената ракета „Лонг Марч 5“.
Догодина Китай започва да строи космическа станция в околоземна орбита. Междувременно станцията на НАСА „Гейтуей“ ще бъде пратена в орбита около Луната, а частната компания Бигълоу ще строи иновативна станция в околоземна орбита с уникални надуваеми модули. Един от тези модули е вече прикачен към Международната космическа станция и мисията му е толкова успешна, че неговият срок на експлоатация бе удължен от 2 на 12 години.
Да, Китай влезе в историята на космонавтиката през януари тази година, когато спускаемият апарат „Чанг’e 4“ извърши първото меко кацане на обратната страна на Луната. Но същият месец американската мисия „Ню Хърайзънс“ посети за пръв път небесно тяло отвъд орбитата на Плутон и изпрати снимки от него. През 2020-та година Китай ще прати първия си 250-килограмов марсоход на Червената планета, а САЩ ще прати своя пети марсоход, като този последен модел тежи 1 тон.
„Нито едно от тези сравнения не омаловажава постиженията на Китай“, категоричен е Чарлтън, „тази държава е категорично №2 космическа сила. Но сравненията ясно показват, че китайците няма да изпреварят американците в близко време“.
И ето защо всякакви призиви САЩ да се мотивират, да се стегнат и да извоюват категорична преднина пред Китай, звучат смехотворно. Китайците са толкова назад, че американските политици не биха се паникьосали достатъчно, за да дадат нужните пари за спешна колонизация на Луната или да изпратят човек на Марс.
Прочетете целия материал на The Space Review
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
