Патриархът на българската литература Иван Минчов Вазов се ражда на 9 юли 1850 година в град Сопот.
Животът му преминава през 5 войни, а творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
От 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година Иван Вазов е министър на народното просвещение.
Иван Вазов е брат на военните дейци Владимир Вазов и Георги Вазов. Произхождат от семейство на търговец, заможен за времето си, възпитавани са със строг ред, отзивчивост към възрожденските настроение, уважението към религиозните и битовите традиции и патриархалност.
Цялата му автобиография би отнела дни, за да се напише. Затова вероятно е най-добре да си припомним едно от забележителните му стихотворения:
И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат ил ще покрие плесен на забрава, но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода, любов и благи чувства ги красят и светлий лик на нашата природа, та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави и тайните хармоний му звучат, и гръмът на народните ни слави, та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла с най-скъпите си бисери, цветя, в тях всичко светло, ценно си е дала, във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът – спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни, а той не мре, и дор сърца туптят от скръб и радост в наший край свободни, и мойте песни все ще се четат.
–––– За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
Source link
(Visited 2 times, 1 visits today)
