Снимка, заснета от марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ на 17-ти февруари 2022 г. Photo credit : NASA / JPL-Caltech
18 февруари 2022 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. На 18 февруари 2021, точно преди една година, екипите на НАСА се подготвяха за кацането на най-амбициозната марсианска мисия в историята на космонавтиката. Към този момент американската космическа агенция бе постигнала общо осем успешни кацания на Червената планета в периода между 1976 и 2018 г., но нито едно от тях не бе толкова сложно, колкото това на най-новия марсоход „Пърсъвиърънс“. Той трябваше да се спусне в кратер на име Йезеро, наподобяващ пресъхнало езеро, в което се влива структура, приличаща на речна делта. Залогът бе огромен – пресъхналите речни корита са най-подходящите места, където може да намерим следи от отминал живот на Марс. Но предходните мисии бяха кацали в сравнително равнинни местности, докато Йезеро е осеян с опасности.
Кацането трябваше да се осъществи изцяло в автоматичен режим – отнема между 5 и 20 минути на един радиосигнал да пристигне от Марс до Земята в зависимост от орбиталните позиции на двете планети, така че бе невъзможно наземното ръководство да вземе навреме мерки в случай на проблем. Единственото, което можеха да направят екипите, бе да чакат и да се надяват, че всичко ще мине наред. Надеждата бе „Пърсъвиърънс“ да се спусне съвсем близо до делтата, за да започне своевременно научната си програма. Но това бе вторична цел – най-важното бе „Пърсъвиърънс“ да пристигне непокътнато до повърхността, независимо къде попадне сред кратера Йезеро, и да не се разбие. За тази цел бордовият компютър бе зареден с програми, които да преценяват опасностите при снижаването и в случай на премеждия да отклонят траекторията.
В крайна сметка точно това се случи – компютърът безпогрешно разпозна препятствията по пътя и подаде нужните команди, за да насочи „Пърсъвиърънс“ към безопасно място. Минути по-късно марсоходът пристигна незасегнат на марсианската повърхност. Последваха ръкопляскания, прегръдки и сълзи от заслужено облекчение. Но когато първите снимки пристигнаха на Земята, учените осъзнаха, че „Пърсъвиърънс“ е далеч от делтата – на 2.5 километра от нея, като между тях ги делеше опасен песъклив терен. Екипът кръсти местността Сейтакс, което на езика Навахо означава „сред пясъците“.
Дните започнаха да се нижат, към Земята бяха изпратени първите научни сведения и изследователите прецениха, че вместо да бързат към делтата, добре би било да изучат Сейтакс и да разберат какви са характеристиките на дъното на кратера Йезеро. Обикновено дъната на пресъхналите водоеми са осеяни със седиментни скали. Вместо това учените откриха, че скалите в Йезеро са магмени – такива, каквито биха се образували в поток от лава, а не в езеро.
„Всички скали, които до този момент категорично сме определили, са магмени“, твърди Кен Фарли, част от екипа на мисията. „Те нямат нищо общо с езерото“. С други думи, „Пърсъвиърънс“ не се разхожда директно по дъното на езерото, а по материал, който се е натрупал върху дъното на по-късен етап в историята на Марс.
Впоследствие, докато се събираха още данни, изследователите откриха, че макар и изследваните досега скали да са вулканични, те все пак са били повлияни от древната вода. Тя е издълбала в тях тунели и джобове. На Земята подобни скали са идеалното място за търсенето на живот. Затова бе взето решение да се вземат проби от тях, които по-нататък да бъдат доставени на нашата планета с цел изучаването им в наземни лаборатории. Тук е коректно да напомня, че „Пърсъвиърънс“ е първата от общо три мисии, които са част от мащабна програма на НАСА за колекционирани на проби от Марс и доставката им на Земята. Задачата на „Пърсъвиърънс“ е да опакова пробите в контейнери и да ги натрупа на подходящи депа, откъдето след няколко години ще бъдат прибрани от европейски марсоход, натоварени на американска ракета и изстреляни към околомарсианска орбита. Там те ще бъдат прихванати от европейски орбитален апарат, който ще се отправи към Земята.
Но взимането на проби се оказа по-сложна задача, отколкото екипът предполагаше, че ще е. Първият опит през август миналата година завърши с провал – поради спецификите на марсианските скали издълбаният материал не успя бъде поет от роботизираната апаратура и да бъде прехвърлен в цилиндричния контейнер. Тъй като системата за пробовзимане е изцяло автоматизирана, а процесът е еднопосочен, нямаше как контейнерът да се използва повторно. Сега той съдържа ценна проба от марсианската атмосфера.
През септември учените опитаха отново, като този път сполучиха! От тогава до сега „Пърсъвиърънс“ е събрал успешно шест скални проби.
Като странично постижение марсоходът достави на Червената планета експериментален хеликоптер на име „Инджинюъти“. Първоначално бе предвидено той да работи 30 дни, но хеликоптерът надживя многократно експлоатационния си период и към този момент е изпълнил благополучно 19 полета. Днес летателният апарат разузнава пътя пред „Пърсъвиърънс“ и му помага да избягва препятствията.
Успехите са безспорни. И въпреки всичко не бива да забравяме, че „Пърсъвиърънс“ бе изпратен в Йезеро, за да изучава речната делта. А покрай забавянията да бъде проучен Сейтакс делтата все още не е достигната. Счита се, че с текущите темпове на придвижване марсоходът ще се озове на главната си изследователска цел най-рано в началото на април. От утре „Пърсъвиърънс“ започва втората си година работа на Червената планета, а предвидената продължителност на основната мисия е двугодишна. Така че екипите споделят, че усещат вече напрежението. За да може да бъде покрит критерият за успех на основната мисия, марсоходът трябва да достигне делтата, да събере проби оттам и да ги натрупа в депо покрай ръба на кратера за доставка на Земята.
За щастие темпът на работа е много висок, по-висок от този на стария и все още работещ марсоход „Кюриосити“, а към настоящия момент не са констатирани сериозни технически проблеми. Така че несъмнено ни очакват вълнуващи месеци и имаме увереност, че „Пърсъвиърънс“ ще изпълни всичките си предвидени задачи.
Източници: Scientific American, Nature
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
