Според скорошно проучване, там се намират 14 от 20-те химикала, необходими на биологията.
Сондата OSIRIS-REx носи на Земята проби от астероида Бену, малка скала с диаметър около 500 метра, обикаляща между Земята и Марс, през 2023 г. По онова време малцина си представяха, че шепа космически прах може да революционизира разбирането ни за произхода на живота. Но скорошно проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че те съдържат нещо много по-ценно от примитивните скали. В тях има почти пълен „химически комплект“ от градивните елементи, необходими за живот. Сред откритите съединения са 14 от 20-те аминокиселини, които използваме на Земята за изграждане на протеини, както и петте основни нуклеобази на ДНК/РНК (аденин, гуанин, цитозин, тимин/урацил).
Авторите на изследването, на чело с Анхел Мохаро, идентифицираха следи от амоняк, соли, съответстващи на древни саламури, и голям брой богати на азот органични съединения. Но има още по-интересен детайл и той е, че когато животът на Земята започна да използва аминокиселини, той използва главно молекулярна конфигурация, наречена лявовъртяща или „левичара“. На Бенну обаче аминокиселините се появяват в почти еднаква смес от „левичари“ и „десни“ форми. Това предполага, че химическата хомогенност на живота на Земята, не е била пребиотична необходимост, а нещо, което животът е развил по-късно, вероятно чрез еволюционен подбор. Тази колекция от находки аминокиселини, нуклеобази, соли, амоняк, сложна органична материя превръща Бенну в това, което мнозина наричат „капсула на времето“. Свидетелство за химията на ранната слънчева система, преди образуването на планети, когато градивните елементи на живота вече са съществували върху малки, прашни тела.
Какво предполага това откритие?
Изследването предлага няколко ключови прозрения. Първото е, че градивните елементи на живота не са непременно възникнали на Земята. Те биха могли да дойдат от космоса. Ако астероиди като Бенну са бомбардирали Земята в ранните ѝ етапи, те биха могли да я засеят с аминокиселини, соли, органични съединения и ДНК/РНК прекурсори. Тази идея, известна като „химическа панспермия“ или „екзогенен произход“ на пребиотичните молекули, набира скорост.
Това също така ни позволява да предположим, че пребиотичните химични процеси биха могли да протичат в много малки тела. Което означава, че за образуването на сложни органични градивни елементи не са необходими планети, океани или плътни атмосфери. Вода, соли, богати на въглерод, азотни съединения и подходящи условия са достатъчни. Бенну може да е бил част от по-голямо тяло с подземни води („саламура“), което благоприятства пребиотичните химични реакции. И накрая, откритието показва, че животът може да е по-разпространен, отколкото си мислим. Ако астероидите и по-малките тела в цялата Слънчева система имат подобна химия, тогава съставките за живот биха могли да бъдат навсякъде. Това значително разширява възможностите за извънземен живот.
Важно е обаче да се отбележи, че Бенну има съставките, но няма доказателства за живот върху него. Пробите съдържат пребиотични съединения, но не и клетки, самовъзпроизвеждащи се структури или метаболитни процеси. Авторите на изследването обобщават: „Знаем, че компонентите за живот са били там, но не и защо животът не се е образувал на Бенну, нито защо се е образувал на Земята.“
Бенну и неговата химическа история се превръща в прозорец към далечното минало, в което животът не е локална рядкост, а естествено следствие от химията на космоса.
