Китайски изследователи анализират пробите, които лунната мисия донесе от обратната страна на Луната и правят изненадващо откритие: там има вода, заедно с другите минерали.
Наличието на вода на Луната не е ново. НАСА и Индийската мисия вече забелязаха вода, а китайски изследователи откриха и хидроксилни йони, уловени в стъклени обвивки.
Това откритие обаче е съвсем ново. Това е първият път, в който вода в молекулярната си, позната на хората форма е открита в истински проби, и още по-значимо – тези проби са от обратната страна, където се считаше, че не може да има вода.
В пробите е открит „призматичен, плосък прозрачен кристал“ с ширина на човешки косъм. Той се състои от 41 % вода и малко амоняк, който поддържа водните молекули стабилни при големите температурни амплитуди. Точно това е водата, която може да бъде ползвана като ресурс на Луната.
„Откритието за хидратиран минерал на мястото на кацане на Чанг‘и-5 е вълнуващо и подобрява разбирането ни за реакциите в скалите в лунната кора и на повърхността на Луната.“ казва Дейвид Кинг, изследовател на Луната, който не участва директно в изследването на пробите.
На Луната могат да съществуват три вида вода. Молекулната вода, Н2О, която познаваме, лед и хидроксил, на който му трябва още един атом водород, за да стане вода.
При предишни изследвания се установява, че на Луната е имало вода, която е идвала от вулканите, тоест от вътрешността, което значи, че е там от както я има и Луната. Не беше ясно обаче дали има вода на повърхността, а в първите проби от Аполо няма установена вода.
Едва в последните годни се уставни, че в полярните области има вода под формата на лед, а водата в хидроксилната си форма е хваната в стъклени обвивки. Хидроксилът има нужда от още един атом водород, за да се превърне във вода, което може би става под влияние на ветровете, но това не е достатъчно за бъдещо развитие на Луната. Полюсите пък са трудно достъпни, а до скоро се смяташе, че молекулната форма просто ще се изпари и е нестабилна. Новото изследване показва друго.
Пробите са от зона, където се смята, че водата не може да остане стабилна, но се оказва, че амонякът я стабилизира. Това е и в съответствие с откритието на НАСА от 2020 г. , когато с телескопът SOFIA е открита вода по повърхността. Тогава обаче никой не може да обясни как тази вода е стабилна, а проби няма.
И сега не е ясно дали пробата се е формирала там, където е открита, но откритието определено е стъпка напред в стремежа на човечеството и Китай конкретно да построи постоянна база на Луната. Водата в достъпна форма би решила голяма част от проблемите, които стоят пред началото на бъдещото заселничество.
Източник: CNN
