Някои хора не понасят дори намек за люто в храната си, но за други, това е задължителен елемент от почти всяко хранене. Някои дори стигат до крайности – колкото по-люто, толкова по-добре. Всички познаваме поне един такъв човек.
Защо обаче тези хора толкова обичат нещо, което за останалите от нас в най-добрия случай представлява неприятно, граничещо с болезнено усещане? Новo изследване търси отговор на тези въпроси и открива, че очакванията ни към определена храна могат да имат много общо с апетита за люто, както и с избягването му.
„Очакванията са нещо много силно.“ Казва д-р Сюзан Албърс, клиничен психолог от Охайо, която не участва в изследването.
„Те могат да трансформират усещането, че горите в приятно преживяване или в неприятно, в зависимост от това какво очаквате от вкуса.“
В изследването, публикувано през миналата седмица, китайски изследователи сканират мозъците на 24 души, които обичат пикантна храна и 22-ма, които не обичат.
По време на опита, всеки участник получава по 30 дози умерено лют и силно лют сос, след което получават вода и са им показани две сини чушки. Чушките не дават никаква идея за това колко лют е сосът.
След това, опитът се повтаря, като вместо сини чушки, участниците гледат две червени чушки, когато получават силно лютия сос, и една синя и една червена чушка при умерено лютия, след което две сини, когато получават водата.
При хората, които обичат люто, се активират центрове в мозъка, свързани с удоволствието, като по-лютият сос предизвиква по-интензивно усещане.
При необичащите люто се активират центрове, свързвани с болката и при двата опита. При вторият опит обаче, когато участниците знаят, че ще получат по-лютия сос, болката била много по-интензивна.
„Бях изненадан колко силно негативните очаквания усилват реакцията на болка в мозъка, дори когато стимулът е същияts.“ казва И Луо, водещият автор и изследовател по когнитивни науки.
„Това подчертава как нашето предварително очакване за дискомфорт може значително да интензифицира усещането за болка.“ казва още Луо.
Генетиката също играе роля за предпочитанията към някоя храна. Например знаем, че хората с определен ген смятат, че кориандъра има вкус на сапун, докато другите го харесват.
Според Албърс, една част със сигурност е свързана с очакванията.
„Ние вкусваме една и съща храна по изцяло различни начини. Вашите предпочитания за храна са като пръстов отпечатък, изцяло уникални.“
Как можете да придобиете толерантност към по-пикантна храна?
Ако не обичате люто, опитайте се да си промените очакванията към любопитство, вместо отвращение. Опитайте различни видове пикантни храни и се фокусирайте върху преживяването, вкуса, текстурата, без да слагате етикет „харесвам/не харесвам“.
Обръщайте внимание на презентацията на дадена храна и си напомняйте, че очакванията ви имат огромно значение.
Обърнете внимание и на това как се чувства тялото ви докато и след като ядете по-пикантна храна и не се насилвайте. Ако искате да увеличите толеранса си, правете го постепенно, започвайки с по-малко пикантни храни и ги комбинирайте с други, за да притъпите вкуса.
Любителите на лютото пък трябва да внимават да не прекалят и то съвсем сериозно. По скалата на Сколвил, международно използвана като измерител на „лютост“ най-лютата чушка на света, Каролина Рийпър, е с около 1.7 милиона Сколвил единици, а Нага Вайпър е с 1.4 милиона. Обикновената люта чушка халапеньо е между 3500 и 8000 единици.
Лютото може да забърза метаболизма ви, да ускори пулса ви или да предизвика повръщане, стомашни болки и други неприятни симптоми. Ако почувствате, че ви се ускорява пулса или започвате да се потите, значи сте прекалили. Ако все пак обичате люто и искате да хапвате и по-силно люти храни, просто действайте по метода за постепенно увеличаване на лютостта и внимавайте за ускорен пулс.
Източник: CNN
