Шокиращата новина за откритие на римски обект в Италия, може да пренапише това, което знаем за древните технологии.
Постиженията на Римската империя остават източник на възхищение и днес. От впечатляващата си пътна инфраструктура, до изграждането на сложни акведукти и внушителни укрепления, римската цивилизация демонстрира необичаен за времето си инженерен и организационен капацитет. Не е изненадващо, че наследството ѝ се запазва и днес в много краища на Европа. В този случай обаче изненадата не се крие в монументално произведение, а в много по-малка находка, но със значително значение за археологията и физиката.
Група археолози се натъкнаха на елемент, който по своята същност не би трябвало да съществува в римската епоха.
Това е материал, който поради техническите си характеристики може да бъде произведен само с най-съвременните технологии на 21-ви век. Откритието е станало в Аквилея, древен и важен римски град в североизточната част на италианския полуостров, който продължава да бъде обект на значителни разкопки, съперничещи на откритията от Помпей.
Откритие, което оспорва хронологията
Необичайното откритие на този материал е направено на археологически обект в древна Аквилея, разкривайки наличието на фотонни кристали. Както съобщава Andro4all, преди се е смятало, че този вид материал може да се произвежда само с наноскопични техники, разработени през настоящия век, което повдига сериозни въпроси за това как биха могли да се озовали там.
Учените, отговорни за това изследване, са Джулия Гуидети и Фиоренцо Оменетто и двамата от университета Тъфтс в Съединените щати. Първоначално се е смятало, че намерените предмети са просто останки от обикновено стъкло, може би от римска ваза или съд, изработен по традиционни методи от онова време. По-подробен анализ обаче разкрива много по-сложна реалност.
Откритият материал е кристал със способността да филтрира и отразява светлината на много прецизно атомно ниво. Контрол, който римляните не би трябвало да могат да постигнат с познатите си процеси. Самата Гуидети е заявила, че това е „учебникарски пример за нанофотонен компонент“, потвърждавайки неговите уникални характеристики. Тези фотонни кристали имат еквиваленти в природата, като например тези, които придават на някои рибени люспи техните преливащи се цветове. Намирането им в римско селище обаче е напълно неочаквано за експертите, което го прави случай, достоен за изучаване. Неговата структура „Bragg stack“, с интеркалирани слоеве от силициев диоксид, с висока и ниска плътност, създава забележително златисто отражение, добавяйки мистерия към неговата изтънченост.
Основната мистерия около това откритие е как материал, който обикновено се отглежда в лаборатория с помощта на високопрецизни машини и техники, се е озовал в археологически пласт, датиращ отпреди две хилядолетия. Тази енигма е отворила широк спектър от хипотези в научната общност. Една от разглежданите възможности, колкото и малко вероятна да изглежда на пръв поглед, е, че самите римляни биха могли по някакъв начин да развият тази технология автономно. Това би означавало разбиране на физиката и материалите, което далеч надхвърля всичко, което знаем до момента за техните научни възможности.
Изучаването на този уникален кристал може да има важни последици за съвременната наука. Разбирането как той се е образувал или дали е бил създаден неочаквано, би могло да предложи нови прозрения за производството на тези стъкла и може би да революционизира някои съвременни техники.
Днес фотонните кристали имат приложения във високоразвити области, включително разработки в оптиката, телекомуникациите и дори военните системи, като например търсенето на перфектен камуфлаж. Това откритие показва, че въпреки многото, което се знае за Римската империя, нейното наследство все още крие изненади.
