Хората, които консумират най-големи количества подсладители, обичайно срещани в нискокалорични напитки и десерти, изпитват когнитивен упадък с 62% по-бързо в сравнение с тези, които консумират най-малко количества, установиха изследователи.
Изкуствените заместители на захарта, като аспартам и захарин, често съдържащи се в диетични газирани напитки и десерти, може да имат дългосрочни ефекти върху мозъка, показва ново проучване. Според изследването, публикувано в медицинското списание на Американската академия по неврология, хората, които консумират най-големи количества изкуствени подсладители, по-често показват по-бърз спад в когнитивните умения, като мислене и памет, спрямо тези с най-ниска консумация. Спадът е около 62% по-бърз, което се равнява приблизително на 1,6 години мозъчно остаряване.
„Нискокалоричните и безкалоричните подсладители често се смятат за здравословна алтернатива на захарта, но нашите открития подсказват, че някои подсладители може да имат отрицателни ефекти върху мозъчното здраве с течение на времето,“ казва авторът на изследването Клаудия Кимие Суемото, доцент по гериатрия в Университета на Сао Пауло (Бразилия).
Проучването анализира близо 13 000 възрастни в Бразилия със средна възраст 52 години. Участниците били проследявани средно осем години, като им се правели тестове за памет, езикови и мисловни умения в началото, средата и края на периода.
Те били разделени в три групи според количеството изкуствени подсладители, които приемат. Групата с най-нисък прием консумирала средно 20 мг/ден, докато групата с най-висок – 191 мг/ден. Това приблизително се равнява на количеството аспартам в една кенче диетична газирана напитка.
Изследването се фокусира върху определени подсладители, включително аспартам, захарин, ацесулфам-К, еритритол, ксилитол, сорбитол и тагатоза.
Всички те били свързани с по-бърз когнитивен упадък, с изключение на тагатозата, при която не била открита такава връзка. Асоциацията между когнитивния упадък и консумацията на изкуствени подсладители била по-силна при участниците с диабет, отколкото при тези без заболяването.
Не била установена обаче връзка между влошаване на мозъчното здраве и консумацията на подсладители при участници над 60-годишна възраст. Резултатите не са изненадващи: опасенията за негативните ефекти от изкуствените подсладители вече се обсъждат в научните и медицинските среди.
Предишни проучвания вече сочат възможни странични ефекти от подсладителите, различни от захар, включително повишен риск от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Освен това продукти като аспартам са класифицирани от Международната агенция за изследване на рака като „възможно канцерогенни за хората“.
Проучването обаче има и ограничения: разчитало е на хранителна информация, предоставена от участниците, и е анализирало само някои подсладители. То е установило връзка между когнитивния упадък и употребата на заместители на захарта, но не и пряка причинно-следствена зависимост.
В Европейския съюз алтернативите на захарта преминават през оценка на безопасността преди пускането им на пазара, а използването им трябва да бъде обозначено на етикета на храната или напитката.
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) в момента преоценява безопасността на всички подсладители, разрешени за употреба в храни преди януари 2009 г.
Източник: Euronews
