Д-р Дж. Робърт Опенхаймер (1904–1967) остава една от най-противоречивите и влиятелни фигури на XX век. Често наричан „бащата на атомната бомба“, той не е единствен създател на оръжието. Работата върху първите атомни заряди е плод на огромен екип учени, инженери и военни, но ролята му като научен директор на Проекта „Манхатън“ (Los Alamos Laboratory) го поставя в центъра на едно от най-значимите научно-технологични начинания в човешката история.
Роден в Ню Йорк в семейство с германски еврейски корени, Опенхаймер проявява изключителни способности още в младостта си. След университетско образование в Станфорд и Кеймбридж, а по-късно докторат в Германия при някои от водещите физици на своето време, той се завръща в САЩ и се утвърждава като теоретичен физик. През 1942 г., по време на Втората световна война, американското правителство стартира Проекта „Манхатън“ — секретна програма с цел разработване на ядрено оръжие преди нацистка Германия. Опенхаймер е избран за научен ръководител на голям комплекс в Лос Аламос, Ню Мексико, където координира екип от няколко хиляди учени и техници.
Под негово ръководство учените успяват да превърнат теоретичните познания по ядрени реакции в практическо оръжие. Първият успешен ядрен тест, известен като „Trinity“, е проведен на 16 юли 1945 г. в пустинята на Ню Мексико. След това през август същата година САЩ използват две бомби в бойни условия над японските градове Хирошима и Нагасаки, събития които довеждат до капитулацията на Япония и край на Втората световна война, но и предизвикват дълбока етична и политическа дискусия, която продължава и до днес.
Опенхаймер сам изживява сложни морални дилеми след успеха на проекта. Той се опитва да намери баланс между научния прогрес и отговорността за последиците. Известно е, че след теста „Trinity“ той си спомнял линията от Бхагавадгита: „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на светове“. Цитат, който често е използван за илюстриране на неговото вътрешно напрежение. В годините след войната той се обявява за международен контрол върху ядрените оръжия и за сътрудничество между научната общност и политическите институции, стремейки се да намали риска от ядрен конфликт.
Въпреки това политическият климат на Студената война и подозренията срещу ляво настроени интелектуалци довеждат до трагичен обрат в кариерата му. През 1954 г. Опенхаймер е подложен на публична проверка, която в крайна сметка отнема неговия достъп до държавни тайни. Този процес, отчасти политически мотивиран и белязан от лични и идеологически конфронтации, унищожава публичния му статус като доверен съветник на правителството и оставя сериозен отпечатък върху общественото му приемане.
В академичният свят Опенхаймер остава уважаван теоретик и институционален лидер. След войната той заема директорски пост в Института за напреднали изследвания (Institute for Advanced Study) в Принстън, където продължава да влияе върху следващите поколения учени. Неговият научен принос, както и ролята му в организирането и ръководенето на големи, мултидисциплинарни научни екипи, дават модел за съвременните големи научни проекти.
Днес името му остава символ както на гения и технологичния прогрес, така и на етичната отговорност, която неизбежно съпътства научното познание.
