Тази планета не е навършила една година и ще трябва да изчакаме до 23 март 2178 г. за първата ѝ годишнина. Въпреки, че е открита преди век.
Има все още неизследвани светове, за които една човешка година (времето, необходимо за обиколка около Слънцето) се измерва във векове, а не в дни или месеци. Плутон, известната планета джудже в края на Слънчевата система, е един от тях. Тя е открит през 1930 г., но няма да завърши първата си пълна орбита след откриването си до 2178 г. Когато американският астроном Клайд У. Томбо за първи път наблюдава този далечен небесен обект от обсерваторията Лоуел на 18 февруари 1930 г., наземните телескопи и фотографските плаки все още са водещи в астрономията. Плутон е обявен и честван като деветата планета на Слънчевата система, осигурявайки си място на нашата космическа карта. Изключително дългата му орбита (цикъл от приблизително 248 земни години) обаче означава, че от откриването си е изминал само част от това разстояние. Използвайки тази цифра като ориентир, НАСА е изчислила, че 23 март 2178 г. ще бъде първият път, когато Плутон ще завърши завръщането си в същата точка от орбитата си, където е бил, когато е открит.
На Плутон не само му отнема много време, за да обиколи Слънцето, но и го прави по много различен начин от осемте класически планети. Неговата траектория е по-елиптична (по-малко кръгова) и наклонена спрямо равнината, в която орбитират повечето планети. Това означава, че в определени точки от пътя си той дори пресича орбитата на Нептун, макар и без риск от сблъсък благодарение на гравитационен резонанс, който ги синхронизира.
Фактът, че Плутон е толкова далеч и има толкова удължена орбита, означава, че годината му е почти два века и половина по-дълга от земната и затова, въпреки че е наблюдаван за първи път преди почти 100 години, той все още не е имал „орбитален рожден ден“.
След откриването си, Плутон запазва планетарен статут повече от седем десетилетия. Но през 2006 г. Международният астрономически съюз (IAU) предефинира какво означава да си планета и Плутон е прекласифициран като „планета джудже“. Въпреки че продължава да обикаля около Слънцето и има почти сферична форма поради гравитацията си, той не е изчистил околностите си от други обекти, както правят по-големите планети, един от ключовите критерии според IAU. Въпреки това, Плутон продължава да очарова учените.
През 2015 г. мисията „Нови хоризонти“ на НАСА ни предостави безпрецедентни гледки към повърхността и атмосферата на Плутон, разкривайки ледени планини, обширни равнини и слоеве от летливи съединения, които се променят със слабата слънчева радиация в периферията на Слънчевата система. Тези открития разшириха разбирането ни за това как функционират малките, студени светове отвъд Нептун, в региона, известен като пояса на Кайпер. Честването на „първата година“ на Плутон след откриването му е доста любопитно събитие, което ще продължава да поддържа интереса на планетарните любители.
