Вървял човек и намерил щастие. -Ти чие си? – попитал. -Загубено съм – тъжно отвърнало щастието. -Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое! Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма. -Защо така? – попитал човекът щастието. -Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
