Жените в живота на Андрей Баташов

4
Добави коментар
dimonata88
dimonata88

С режисьорката Снежина Танковска имали много силна духовна, а може би и любовна връзка, тя го направила звезда, но той…

С режисьорката Снежина Танковска имали много силна духовна, а може би и любовна връзка, тя го направила звезда, но той си вирнал носа и всичко между тях приключило.

Болестта на Андрей Баташов се превърна в новина №1 за родните медии. По този повод в. „ШОУ“ разказва за жените в живота на актьора.

Особена връзка съществува между майка и син Баташови. Роденият във Волгоград преди 45 години жрец на Мелпомена бил патологично привързан към родителката си, която го отгледала практически сама, след като руският му баща ги изоставил вероломно.

Оттогава Теодора Баташова се отвратила от мъжете и се заклела, че ще посвети живота си на единственото същество от мъжки пол, което заслужава това – нейния единствен син.

Преди да се пенсионира, Баташова дълги години заемала някаква номенклатурна длъжност в БТА, била активистка на “българо-съветската дружба” и всъщност по тази линия я изпратили в затворения за чужденци, дори и от “братския” соцлагер, Волгоград.

Да не говорим за разрешението да се бракува за руснак, което тогавашните власти в СССР давали само на много, ама на много специални хора.

“Тя бдеше като орлица над Андрей. Не пропускаше негов спектакъл. Даже се говори, че и досега му глади слиповете. Той не смееше да се обвърже сериозно, за да не огорчи майка си с “неподходящия си избор”. Двамата се бяха вкопчили един в друг и край тях нямаше пространство за трети човек.

Доскоро Андрей не предприемаше нито една стъпка, без да се посъветва с майка си. А тя, разбира се, искаше най-доброто за своята рожба – нали в очите й той бе най-красивият, най-умният, най-талантливият, най-изисканият…

Е, Андрей й се изрепчваше от време на време, но някак незряло, по тийнейджърски, като “сърдит млад човек”, което при неговото ЕГН изглежда неадекватно и буди насмешка”, коментират колеги на актьора.

За да не наруши хармоничните отношения с родителката си, Баташов стопира в зародиш флирта със своята чаровна колежка от Народния Емануела Шкодрева. Огорчена до дън-душа от нерешителността на красавеца, в когото била сериозно влюбена, блондинката се оплакала на свои дружки, че по време на дългите им “лунни разходки” Андрей говорел само за майка си, за своята болезнена зависимост от нея.

Изливал и детските си травми от развода на родителите си, повтарял, че бил единствената опора на самотната си майчица и в сърцето му още нямало място за друга жена. В монолозите на престъпно младия тогава актьор имало и немалка доза позьорство, защото по същото време той се задявал и с други колежки, а пък с наша манекенка, пробила в САЩ, поддържал и нещо като “постоянна връзка”.

“Тази жена ми помогна да замина за Америка и ми беше осигурила ангажименти като модел. Но аз отказах и след няколко месеца се върнах в България”, призна още в началото на 90-те Баташов. Тогава той още не се бе оперил толкова, но вече бяха налице първите признаци на звездоманията и нарцисизма, които в края на краищата го доведоха до тоталния срив.

Сценични труженици са на мнение, че левентът пренебрегнал съблазнителната щатска оферта, тъй като кариерата на манекен била “под достойнството му”. И дават пример с неговия по-възрастен колега Иван Черкезов, един от най-търсените манекени от времето на късния соц, който също решил, че актьорството е много по-престижно занимание и напуснал модния подиум.

Не прокопсал особено, гласи клюката, провалил се и опитът му да се преквалифицира в режисьор, понеже му липсвала харизма и колегите отказвали да му играят по свирката. Не били очаровани от него и спонсорите. Същото се получавало и при Баташов. Надменен, високомерен, самовлюбен,

Андрей трудно мелел брашно с колегите си и затова наскоро останал “соло”.

Правел само моноспектакли, но вече не защото искал да блести само той, а по простата причина, че актьорството е колективен занаят. И щом си в гьола, трябва да квакаш като жаба, дори и да се смяташ за лебед. Иначе оставаш в изолация.

За предпоследно ексцаристът хвърли камък по Стефан Данаилов, вайкайки се пред мними съмишленици, че Ламбо все “нямал време за него”, а пред Орешарски стоял мирно, “нали давал парата”. Признанието е направено по времето, когато “секссимволът” е народен представител от НДСВ, а бате Серго – културен министър.

А в последното си интервю за “ШОУ” Баташов нападна колегите си от “Сълзата” Венци Кисьов /”младият Маркс”/ и Васил Банов, че свалили спектакъла му “ХХL” с мотива, че не вървяло депутат да участва в нещо с такова “неприлично” заглавие.

Артветерани припомнят, че актьорът, чиято кариера тръгна стремглаво нагоре още след първите му изяви на сцената на Народния, много бързо се превърна в “лошото момче” на трупата.

И въпреки че заигра комбина с Аня Пенчева, която в един период се изживяваше като прима, поредният шеф на театъра – проф. Васил Стефанов, развил силна непоносимост към него. След няколко спречквания, уж на професионална основа, напереният Андрей избяга от най-елитния храм на Мелпомена у нас и мина на “свободна практика”.

Въпреки че моноспектаклите му още пълнят залите /с все по-застаряващи фенки/, финансовите приходи били слабовати. И когато видял, че няма накъде и че не може да се живее на стари лаври, Баташов решил да смени амплоато и да пробва да промени из основи статуса си, приемайки поканата да се включи към царската партия.

Според запознати за бързото лансиране на актьора, включително и пред самия Симеон Втори, ключова роля изиграл неговият съученик и близък приятел Милен Велчев, който оглави финансовото министерство по време на кабинета “Сакскобургготски”.

Амбициозният и суетен Баташов отрано бил пришпорван от майка си да общува само със “силни на деня” и постепенно това се превърнало в негова втора природа.

Съседи на семейството разказват, че още в средата на 90-те пред двуетажната къща на Баташови на столичната ул.”Синчец”, недалеч от пазара Римската стена, спирали джипове с дебеловрати момчета, но дали реално “секссимволът” е бил забъркан в мутренски истории, остава загадка.

Така или иначе, именно оттогава той придоби онази самоувереност, за която твърди, че била “маска”, че всъщност дълбоко в себе си бил “чувствителен, раним и романтичен”. Но вече никой нито искаше, нито бе в състояние да му повярва.

Повечето му колеги се бяха отегчили от неговата префърцуненост и вирнат до небето нос и отказваха да общуват с Андрей на сериозни теми. Особено пък след като той заложи на алкохола като основен съюзник в битката му да бъде “номер едно” – на сцената, в политиката, в любовта…

И от няколко стола се озова на земята. Тук не му помогнаха и всепризнатата му интелигентност и задълбоченост – качества, с които могат да се похвалят единици от българските актьори .

“Последните 3-4 години Андрей се беше пропил зверски.

Обичайната му доза бе литър уиски или водка на ден.

В 10 сутринта вече беше “направил главата”. Ставаше вял, ленив, отпуснат, и дори и да имаше благородно желание да свърши нещо полезно за гилдията, не му достигаше енергия.

Не е вярно, че е започнал да надига бутилката, депресиран от развода с Боряна, с която устискаха заедно има-няма година. Просто напоследък, откакто не е депутат, увисна в някаква “безтегловност”, трябваше сам да си търси ангажименти, а при неговия горделив и себичен нрав това явно е било цяло изтезание. Беше свикнал да го калесват, да го ухажват. Плюс това изпадна в прословутата “криза на средната възраст” и се сдуха допълнително.

За нищо на света не искаше да се примири с факта, че от най-желания мъж се превръща в “чичка”. Лъжа е обаче, че е правил опит за самоубийство. Все пак, макар и “пудра”, и “мамино синче”, няма как да го приравним с прелъстена и изоставена ученичка. Сигурно си е давал сметка, че е трябвало да си изработи по-самокритичен и трезв подход към живота. Същевременно го е глождела мисълта, че вече е много късно. Че няма потомство, че не го преследват тълпи обожателки. И вместо да полива успехите, е започнал да дави мъката от краха на наполеоновските си блянове. Не е изключено и руският ген да си е казал думата”, обясняват алкохолизирането на довчерашния “секссимвол” сценични труженици.

През годините обаче “тишината в спалнята” на разбивача на женски сърца изглеждаше нелепа и нелогична. Все пак не всичко може да се обясни с Едиповия комплекс, колкото и да се напъват в тази посока домораслите нашенски фройдисти. Защото актьорът изкара 7-годишен роман с доста по-младата танцьорка от ансамбъл “Филип Кутев” Кристина. Двамата дори се бяха заклели във “вечна вярност” пред Божи гроб в Израел. Изненадващо обаче Баташов заряза стройната брюнетка и след едномесечен гаджилък връчи годежен пръстен на русата банкерка Боряна.

Градски легенди нашепват, че в дъното на последвалата “царска сватба” в резиденция “Царска Бистрица” стоял самият Симеон или пък висши рицари-тамплиери, в чийто орден актьорът бе избран за церемониалмайстор, без да се дава информация за чина му в масонската йерархия.

Говори се, че “братята зидари” го посъветвали да си избере по-представителна спътница от скромната танцьорка. В едно интервю пък Андрей се “изпусна”, че главна вина за обвързването му с Боряна имала майка му, която от пръв поглед преценила, че това е “жената на живота му”. Днес Теодора Баташова пее друга песен, но недалновидността й причини доста ядове на обожавания й наследник.

В засегнатото си честолюбие /как така ще бъде зарязан от жена!/ Баташов се обърнал към някогашната си тръпка Наталия Дончева, дъщеря на актьора от Сатирата Пламен Дончев, който от 7 години живее във Франция. Двамата се залюбили още в края на 80-те, когато крехката блондинка е първокурсничка във ВИТИЗ.

Според всеобщото мнение били невероятна двойка и го раздавали лудо влюбени. Уви – Наталия, чиято майка Режин Виолет Маргьорит е чистокръвна французойка, заминава още през 1989-а във Франция и засега е най-успялата нашенка в тамошното кино.

В момента изпълнява централната роля във филма “Стъклената река” на режисьора Станимир Трифонов по едноименния роман на Емил Андреев и пребивава временно у нас, след като близо 15 години изобщо не се бе връщала в България.

Бившите гаджета имали две “срещи на свещи”, но въпреки “романтичната” обстановка нещата помежду им не потръгнали. Дончева била обвързана от години с известния френски режисьор Арно Селиняк, отгледала двете му деца, грижела се за кучетата му, изобщо – била зависима от него, затова не откликнала на призива на Баташов да се опитат да възстановят връзката си. Естествено, в несполуката пръст имали възрастта, помъдряването и всички други физически и психически промени, които след дълга раздяла стъписват и отблъскват един от друг старите любовници.

След като ударил на камък и при видимо повехналата, но радваща се на успешна кариера Наталия, Андрей се сринал съвсем. И последиците от злоупотребата с “твърдо гориво” не закъснели. Спрял да се храни, отменил представлението на “Влез в час” в “Театър 199”, понеже се почувствал много зле, и в крайна сметка се стигнало до спешната му хоспитализация в критично състояние.

Точката над “i” обаче сложило оттеглянето на неговата “добра фея” и професионална “менторка” – режисьорката Снежина Танковска, настояща зам.-ректорка на НАТФИЗ. Посветени в тематиката доверяват, че именно тя направила звезда прясно дипломирания витизчия, поверявайки му главната роля в хитовия спектакъл “Секс, наркотици и рокенрол” на сцената на учебния театър.

Година по-късно го избра за изпълнител на централната роля и в “Птици в устата” на Дейвид Мамет, пак на сцената на театъра на ВИТИЗ, където негова партньорка бе Емануела Шкодрева. Една явно неслучайна “стиковка”, която не успя да получи подобаващо развитие извън сцената.

Последва период на плодотворно сътрудничество, след което за Баташов се заговори като за “откритието на Танковска”. Обаче не в пресата, а само в актьорските среди.

“Двамата със Снежина имаха много силна духовна връзка. Може да са имали и любовна въпреки разликата във възрастта.

Тя е мъжкарана, но с подчертан афинитет към хубавите младежи.

Беше омъжена за човек не от съсловието, инженер или лекар, роди му дете. По едно време обаче направо превъртя по много по-младия актьор Венцислав Божинов. Страхотен красавец, викаха му Венци Хубавия. Баща му беше известен плевенски адвокат.

Венци нашумя след участието си в “Лавина”, където изигра Андро. И когато Георги Русев го назначи в Пернишкия театър, Снежина изостави мъжа си и се събра с Венци. Даже се бяха споразумели официално със съпруга си да повери детето при него, за да не й пречи на творческо-сексуалната забежка.

За съжаление Хубавия скоро й би шута и предпочете да си остане “вечният ерген”. Вече не прилича на нищо, напълнял, остарял, впиянчен… Работи в Канал 3 и продължава да си вярва, че още е “голяма работа”. След промените се беше сдушил на маса в “Синият лъв” с покойното “вице” на Костов Александър Божков, който го направи шеф на “Балкантон”.

Снежина преживя драматично раздялата, но волевата й натура надделя и успя да я наложи като един най-стойностните театрални режисьори у нас. Лека-полека обаче се изпокараха с Баташов. Тя е много педантична и взискателна, с рязък характер, той също е конфликтен, отвръщаше й, противоречеше й, не я слушаше…И партньорството им приключи, а с него и приятелството. Андрей изведнъж се видя сам и се уплаши.

Пък и изревнува Танковска, че си е намерила ново, много по-младо протеже – Слав Бойчев, най-свежото попълнение в трупата на Сатирата, което за разлика от него навремето й прави голям вятър в пресата”, раздуват колеги на внезапно поболелия се актьор.

Емил ГРУЕВ

22/11/2010