Бизнес приказки

13
Добави коментар

Телефонен звън.

– Добър ден! Имаме няколко въпроса, отговорът на които е много ва…

Тряс.

Телефонен звън.

– Здравейте.  Днес имате уникалната възмож…

Тряс.

Телефонен звън.

– Простете за безпокойството, не бихте ли желали да удължите ваш…

Тряс.

Телефонен звън.

– Обаждам се по повод на възможно подобряване качеството на …

Тряс.

Телефонен звън.

– Искам да ви представя особ…

Тряс.

Създателят Шамбамбукли с въздишка остави телефонната слушалка и затвори телефонния указател.

– Един път не ме изслушаха! – обидено заяви той.

– Казвах ли ти?! – не пропусна да му напомни създателят Мазукта. – Хората са напълно доволни от съществуващото положение и не искат да променят нищо. А ти: „да им удължим живота“, та „да им удължим живота“! Друга работа нямаш ли си?

П. Бормор

17
Добави коментар

В град Двин, прочут със своите занаяти, живял някога стар, изкусен грънчар. От проста глина под ръцете му излизали кръгли гърнета, изписани чинии и чаши.

Някакъв момък се цанил за чирак при  стария майстор, за да се научи на занаят и да овладее тайните му. Правел всичко едно към едно като учителя: повтарял движенията му, слагал пръстите си на същото място на съда, поглаждал стените му. Но колкото и да се стараел да подражава на майстора, изработените от него съдове не се получавали така изящни и леки. Момъкът ги взимал в ръце, почуквал стените им, но нито песен, нито звън с такова дълго ехо като направените от стареца издавали те. Чиракът се натъжавал, после с подновено усърдие се захващал за работа. Дълго се учил, докато един ден не решил да отвори своя работилница. Но хората не харесвали съдовете му. Разстроен и разочарован той отишъл при стария майстор и му показал съдовете си. Старецът ги огледал, почукал, повъртял в ръце и поклатил глава:

– Всичко е направено както трябва, само едно недостига – душа. Ще ти разкрия тайната си – когато смъквам съда от колелото, лекичко духвам в него и му давам душа. Това е всичко.

арменска легенда

Зачудих се, дали затова в днешно време страдаме от такъв вопиющ недостиг на качество? 🙂

13
Добави коментар

В почти всички от първите книги на Борис Акунин за Ераст Фандорин се споменава името „Мебиус“ или „Мёбиус“, обикновено мимоходом, без сериозно влияние върху сюжета. (Ако държите да проверите, на български търсете с „Мьобиус“ 🙂 )

През 2001 година на директния въпрос, защо употребява все това име, Акунин отговорил: „Няма да кажа“. Това, естествено, възбудило любопитството и се родили разнообразни хипотези – че е свързано по някакъв метафоричен начин с прословутия лист на Мьобиус, че е име на личен познат на писателя или е на победителя в конкурс, който Акунин провел в блога си и където наградата била името на победителя да бъде присвоено на герой в романите му.

Истината, в крайна сметка, излязла доста прозаична. В Москва има мебелна компания „Мебиус“. Когато от фирмата видели името в първия роман от серията, предложили на писателя сделка – да продължи да го включва във всяка следваща книга, а в замяна да получава от тях обзавеждане. Идеята била чрез неговите романи да се увеличи честотата на употребата и в Интернет, което да рефлектира върху познаваемостта на бранда. „Мебиус“ или „Мёбиус“ за тях било без значение, тъй като търсачките не различават „е“ и „ё“. Акунин не успял да изпълни уговорката за втората книга от серията, тъй като вече била дадена за печат, но в следващите стриктно я спазвал до 2007-ма година. Сделката била изгодна за него – мебелите били хубави, а в началото не печелел толкова много и оценявал възможността да се преобзаведе в замяна на такава дреболия. В поредната книга през 2007-ма той отново възнамерявал да включи името, но някой от близките му отправил забележка, че вече е най-успешният от руските писатели и с дохода,  който получава, може да си купи цяла мебелна фабрика.

За какво разказвам тази история? Защото, за мое изумление, към днешна дата все още има хора, които си въобразяват, че могат да успеят в директните продажби в милионен град с един търговски обект с не особено добро местоположение, без интернет маркетинг и даже без традиционните методи за реклама, като залагат единствено на качеството и цената на продукта. Не знам как може да се случи това, при положение, че за клиентите те фактически не съществуват. 🙂

24
Добави коментар
Gloxy-Floxy
Gloxy-Floxy

Имената на елените, които управлява Дядо Коледа, се появили за пръв път през 1823 г., когато била написана песента „Нощта преди Рождество“. В нея той се обръща към тях по име:

„Now! Dasher, now! Dancer, now! Prancer, and Vixen!

On! Comet, on! Cupid, on! Dunder and Blixem!

To the top of the porch! to the top of the wall!

Now dash away! dash away! dash away all!“

Както се вижда, в песничката елените са осем и между тях отсъства Рудолф.

Той се появил след век, през 1939 г., когато един от големите универсални магазини на Чикаго, Montgomery Ward, се готвел за коледна рекламна акция. Решили да изготвят цветни брошури със забавни истории и реклами на магазина. Копирайтърът Робърт Мей получил задачата да напише текст със съответното съдържание. Тогава Мей създал образа на елена Рудолф, който има голям, червен, светещ нос. Заради носа му другите елени странели от него. Но веднъж Рудолф помогнал на Дядо Коледа да намери пътя в тъмнината точно със светещия си нос. Така подаръците били доставени навреме и Коледата „спасена“. Фактически, Мей пресъздал историята на собственото си детство. Той също имал проблем в общуването със съучениците си. Макар и да е трудно за вярване към днешна дата, поръчителите останали недоволни от историята и дълго отказвали да я публикуват. Но нямало никаква причина да съжаляват, че отстъпили в крайна сметка – в нея година бил разграбен петстотин хиляден тираж. В последствие тиражите станали многомилионни. Популярността на елена с червения нос нараснала още повече през 1949, когато приятелят (по други версии роднина) на Мей, Джони Маркс, написал музика към историята, която била в стихове, и песента била изпълнена от певицата Джин Отри. В следващите години историята била преведена на 24 езика, а от средата на 60-те американските телевизии започнали традиционно да излъчват игрални и анимационни филми за Рудолф.

39
Добави коментар

Имате ли тераса? Аз имам и ако днес младите майстори по къси панталони, които вчера ремонтираха покрива на съседния блок, се завърнат, мисля да я експлоатирам, вместо единствено да се превръщам в обект на неприкрита завист. 😀 Напоследък жените масово се оплакват, че навсякъде гледат „само едни шкембета“. Аз по незнаен начин ударих джакпота. Отивам да разпечатам билетчета и да лъсна бинокъла. 😀

71
Добави коментар
Gloxy-Floxy
Gloxy-Floxy

skip to main |
skip to sidebar

Home
Posts RSS
Comments RSS
Edit

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

8:24
Gloxy Floxy

0
коментара:

Публикуване на коментар

По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница

RSS Subscription!

Follow me!

Всичко за мен

Gloxy Floxy

Преглед на целия ми профил

Категории

адаптивност
(2)
афоризми
(16)
басня
(5)
бизнес етика
(6)
бизнес приказка
(42)
бизнес притча
(84)
бизнес трикове
(9)
богатство
(1)
грешки
(3)
демотиватори
(1)
жена
(1)
заплащане
(3)
инвестиции
(1)
истории на успеха
(1)
кариера
(5)
кариерен ръст
(4)
карикатура
(26)
конкуренция
(2)
криза
(2)
лидерство
(4)
лична ефективност
(25)
маркетинг
(19)
мениджмънт
(11)
метафора
(11)
МЛМ
(1)
мотивация
(16)
образование
(1)
пари
(3)
притча
(30)
проучване
(1)
работа в екип
(3)
реклама
(8)
себеразвитие
(8)
стратегия
(4)
тайм мениджмънт
(2)
умения
(8)
управление на персонала
(7)
управление на проекти
(1)
управление на ресурси
(2)
успех
(18)
хумор
(108)
целенасоченост
(8)
ценз и квалификация
(2)
цитати
(5)

Последни коментари

↑ Recent Comments Widget by Blogger Widgets

Follow this blog

Архив на блога

► 

2013
(22)
► 

Октомври
(1)
► 

Септември
(1)
► 

Юли
(1)
► 

Юни
(1)
► 

Май
(2)
► 

Февруари
(1)
► 

Януари
(15)

► 

2012
(58)
► 

Декември
(1)
► 

Ноември
(5)
► 

Октомври
(4)
► 

Септември
(5)
► 

Август
(7)
► 

Юли
(6)
► 

Юни
(4)
► 

Май
(3)
► 

Април
(1)
► 

Март
(9)
► 

Февруари
(9)
► 

Януари
(4)

▼ 
2011
(169)
► 

Декември
(6)
► 

Ноември
(13)
▼ 
Октомври
(7)
Интервю за работа в Икеа
Конкуренция, конкуренция и пак конкуренция
Бизнесът като кораб
Да оставиш кост в раната
Ревеновият пай или приказка за тестирането
Тухла и лед
Весели афоризми за работа
► 

Септември
(16)
► 

Август
(15)
► 

Юли
(17)
► 

Юни
(21)
► 

Май
(18)
► 

Април
(10)
► 

Март
(9)
► 

Февруари
(17)
► 

Януари
(20)

► 

2010
(23)
► 

Декември
(15)
► 

Ноември
(8)

Web Stats

 

WordPress Theme Design by New WP Themes | Bloggerized by Lasantha – Premiumbloggertemplates.com

89
Добави коментар

Всяка сутрин в ранни зори пристигала на работа веселата и продуктивна Мравка. Тя имала добра производителност и дейността на фирмата била успешна, но …

Мъхната Пчела, генералният директор на фирмата, решила, че Мравката не може да работи просто ей така. Била открита длъжност мениджър, на която наели Торният Бръмбар.

Най-важната задача на Торния Бръмбар била да организира работата на Мравката. И той я заставил да прави отчети за ежедневно свършената работа.

Скоро възникнала необходимост да бъде назначен секретар на Бръмбара, който да му помага в четенето и регистрацията на отчетите. Затова наели Паяка, който класифицирал документите и отговарял на телефонните обаждания.

А междувременно щастливата Мравка работела, работела, работела …

Мъхната Пчела била много доволна от отчетите на Торния Бръмбар и поръчала допълнителни доклади, анализи и прогнози. Наложило се да наемат Хлебарката като асистентка на Торния Бръмбар. … А също да купят компютър и цветен принтер.

Скоро производителната и щастлива Мравка започнала да се оплаква от всичките анализи и отчети, които трябвало да изготвя и и ставало все по-малко весело.

Мъхнатата пчела разбрала, че трябва да се вземат мерки. И на мястото, където работела продуктивната и все още весела Мравка, бил създаден Отдел. За началник бил назначен Скакалеца. Той си направил кабинет и го оборудвал по съответния начин.

Мравката не пеела както преди и ставала все по-раздразнителна … Един ден Мъхнатата Пчела, поглеждайки цифрите, разбрала, че Отделът, където работела Мравката, вече не е така рентабилен както по-рано.

Помислила Мъхната Пчела и решила да наеме Совата в качеството на консултант, за да извърши диагностика. Совата прекарала във фирмата три месеца и три дни и направила заключение: „В отдела има прекалено много персонал.“ Следвайки съвета на специалиста направили съкращение на числеността.

Мравката се оказала първа в списъка, тъй като била недоволна през цялото време.

Извод: Даже и не си помисляй да бъдеш щастлива и продуктивна мравка. По-добре бъди некомпетентен и безполезен. На некомпетентните и безполезните не им трябват надзорници…, всички и без това разбират защо. И ако не можеш да се надмогнеш и продължаваш да си продуктивен, за нищо на света не показвай, че си щастлив и весел. Никога няма да ти го простят! И ако въпреки казаното по-горе си останеш весела и продуктивна мравка, работи над себе си така, че да не мъкнеш на гърба си мъхнати пчели, торни бръмбари, паяци, хлебарки, скакалци и сови.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!