Кой е Дядо Коледа?

3
Добави коментар
chuime
chuime

Голяма бяла брада, червени от студа бузи и корем, полюшващ се, като купа с желе, когато весело се смее. Така знаем, че изглежда Дядо Коледа. Така го виждат във фантазията си и хлапетата. Така са виждали Дядо Мраз нашите родители. Не винаги обаче Веселият старец е бил такъв през вековете.

Кой е Дядо Коледа?

Рождеството на Иисус е духовната част на Коледата, а белобрадият старец – човешкият облик на празника. Децата знаят, че, ако са били послушни през годината, ще получат подарък в нощта на Коледата.

Образът на Стареца съчетава в себе си и легенди, и история. Всъщност той е не друг, а самият Свети Николай (St. Nicholas), който ние честваме на 6 декември – Никулден. Името му през вековете и различните езици е варирало и се е трансформирало до Santa Claus в най-разпространения си вариант. Разбира се, американски. 

У нас той е познат като покровител на рибарите, моряците и банкерите. Има обаче и още около образа на светеца из вярванията по света. Той е покровител и на децата, и на бедните.

Санта има поща

След като легендите били позаместени от науката, дори децата станали по-схватливи. И малчуганите разбрали, че Северният полюс е необитаем (макар че летящите елени им изглеждат в реда на нещата).

И така хитрите финландци решили да предявят претенции към жилището на Дядо Коледа. И ето как официалният му адрес станал Лапландия.

Всъщност се оказва, че Добрият Старец си има съвсем истински адрес, на който хлапетата (и по-големите) могат да пишат. За предпочитане на английски. Не, не е шега! Това е адресът на Дядо Коледа. И още нещо – той отговаря на писмата:

Santa ClausArctic Circle96930 RovaniemiFinland

С навлизането на новите технологии, Санта си направи и официален уебсайт.

Ако пък искате да видите офиса на Дядо Коледа, можете да отидете на ТОЗИ АДРЕС. Там можете да пишете e-mail на Добрия Старец. И да получите отговор на няколко езика, между които руски, китайски, японски, португалски. А, за да получите и подарък… трябва повече вяра.

Свети Николай е роден в днешен Измир (Турция) през 4 век. Той бил от богат произход и искал да помага на бедните, но бил скромен и не искал хората да знаят, че той е техният благодетел. И така той пускал златни монети през прозорците им. Често дори през комините им. Един ден, според стара легенда, кесия с жълтици паднала в чорапче, окачено да съхне на камината (ето как разкриваме мистерията на още една традиция).

Оказва се, че легендата си има и корени още отпреди появата на Християнството.

По традиция европейските общества празнували средата на зимата, защото тогава дните започват да стават по-дълги и да се „ражда” новото слънце. Тогава също се колят много от животните, за да не се налага да ги хранят през зимата. Бирата и виното са вече ферментирали, а работата на полето е свършила. Време за почивка и наслада. Затова и декември е идеалният момент за празници.

Според историци, 25 декември е избран за рожден ден на Христос, защото съвпадал с древни езически празници на зимното слънцестоене при няколко северни народи.

В Германия през този месец почитали бог Один, за който вярвали, че обикалял нощем, наблюдавал хората и решавал кой ще просперира и кой ще страда през годината.

В ранното Средновековие в новопокръстените страни още имало силно влияние на старите религии. Затова и образът на Св. Николай се смесвал с други езически божества. Там, където християнството било по-силно, светецът бил изобразяван сам. Но на други места, бил в компанията на „Мрачния помощник” – езически символ на наказанието. През вековете, когато легендата за Дядо Коледа се дооформяла, „Мрачният помощник” бил наречен „Черен Петър” (Black Peter). Той бил елф, който биел лошите деца. В други легенди се появява в ролята на Торбалан, който направо ги слагал в чувала с подаръците и ги отнасял.

Връзката с древногерманския бог Один става още по-очевидна – той си имал същия роб-помощник, който водел на верига със себе си. Той бил олицетворение на дявола, подчинен на божеството, но плашещ хората и държащ ги в страх от наказание. Самият Один бил изобразяван като старец с дълга бяла коса и голяма брада, летящ през небето на бял кон. И, ето как северните народи започнали да оформят образа на сегашния Дядо Коледа. Макар и доста мрачен.

Християнската фигура на Св. Николай заменя няколко езически божества, които раздавали подаръци. Римската Бефана (която много напомня на Баба Яга) и Германският Нехт Руперт.

В Англия, с идването на протестантството, хората решават да се разграничат от старата католическа вяра и Св. Николай престава да носи подаръци на децата. Той е заменен от Father Christmas.

В Холандия Св. Николай е много тачен. Там той е изобразен, облечен като католически епископ, с дълга коса и голяма брада. Наричат го Синтерклаас (Sinterklaas).

През 17 век Синтерклаас и легендите за раздаващият подаръци старец се преместили в Америка – Новата Земя. Само че от многото смесени езици, произношението се пообъркало и се превъркало в Санта Клаус (Santa Claus).

Как се ражда съвременният Дядо Коледа?

През 1931 г. компанията Кока-Кола се чуди как да стимулира продажбите си през зимата, когато малко хора пият разхладителни напитки. Естествено, решават да атакуват най-вярната аудитория – децата. За Коледата на 1931 г. фирмата наема художника Хадън Сънблом и той сътворява чудото. Дотогава „Санта” се е появявал във всевъзможни цветове и образи. Дори и като мрачен зелен елф. Сънблом рисува Дядо Коледа като весел добряк, с бяла брада – образ на щастие и спокойствие. Облечен в червено и бяло – фирмените цветове на Кока-кола. Оттогава всяка година образът се появява по празниците в различни реклами на фирмата, докато се налага като икона от поп-културата на света. Първите трибуни на „новият” Добър старец са списанията „Поуст” и „Нешънъл джеографик”, на чиито задни корици излизат рекламите. Сънблом рисува Санта до 1964 г. Оттогава не е минала и година без присъствието му. Вече навсякъде – из молове, фирмени партита, детски забави, картички, списания… и къде ли още не.

ФК „Дядо Коледа”

Дядо Коледа си има и футболен отбор. Съвсем не на шега. Съществува от 1993 г. и се казва FC Santa Claus. Създаден е от сливането на клубовете Rovaniemen Reipas и Rovaniemen Lappi. Клубът играе в трета дивизия на Финландия и в момента води класирането с 9 точки от 3 мача пред втория в таблицата Valistus, който има само 6 точки. В отбора допреди две години си имаха и бразилски нападател – Рафаел де Оливейра Родригес, който беше единственият чужденец в клуба. След неговото напускане бяха привлечени двама нигерийци – Чарлз Фиго (нападател) и Рафаел Едерехо (нападател). Треньор е Тапийо Хаапаниеми, а мениджър на тима е Томи Рисанен.  

През 2010 г. отборът почти се класира във втора дивизия, но загуби последния си плейоф от „HIFK”. Най-големият успех на тима е от 1994 г., когато печели Midnattsolscupen – „Купата на среднощното слънце”. Това е турнир, който се играе през нощта (но зад Полярния кръг, знаете, това не е проблем, защото слънцето свети и нощем – оттам и името). Участват предимно отбори от Норвегия, Финландия и Швеция, но от време на време се включват и руски. През 2000, 2004, 2006 и 2007 г. носител на купата е Спартак Москва. А 2010 и 2011 г. е Столица Москва.

О, забравих да спомена за официалния домакински екип на FC Santa Claus… е, червен е, да.

от АЛЕКС ТОМОВ