Преди 7 години стряскащите снимки на една жена с многобройни шевове по лицето обиколиха света. Изабел Диноар стана първият човек с присадено лице. Операцията бе сензация в медицината, макар че мнозина тогава се съмняваха как жената ще понесе присадката и какви ще са последствията от суперсложната операция, разбра HotArena.net.
Седем години по-късно Изабел вече не е медийна звезда, живее в родното си градче в Северна Франция и се е върнала, доколкото е успяла, към нормалния живот. Тя бяга от прожекторите и редовно отказва медийни интервюта.
„Най-трудното е да намеря отново себе си – тази, която бях преди, с лицето си отпреди инцидента. Знам обаче, че това не е възможно. Когато се погледна в огледалото, виждам нас двете заедно – донорката винаги е с мен“, разказва 45-годишната жена, която е майка на 2 деца. „Тя спаси живота ми“.
Нещастието се стоварва върху Изабел през май 2005 г. В пристъп на депресия тя се опитва да се самоубие, като се нагълтва с приспивателни хапчета. По-късно се буди. Вижда, че е вкъщи и лежи в локва кръв. Край нея е домашното й куче. Лабрадорът я открил в безсъзнание и отчаяно се опитвал да я събуди, като в борбата си отхапал долната част на лицето й.
„Тогава дори не можех да възприема, че това е моето лице и моята кръв и че кучето е дъвкало лицето ми“, разказва жената. Устата, носът и челюстта й са увредени толкова жестоко, че лекарите веднага отхвърлят като опция рутинната лицева реконструкция. Предлагат й обаче нещо друго – революционна трансплантация на лице.
Щастието, че има ново лице, обаче бързо е вгорчено. Изабел изобщо не е подготвена за вниманието, което привлича нейният случай. Преследвана от медиите, одумвана от минувачите на улицата, Изабел е принудена да се крие месеци наред в дома си, като се страхува да се покаже навън.
Днес хората пак я разпознават на улицата, но вниманието им към нея вече не е така брутално. Изабел свиква с новото си лице. „Това съм аз, сега изглеждам така“, казва си тя. Ако хората се втренчат в нея, тя им отвръща, не крие погледа си. И вече не я е грижа.
А дали се е променила като характер, след като е вече с ново лице? „Не, не -категорична е тя, аз съм си същата, но с различно лице“.
Някой ден Изабел може би ще трябва да се изправи пред криза, при която тялото й ще отхвърли чуждата тъкан, знае д-р Тестелан. И тя като лекар също трябва да е готова да реагира, макар че се надява този ден никога да не дойде. Самата Изабел е оптимист за бъдещето си. „Казвам си, че всичко ще е наред. Ако си пия лекарствата, няма страшно“. Прекарва дните си, като ходи на гости на малкото близки приятели, които има. Разхожда и новото си куче, много тежко преживяла раздялата с лабрадора, умъртвен след инцидента през 2005 г.
Изабел постояно мисли за мъртвата жена, чието лице е взела. След операцията се ровела да намери някакви следи за нея в интернет, но френският закон никога няма да й позволи да разбере коя е била жената. Изабел дори би искала един ден да се срещне със семейството на тази жена и да му благодари.
„Когато съм депресирана, поглеждам се в огледалото и мисля за нея. И си казвам, че нямам право да се предавам. Тя ми дава надежда“, споделя Изабел Диноар пред камерата на Би Би Си, пише „24 часа“.
загрузка…
