Назначението на Владо Николов е поредният гаф на федерацията, според Гибона
Треньор на Русия? Потупват ме по рамото, смята Пламен Константинов
Пламен Константинов не се нуждае от представяне в света на волейбола. След страхотната кариера като играч му потръгна и като треньор. Най-голямото признание дойде тези дни, когато в интервю генсекът на руската федерация спомена българина като един от вариантите за селекционер на Русия. „Стандарт“ се свърза с треньора за подробности.
– Г-н Константинов, името ви беше споменато от генсека на русийската федерация като вариант за нов селекционер на Русия. Как точно стоят нещата? – Още нищо не е решено. Предстои федерацията да избере нов треньор, като натискът за руски специалист е огромен. И шефът на волейбола, и вече бившият селекционер Алекно са твърдо за местен специалист. Имат своите аргументи. Чужденците трудно се приспособяват в Русия, имат друг манталитет, прибавяме и езиковата бариера. Пресен е и опитът с Баньоли, който не даде резултат. Италианците са страхотни специалисти, перфектни в организацията, изпипват и най-дребния детайл. Но явно буквалното копиране не винаги проработва.
– Така е, но първо, българският манталитет е несравнимо по-близък до руския. Второ, вие имате огромен опит в Русия като играч и сега като треньор? – Вярно е, може би затова в списъка наред с Воронков и Чередник фигурира точно моето име. Разбира се, това е и оценка на хората за работата, която свърших като треньор в Сургут, а сега и в Губерния (Нижни Новгород).
– Макар и неофициално, говорил ли е с вас по темата човек от федерацията? – Да, подхвърляно ми е за селекционер, но неофициално. Нищо повече.
– Е, това трябва наистина да ви ласкае в най-добрия смисъл на думата? – Аз бих го нарекъл потупване по рамото.
– В момента „Сборная“ е категорично отбор №1 в света, олимпийски шампион. Ще е тежко за всеки нов треньор, защото второто място ще бъде прието като провал? – Много ще е тежко по две причини. Едната я казахте – Алекно постигна много с този отбор. Втората е подмяната, която трябва да бъде направена, тъй като излизат основни състезатели. Говоря за двете „четворки“, като оттеглянето на Тетюхин е сигурно. На 37 години той направи феноменална Олимпиада. Почти няма организация или медия тук в Русия, която не го избра за спортист на годината. Подчертавам, спортист, а не волейболист. Другият проблем идва от тежката контузия на Волков. Никой не знае колко време ще се лекува, кога ще се върне в игра. „Сборная“ се нуждае от обновяване
Разбира се, Русия има много млади и добри играчи.
– Мислил ли сте, ако получите официално предложение, как ще отговорите? – Зависи от много неща, но нека не бутаме каруцата пред коня. Най-малко ще седнем да обсъдим нещата, да чуя федерацията дали ще търси моментни резултати, или ще прояви търпение да бъде изграден обновен отбор. За да стигне той нужното ниво, трябва време.
– Как оценявате свършеното дотук в Нижни Новгород? – Много добър полусезон. За момента не само изпълняваме целите, които ни бяха поставени, но бих казал, че ги надхвърляме. Жалко за турнира за купата, където имахме сили дори за полуфинал, но попречи контузията на диагонала ни Павлов. Целта в първенството са плейофите, вървим втори в нашия поток. На този етап повече не може да се иска. Трудно ще вземем нещо срещу първите 3-4 тима, които са класа нас останалите. Даже очаквам по-трудни моменти през пролетта.
– Кажете нещо повече за града, как сте устроен там? – Нижни Новгород е стар град с хубав център. Има 1 250 000 жители, по този показател е сред първите 5-6 в Русия. Устроен съм отлично. Клубът е доста млад – на 4 години, едва от миналата играе в елитната дивизия. Вече се усеща липса на голяма зала. Настоящата събира към 1500 души, но отборът бие и интересът е доста голям. Местата са винаги заети, доста фенове остават извън залата Хората от ръководството се стараят, работят страхотно в организационно отношение, за да направят нещата още по-професионални.
– Ако направим сравнение с бившия ви клуб Сургут? – Е, в Сургут хора вървят по тази пътека от 10 години и са я изчистили. Но пак казвам, ръководството в Нижни полага огромни усилия. – Ако направим класиране по бюджети, къде е мястото на Губерния? – Може би под средата на класирането, но бюджетите на клубовете са доста близки, ако изключим първите 3-4, за които вече споменах.
– Да очакваме ли скоро трансфер на българи в отбора ви? – Помните, че в бившия клуб дръпнах веднага Теодор Тодоров и Тошко Алексиев. Друго е да имаш българи в отбора. Поддържаме се, езиковата бариера я няма. Когато подписвах с новите попълнения в Губерния, прецених, че няма българи на нужното ниво точно за конкретните постове. Гледам професионално на селекцията. Другото не е нужно, не трябва никому. Да не забравяме, че в Русия има квота от по двама чужденци в клуб. Не е Италия, където можеш да вземеш 4-5 състезатели, като единият е млад. Рискуваш с него, чакаш да се развие. В Русия нямаш право на грешка, трябват доказани волейболисти.
– Теодор Тодоров също не беше доказано име, когато го взехте? – Аз бях убеден, че взимам един от най-талантливите играчи в света на този пост, който веднага ще свърши работа. Нямаше риск и това се видя. – Теодор прави страхотни мачове този сезон, какви са отзивите сред специалистите и колегите в Русия? – Повече от добри.
Теодор изигра мачове на супер нивоТози сезон му е по-силен дори от миналия.
– Да отдъхнем от волейбол, как изкарахте празниците? – По Коледа играхме за купата, тъй като руснаците празнуват по стар стил. Почивните дни около Нова година изкарах в движение. Занимавах се с трансфери, разменихме с колегите от Новосибирск по един играч.
– Получихте ли подаръци, какво изтеглихте като късмет? – Подаръци нямаше. Е, имаше, но те са лични. Не искам да разкривам повече. Толкова за личния ми живот.
– Вероятно искате да избягате от имиджа на плейбой, който имате поне тук, в България? – Аз никога не съм го търсил, пък всеки е свободен да пише каквото си иска.
– Интересен е вашият поглед към българския волейбол. Такава година май не е имало – непрестанни скандали, а накрая четвърто място на Олимпиадата? – За съжаление годината е свързана повече с грешки и скандали, които не са добра реклама пред света. Всеки се занимаваше с това, което не му е работата. За федерацията може да се каже едно – гаф след гаф. Непрестанно кадруване в щаба на треньора и ако не слуша, сменяват го. Поредното безумие е това с Владо Николов – да го направят тийм мениджър.
– С уточнението дали е 100% факт? – Така го прочетох – като факт. Абе тези хора как не помислиха поне две минути! Управленско безумие. Не защото Владо няма качества. Играл е в големи клубове и знае от какво има нужда един отбор. Но като състезател той трябва да започне подготовка с новия или стария си тим на 1 август. В същото време най-важното състезание през годината за националния отбор е европейското в края на септември, нали? Какъв точно ще бъде!? Или на какво точно ще бъде мениджър. Затова казвам, пореден гаф на федерацията.
– Но хората си я преизбират като Тато – с 99 процента? – Да я избират с колкото искат, но е смешно.
– Проигра ли шансовете си Радостин Стойчев, който уж щеше да бъде лидер на опозицията? – Първо, Радостин Стойчев получи като треньор най-добрите условия, които някога в историята си е предлагала България. Това с освобождаването му беше простотия. Определено. Направиха го с микрофон в залата. Но аз не чух от него нито един волейболен аргумент в защита. Кражби, пари, обществени поръчки. Това чух от него. На един треньор тези неща не му влизат в работата. Той трябва да иска обяснение за топките, подготовката, лагера, лекарствата, машините за сервис, мрежите. И ако се опитват да му редят състава! Но аз слушах от Радо Стойчев само за пари и документи – Веднага изниква въпросът за Матей Казийски? – Имам го за умно момче, а се оказа в детската градина. Даже наскоро прочетох негово интервю в полски сайт, че трябва държавна намеса във волейбола ни. Ама някой хора да се осъзнаят! Нека слязат на земята! Те знаят ли какво е управление на спорта. Не му е работата на един състезател да иска оставката на президента, ако ще последният да е най-черният на света. Ами ако докарат някой шеф, който много му харесва, но скочат други трима състезатели? Какво правим!
– Както казвате, Матей изглежда умно момче, но според вас явно е бил използван? – Остави се да бъде използван. А това става, когато нямаш мнение. Матей е явление, но с него не започва и не свършва светът. Не е редно да говори небивалици. Замисли ли се, ако дни преди световната лига управата беше подала оставка, както поиска той? Кой тогава щеше да го организира този турнир в София!
– И напук на всичко това станахме четвърти в Лондон, обяснението? – България има волейболни школи и те продължават да дават играчи. А и не може да отричаме всичко. Има хора, които вършат своята работа. Но им е ужасно трудно, притокът от школите се стеснява. Това вече се усеща и рано или късно ще доведе до срив.
– Може би затова минахте покрай вашия приятел Сашо Попов от ЦСКА? – Да, бях при Сашо.
Може да съм левскар, но помогнах на ЦСКАи се включих в кампанията за набиране на средства.
– Наистина последно, като какъв ще се върне Пламен Константинов във волейбола ни – национален селекционер или президент? – Не съм правил планове. Ако хората имат нужда от мен, ще откликна. Въпросът е дали някой въобще ме иска обратно в българския волейбол. Ивайло Йолчев, СТАНДАРТ
