Златна Прага – Танцуващи къщи, бохемски кристал и катедрали – Дисаги – пътеписи и новини; идеи за туризъм, ваканции,…

3
Добави коментар
mmmimi
mmmimi

Страница 1 от 3

След
успешната автобусна екскурзия през миналата година, когато прекосихме цяла
Европа до Лондон и назад, и малката екскурзия с автобус през май до Брашов и
Синая – Румъния, решението ни с моята съпруга на въпроса – „Как да прекараме
годишната отпуска тази година?“ – не беше никак трудно. Отново автобусна
екскурзия. Въпросът беше „Този път накъде?“ Искахме да посетим Скандинавия.
Впрочем нямахме особен избор, защото още след като се завърнахме от
миналогодишната екскурзия, участниците в нея си пожелахме единодушно, че
догодина, ако ще ходим някъде, това трябва да бъде Скандинавия. Разбира се,
това си имаше своите причини.

Туристическата агенция
„Бохемия“, която организира екскурзията до Лондон, си свърши перфектно своята
работа и ние останахме изключително доволни както от организацията, така и от
обслужването, от професионализма на екскурзоводката Незабравка, от комфортния
автобус и неговите водачи и най-вече от богатството на впечатления и
информация, които получавахме през цялото време на пътуването. И тази година
НТС Стара Загора организира планираната екскурзия до Скандинавия чрез същата
туристическа агенция, което се оказа много добър избор, защото ни обслужи същия
екип, същия автобус, същите водачи и същата екскурзоводка. Почти 50 % от
тазгодишните участници бяхме същите както миналата година и вече добре се
познавахме. Всички бяхме от Стара Загора и с почти еднакви интереси. Това е от
особено важно значение за организацията на една екскурзия и нейното успешно протичане.

И така маршрутът ни беше
следния: Стара Загора – София – Прага (с междинна нощувка в Будапеща) – Берлин
– Рощок – Малмьо – Грана (Швеция) – Стокхолм – Карлщад (Швеция) – Осло –
Хелзингор (Дания) – Копенхаген – Хамбург – Гьотинген (Германия) – Вюрцбург –
Пасау (Германия) – Грац (Австрия) – Стара Загора.

Преди да започна със
същинската част искам да направя няколко пояснения, за тези, които все още не
са ходили на подобни екскурзии в чужбина с автобус. Първия въпрос е: „Защо с
автобус?“, а не например със собствено превозно средство или поне със самолет.
Това е дискусионен въпрос и всеки ще има собствено мнение. Тук ще изложа своята
гледна точка, без да ангажирам никого с нея.

Първото нещо което обаче
трябва да спомена, това е че ако избирате варианта с автобус, трябва да
избирате дестинация БЕЗ нощни преходи. Трябва да се пътува през светлата част
на деня. Някой ще каже, че така се губи ценно време за разглеждане на
истинските неща, които си заслужават. Да, но не бива да се забравя, че самото
пътуване през деня също носи много информация за местата през които се пътува и
човек добива много повече впечатления за страната и околната среда.
Впечатления, които не могат да се получат от туристическите пътеводители. Освен
това нощните пътувания са много уморителни и макар „времето за разглеждане на
истинските неща“ да е повече, всъщност желанието ти за това разглеждане се
убива от тежката умора от пътуването, особено в последните дни. Самолетните
екскурзии са за по-далечни дестинации и обикновено са съсредоточени в
по-ограничена област. При тях не може да се добие по-подробна представа за
ландшафта на страната. Освен това те са по-скъпи и обикновено са свързани с
по-задълбочено запознаване с обекта на екскурзията. На никого обаче не
препоръчвам екскурзия със собствено превозно средство. Всеки може да си направи
заключението, защо мисля така. При автобусната екскурзия, участникът няма грижа
за нищо. Просто всичко е уредено, хотели, храна, туристическа информация.
Остава само да се наслаждаваш на видяното. Разбира се всеки сам преценя как да
организира свободното си време. Един може да иска да разглежда
забележителностите, друг да предпочита шопинга, трети да посещава заведения или
музеи. Но като цяло, в този вид екскурзии, богатството на впечатления са
изключително големи.

След това кратко въведение
нека започна със съществена част.

Ден
1

Както казах цялата група е
от Стара Загора, и затова началната точка е именно от тук. Тръгваме на 22 юни
2009 в 04 часа сутринта. Чака ни дълъг път. Почти 1150 км до първото място за
нощувка – Будапеща. Автобусът на Туристическа агенция „Бохемия“ ни чака пред
сградата на НТС. (Всяка година Научно техническия съюз – гр. Стара Загора
организира подобни екскурзии за своите членове). Към 7 часа сутринта сме в
София, където ни посреща очарователната екскурзоводка Незабравка. Всички я
познаваме от миналата година. Много „печена и оправна“ във всяко едно
отношение. Впечатленията от миналата година ни карат да ръкопляскаме, когато
разбираме, че тя отново ще ни обслужва през цялото пътуване. Още повече, че
както споменах, и водачите на автобуса са същите.

През Сръбско-българската
граница минаваме бързо и без проблеми. Като казвам бързо, това означава не
повече от 20-30 минути. За наше малко разочарование, още от влизането в Сърбия
започна да вали. Дъждът ни съпровождаше през целия ден. Това разбира се, не ни
плашеше много, защото се надявахме, че това няма да продължи през цялото време.
Но очакванията ни не се сбъднаха за днес. Валя през целия ден, все едно не беше
първия ден на лятото, а късна есен. Въпреки всичко, пътуването е приятно и като
се изключи отсечката от Калотина до Ниш, пътуваме само по магистрали.
Преминаваме транзит през Белград, Нови Сад и навлизаме отново в границите на
Европейския съюз през Унгаро-сръбската граница между Суботица и Сегед. И тук
всичко става бързо и без проблеми. Трябва да се знае, че тези граници се
преминават задължително със задгранични паспорти. Унгария също ни посреща с
валежи, макар и по слаби. Пристигаме в Будапеща около 20 часа. Настаняваме се в
хотел „Берлин“, на стотина метра от река Дунав, но на около 4 км от централната
част на града. Настаняването отнема не повече от 10 минути. Всичко е
организирано предварително и няма никакви формалности при настаняването. Всеки
само получава ключовете на своята стая и с това приключва всичко. За да не се
повтарям отново по-нататък, ще кажа, че навсякъде без изключение, настаняването
в хотелските комплекси ставаше за броени минути, по-кратко дори от времето за
разтоварването на куфарите с багаж.

Будапеща не влиза в
задължителната туристическа програма. Тя се явява само като междинна спирка за
нощуване. Но за сметка на това пък всеки има свободно време да прекара вечерта
и нощта както пожелае.Навсякъде в Европа в хотелските комплекси се предлагат
свободно карти на града и няма никакви пречки да си организираш свободен
маршрут по желание. Както казах обаче, времето просто не ни позволи да се
възползваме от тази предоставена ни възможност. Някои все пак рискуваха да се
измокрят, но да видят нещо от вечерната Будапеща. 

Ден 2 

Цялата нощ валя дъжд.Ситен
есенен дъжд. Съжалявахме, че не можахме да видим поне малко от нощната
Будапеща. Сутринта успяхме само да си направим снимки за спомен около хотела.

Закуска на „шведска“ маса и в 8.00 часа потегляме да първата наша цел – Прага.
До там ни деляха около 6-7 часа път (550 км). Дъждът продължаваше да ни
преследва почти през цялото време. Прекосяваме цяла Унгария, после цяла
Словакия. Минаваме покрай столицата Братислава, после покрай гр. Бърно. Макар и
дъждовно, със завист наблюдаваме добре подредените селскостопански полета с
жита, царевица, цвекло, картофи и разни други селскостопански култури. Никъде
не видяхме пустеещи земи.

Едва когато наближихме
Прага, дъждът за наша радост спря. Настаняваме се в хотел Олимпик, почти на брега
на завоя на река Вълтава, на около 3 км от центъра от града.

В 15 часа започна
пешеходната туристическата обиколка из централната част на „Златна Прага“. Нели
(така накратко се обръщахме към нашата екскурзоводка Незабравка) ни разказва
накратко историята на града и ни запознава с неговите най-големи
забележителности. Изходния пункт е така наречения „Чехски мост“.
Тръгваме на юг към центъра на града.<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>