Спри и помисли!

Всеки от нас знае историята на древногръцкия митичен герой Икар, който полетял с направените от баща му криле от пера и восък, за да избяга от пленничество. Опиянен от полета и от чувството за свобода, той пренебрегнал съвета на баща си да не се издига много нависоко и да не се приближава до слънцето, в следствие на което топлината на слънчевите лъчи разтопила восъка, слепващ крилата му, той паднал в морето и се удавил.

Тази история е доста поучителна докъде може да доведе главозамайването от успеха и от нея произлиза и така нареченият „парадокс на Икар“, който се състои в това, че онова, което ни води към успеха, може и да ни доведе и до нашето падение.

Този ефект се наблюдава често и при управлението на съвременните компании, отбелязва Freek Vermeulen в своя блог – една успешна стратегия често внушава самоувереност, която заслепява очите на мениджърите и ги кара да се придържат неотклонно към нея, игнорирайки симптомите на промяна в средата, което в крайна сметка води тях или формата към провал.

Как става това? С годините компаниите се фокусират върху онова, което ги е извело до успеха – определен продукт, услуга, методология и пр. В началото това е добър подход и те постигат още по-големи успехи в областта си. Това, обаче, става за сметка на други продукти, процеси и идеи, които фирмата смята за по-маловажни и встрани от главната цел, поради което ги отхвърля настрани.

В резултат, фирмите не успяват да се адаптират към фундаменталните промени в тяхната бизнес среда, като нови конкуренти, нови изисквания от страна на клиентите, радикално нови технологии или бизнес модели. Исторически примери като Laura Ashley, Atari, Digital Equipment, Tupperware и Revlon веднага идват на ум. Това главозамайване принуждава организациите да се занимават с определени дейности твърде дълго и твърде надълбоко, въпреки очевидните пропуски в от проектантски и организационен характер. Тук примерите са съвсем актуални: космическата совалка Challenger, Merrill Lynch, Royal Bank of Scotland, AIG, Citibank, Lehman Brothers и много още други… Freek дава един интересен пример: вземете списъка на компаниите, включени в класацията Fortune 100 за 1966 г. и го сравнете с този от 2006 г. – 66 от онези компании вече не съществуват, а от останалите 34 – 15 вече не са в списка и само 19 са запазили статута си.

„Успехът е лош учител“ гласи една популярна поговорка. И примерът на древногръцкия герой Икар ни показва това. Да се научим да бъдем винаги в крак с времето и да можем да отговаряме на предизвикателствата на реалността, е много трудно, но абсолютно необходимо, ако искаме да оцелеем и да успеем в днешния век.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Много хора с идеи и творчески потенциал страдат на работното си място от некомпетентни или неразбиращи мениджъри. Това натрупва недоволство, което в един момент избива в силното желание да стартират свой собствен бизнес с основната мотивация – да се отърват от началници.

Раджеш Сети е написал една серия от постове, наречена Спорни причини да станеш предприемач, където разглежда възможните негативни резултати, когато мотивите да се захванем със собствен бизнес са, меко казано, спорни. Аз вече ви споделих своето виждане по една от причините в поста си Един приятел стана бизнесмен, значи мога и аз. Сега ще се спра на следващата – желанието да се освободим от шефове.

Основната причина да съществува един бизнес, е да носи някаква полза някому, или както казват икономистите, да добавя стойност. Обзети от гняв или еуфория, понякога си мислим, че само като се освободим от подтисничеството на некадърния шеф и ще завалят бизнес поръчки, които ще ни донесат голямото богатство. Истината е, че ако не сме достатъчно подготвени, може да се окаже, че напускайки фирмата, за която сме работили преди, сме загубили много от нейните възможности като контакти, финанси и работни ресурси – неща, които сами не можем лесно и бързо да компенсираме. От друга страна, измъквайки се от отговорност пред един шеф, поемаме отговорност пред много повече хора – клиенти, партньори, служители.

Американците наричат желанието да избягаш от скучната работа на наемен работник „да се измъкнеш от кутията“. Раджеш казва:

Всъщност ти не се измъкваш от кутията, а просто попадаш в по-голяма кутия. Точно по темата Свободата на самонаетите в блога FreelanceSwitch се появи поредния комикс, в който се води следния диалог между двамата герои: -Обичам свободата да си бъда сам началник!- Да, бе! Сега всеки клиент ти е работодател. Колкото повече бизнес правиш, толкова повече шефове имаш. Разбира се, с това нямам намерението да откажа тези, които са решили да се впуснат в собствен бизнес. Напротив! Винаги горещо ще подкрепям всяко едно такова начинание. Важното е да има ясна цел, добре обмислен план и силна воля за успех. Отговорностите, пред които се изправя един начинаещ бизнесмен са много и са сериозни и ако е бил подтикнат към решението за собствен бизнес, единствено от желанието си да се отърве от шефове, вероятността да се провали е много голяма.

или Как да изглеждаме големи в малкия бизнесПод горното заглавие The Lazy Owner е поместил статия в блога си, в която дава няколко ценни съвета за това как да изглеждаме сериозни в очите на клиентите си докато все още сме малка, току-що стартираща фирма.

И тъй като аз съм точно в това положение – бизнесът на моята собствена фирма RammSoft е все още в начална фаза и единственият постоянен служител в нея съм само аз – реших да споделя с вас съветите на Lazy Owner, които намирам за интригуващи и полезни.

Положението на начинаещия предприемач е доста трудно и малко прилича на Параграф 22, казва авторът. От една страна, за да спечелиш повече клиенти ти трябва повече опит, от друга, за да придобиеш повече опит, ти трябват повече клиенти. Как да се измъкнем от този омагьосан кръг? Отговорът е: имитирай големите, симулирай техния начин на работа, за да ти повярват клиентите, че наистина си голям и да дойдат при тебе. След това наистина се научи да бъдеш голям.

Може би изглежда малко нечестно или неморално, но аз мисля, че в малка доза е допустимо. Ето и конкретните съвети. Мисля, че те достатъчно красноречиво изразяват този подход.

Предлагай „безплатни“ услуги. Тук не се има предвид „нещо за нищо“. Идеята е да подберем потенциални клиенти, на които да предложим да тестват нашия продукт или услуга. Предлагайки им „безплатен“ достъп до нашия продукт ние печелим две неща: (1) възможност за клиента да се запознае по-добре с продукта и евентуално да го закупи в бъдеще и (2) възможност за нас да разберем по-добре нуждите на клиента и да подобрим продукта така, че той да ги удовлетворява в по-голяма степен.Наеми си секретарка. Добра идея е също така да се наеме и безплатна телефонна линия. Когато някой позвъни по телефона и отсреща вдигне секретарка, това винаги създава впечатлението за добре организиран бизнес. Ако си „one-man-show“ и си и собственик на фирмата, и работник, и маркетьор, и консултант – това винаги прави лошо впечатление и хората гледат на твоя бизнес несериозно. Но ако имаш секретарка – поне при първия контакт се създава впечатление за професионализъм. А първото впечатление, както знаем, оставя най-трайни следи.Прехвърли (outsource) част от работата на други. Когато говориш с клиенти и ти поставят проблем, много по-авторитетно звучи да кажеш: „Добре, ще говоря с моя дизайнер да видим кога ще може да се заема с вашия въпрос“, отколкото „Тази седмица съм много натоварен. Ще видя следващата седмица дали ще имам време да ви обърна внимание“. По този начин спокойно можете да кажете, че за вас работят много хора. Дори и някой да ви запита конкретно колко хора работят във вашата фирма и вие да признаете, че сте единствения служител, фактът, че сте успели да аутсорснете голяма част от работата на други хора или фирми, говори за вашите добри организаторски способности и ще създаде добро впечатление за вашия бизнес.Работете с партньори. Работата с партньори ви дава възможността да придобиете по-голям опит, а и да създадете по-голям авторитет. Може би не във всеки случай бихте могли да цитирате клиентите на вашите партньори, за които сте работили, но поне бихте могли да извлечете полза и да цитирате проектите, по които сте работили заедно с вашите партньори. Да се лъже не е хубаво, казва авторът, и аз съм 100% съгласен с него. Но да имитираш това, към което се стремиш, може би не е грях, а даже би могло да бъде стимул за по-усърдна работа и по-креативен подход към бизнеса, а оттам и до желания успех. Аз лично намирам тези идеи за полезни и смятам да се възползвам от тях. Времето ще покаже дали са били добри.

Отровните колеги

Сет Годин наскоро публикува два кратки поста, посветени на отровните служители и отровните шефове. Съгласявайки се с него, че съществуването на отровни случители, е главно грешка на мениджмънта, си мисля, че понякога те просто не знаят, че имат в екипа си „отровни служители“. Общувайки с подчинените си от дистанцията на позицията си във фирмената йерархия, те не могат да разберат, че атмосферата в офиса е станала отровна. В този смисъл, към съветите, които дава Сет на мениджърите, бих добавил още един: Бъдете по-близо до своите служители и се опитайте да почувствате атмосферата, в която те работят. Това ще ви помогне да раберете техните взаимоотношения по-добре. Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com). Пълния й текст можете да прочетете тук.