сценарий
от
Камен
Петров
Малък, сив човечец със средностатистически доход, средностатистически
брак и средностатистически живот…
Четиристаен апартамент в панелен блок някъде насред града,
България. Всяка една от стаите е тематично обзаведена като някоя знакова част
от бленуваната Америка. Всичко е изведено до знаково клише – музика, стил,
обзавеждане, ТВ.
–
коридорът е като Гранд Каньон, а изсечените в скалата
лица на американските предизенти служат за закачалка;
–
в банята се излива Ниагарският водопад;
–
в тоалетната е Статуята на свободата;
–
холът е копие на Холивуд;
–
в кухнята обстановката е “Макдоналдс” & “Кей Еф Си”;
–
спалнята е Дивият запад – ляга си с каубийски ботуши с
шпори и с шапка;
–
детската стая е мини Дисниленд;
–
всички изтривалки, салфетки и покривки са с щампа на
американското знаме;
–
тапетите са щамповани с икони като Мерилин Монро, Кенеди, Мадона, Майкъл Джексън, Доли Партън, Бил
Клинтън, Джей Лено, Маколи Кълкин;
–
по телевизорите във всички стаи вървят стари черно-бели
американски филми, кънтри парчета и реклами на “Кока-Кола” и “Марлборо”;
–
по време на целия филм присъства и следата GREEN CARD – като тънка
електриково-зелена ивица, там където би могла да се използва;
Навън камерата снима в черно-бяло, накъсано, рязко,
хаотично, нервно. Монтажът е клипоподобен /МТВ/,
камерата скача от обект на обект. Вътре цветовете са крещящо цветни ала клипа “Black hole sun” на Soundgarden. Преливането
вътре-вън е в стил “Матрицата”.
Героят обаче остава черно-бял и вътре – само дрехите му са цветни.
Националният флаг на САЩ изпълва целия екран.
На неговия фон пускаме надписа HOME MADE AMERICA.
Звучи “Born in USA” на Брус Спрингстейн.
Постепенно парчето прелива в типично нашенски напеви – може
би “Притурила се планина”.
Кадърът изсивява и се прелива в черно-бяло.
Едър план на героя, който стои с кожена работна чанта в ръка
на оживено градско кръстовище.
Напевите се преливат в естествената фонограма на средата –
автомобилни клаксони и аларми, вой на двигатели, форсиране на гуми, виковете на
уличните продавачи, лай на куче, сирена на линейка, псувни и хорска глъчка.
Полифония, какафония.
Следват бързо сменящи се, динамични, фрагментарни кадри,
рамкиращи сивото и забързано ежедневие на героя – на улицата, в градския
транспорт, в офиса, на обяд, в телефонната кабина…
В края на работния ден героят се връща у дома. В мига, в
който стъпва на стълбищната площадка, темпото внезапно се променя – стайлинг а
ла “Матрицата” – преминаваме в бавни,
плавни кадри с широко движение на камерата, с крещящи цветове а ла “Black hole sun” на Soundgarden.
/На площадката все още всичко е черно-бяло – вратата,
шпионката, табелката, стълбището, площадката. Единственото цветно петно е
американското знаме, проснато във вид на изтривалка на прага/.
Влизайки в апартамента /HOME MADE AMERICA!/, героят става черно-бял, само дрехите му
са крещящо-шаблонно цветни – хавайска риза, везани каубойски ботуши, яркосини
дънки, цветни шорти и джапанки…
ТУК ОБАЧЕ ТОЙ Е ДРУГ ЧОВЕК!
–
влизайки в апартамента, възкликва патетично “Home, sweet home!”;
–
влизайки в банята /Ниагарски водопад, се обръща към
огледалото наперено: “Are you talking to me?!”/.
Докато се къпе под душа/водопад отгоре японските туристи продължават да снимат
и проблясват светкавиците на апаратите им/, а той си тананика фалшиво “New York, New York”;
–
в спалнята си ляга с каубойски ботуши с шпори и с
шапка;
–
в хола Мерилин Монро му пее по телевизора “Happy birthday, mister president!”;
–
в детската/Дисниленд звучи кънтри, той намъква костюм
на Мики Маус;
–
в кухнята набива “Биг Мак”, пуканки, кола, сладолед с
шоколад, чипс;
–
в тоалетната Статуята на свободата е тоалетна чиния,
той сяда в скута и, като свършва пуска водата, дръпвайки едната и ръка, и си
взема тоалетна хартия от другата /And liberty and justice for all…/;
Тънката електриково-зелена нишка на GREEN CARD се превръща в реалност! Той
получава виза.
Внезапно зеленото изпълва екрана и на този фон последния от
досега течащите кадри внезапно се пропуква и се срутва като пъзел, като
разпиляна мозайка.
Повтаря се мотивът с началото на филма, само че наопаки:
Целият екран е изпълнен с българският флаг.
Излиза надписът HOME MADE BULGARIA.
Звучи “Притурила се
планина”.
Тя прелива неусетно в “Born in USA” на Брус Спрингстийн.
После остава само естествената фонограма на улицата.
Екранът избледнява и кадърът става черно-бял. Виждаме едър
план на героя, застанал с работна кожена чанта на кръстовище в Манхатън – жалък
емигрант, загубен в огромния непознат град.
Следват бързо сменящи се, динамични, фрагментарни кадри,
рамкиращи сивото и забързано ежедневие на героя – на улицата, в метрото, в
офиса, на обяд, в телефонната кабина, в емигрантската служба и посолството…
В края на работния ден героят се връща у дома. В мига, в
който стъпва на стълбищната площадка, темпото вмезапно се променя – стайлинг а
ла “Матрицата” – преминаваме в бавни,
плавни кадри с широко движение на камерата, с крещящи цветове а ла “Black hole sun” на Soundgarden.
Всичко на площадката е черно-бяло, единственото цветно петно
е знамето на България, проснато като изтривалка на прага. Вътре цветовете са
крещящи.
Вътре всяка стая е като част от България – Витоша, Дунав
мост, Рилският манастир, Шипка, Трявна, Златни пясъци, Розовата долина и всички
останали клишета. Звучи чалга. На земята има черги, по стените ковьорчета.
Само по телевизора в дъното тече черно-бяло парчето на Брус Спрингстийн “Born in USA”.
Той грабва кофа сива боя и залива всичко, докато цветът на
интериора се изравни с черно-бялото на външния свят, който се вижда през
прозореца. После боята плисва и в лицата ни и екранът става сив. По него се
стича тънка струйка рубинена кръв. В нея за кратко проблясва
електриково-зеленото сияние на GREEN CARD.
THE END