Хората се променят. Някои неща се провалят. Нещастия се случват. Но животът продължава.
Разбира се само ако ние продължим.
Ако си дадем време да разберем кои сме и кои не сме. Време да открием вътрешните си ангели и демони, сили и възможности, мечти и страхове. Време да открием какво искаме, от какво имаме нужда, от какво бягаме, какво потискаме в себе си, накъде вървим.
Не бройте колко пъти сте падали. Бройте колко пъти сте се изправяли, колко пъти сте продължавали напред, колко път сте
изминали. Вижте добре горивото, с което се движите. Бройте дали вървите, движени от страхове или движени от мечтите и сърцето си.
Бройте дали някой ви бута напред, дали някой ви тегли зад себе си или вървите с желание, отдаденост и смисъл.
Още по-важно, бройте дали вървите по пътя, който искате или по пътя, по който сте длъжни, по който се очаква от вас, по който сте свикнали и ви е познат.
Бройте дали пътуването на вашия живот ви смачква, изпива и потиска или ви кара да се чувствате живи, изпълнени със сила, ентусиазъм и благодарност.
И най-важното… Бройте дали вървите, или сте спрели.
„Най-хубавият ден в живота е денят, в който решиш, че животът ти ти принадлежи. Без извинения и оправдания.
Без някой, на когото да се опираш, да разчиташ или да виниш. Дарът си е твой – той е едно невероятно приключение – и ти, и единствено ти, си отговорен за неговото качество.
Това е денят, в който живота ти наистина започва.“ Боб Моауад
_________________________________________________________________________________
Ако публикацията ви харесва, натиснете Like или я споделете чрез бутоните по-долу. За да получавате новини и публикации от този блог, включете се в e-mail бюлетина ТУК. Ще се радвам да чуя вашите мисли по темата или вашата история и гледна точка, затова оставете коментар.
Още интересни публикации:
