От години в медиите вървят дописки и материали, че българинът оценява живота си толкова ниско, че премиите за лични застраховки, които плаща, са по-малки от тези, давани за каското на колата – тоест, човекът е по-евтин от автомобила си. Според изнесените данни в изследването, животът си нашенецът оценява на около 10 000 евро. Плащал малко, защото нямал доверие в животозастраховките, в автокаското обаче – имал.
Какво означава това? Средностатистическият българин е готов да плати 600-700 лева на година, за да получат близките му въпросната сума ако с него се случи най-лошото, т.е. – умре. Обаче за любимия баварец, същия този българин без притеснение отделя по около 2-3 бона годишно, за да не шофира със сгънати ламаринки ако случайно се подпре в някоя саксия. Е, малко ме е срам, че струвам колкото колата на шефа ми. И е крайно време някой да обогати застрахователната култура на българина. Няма да съм аз, ама ще нахвърлям някои разсъждения по темата.
Застраховайки автомобила си с т.нар. „Пълно автокаско”, българинът знае, че: ако съседите му надраскат колата, има кой да плати за нова боя; ако му счупят огледалото – след два дни ще му поставят ново в доверения на застрахователите сервиз; ако баварецът изчезне вдън земя – автокаско полицата ще му купи нов;
Застраховайки себе си, българинът знае че: ако падне в шахта и раната на крака му загнои, никой няма да му плати, или ще му даде пари само за лекарствата, предписани от доктор, и то ако одраскването е документирано с медицинско свидетелство от здравно заведение; ако си счупи ръката, застрахователят ще плати спрямо това колко дни трае нетрудоспособността, но ако пострадалият поиска от „готиния гипс” – отказ, ако поиска медикаменти, успокояващи сърбежа вследствие на обездвижването чрез гипсиране – пак греда. Плаща се само най-необходимото за спасяването на въпросния крайник. Ако българинът изгуби единия си палец, застрахователят може и нищо да не плати. Защото липсата на един пръст не те прави човек в неравностойно положение, нищо, че ти не можеш да ходиш със сандали и да се фукаш с перфектния си педикюр. Точно както и баварецът си остава кола без капаче на лявото огледало. Ако умре българинът…е, тогава е друго – пари за погребение ще има, както и за временно поддържане на стандарта на живот на семейството. Но така или иначе нов българин няма да има. За разлика от бавареца.
Нашенецът е експерт по автомобилните покрития, но не си дава зор да сложи очилата, и да се поинтересува какво плаща с 600 лева на година по застраховка „Живот”. На всичкото отгоре, българинът знае, че ако случайно не е признал пред застраховател, че страда от проблеми с бъбреците, и после го закърши по разни хемодиализи, то застрахователят ще разбере, че е бил излъган и няма да плати на същия този българин нищо. НИЩО! Ако нашенецът е успял да излъже, че на бронята на колата й няма нищо с малко кит и боя, то няма как да скрие, че диагнозата му е „Бъбречна недостатъчност”. Застрахователните компании не са благотворителни организации, които дават мило и драго да направят живота ни по-добър. И е крайно време българинът да разбере, че в този бизнес ниският риск е нещо важно. И ако една одраскана броня струва 150 лева и не е страшно да пропуснеш 1-2 от 100 коли с подобни дефекти, бъбречната трансплантация е хиляди. И никой няма да си затвори очите за това. И това е правилното, истинското, а на запад не е по-различно, че и по-войнишко е положението дори. И не е правилно да обвиняваме застрахователните компании у нас, че „дерат кожи” и не работят професионално. Защото всичко се свежда до личен избор и възможности.
Ти можеш да срещнеш току що излязла от пубертета девойка, на която професията „застрахователен консултант” се е сторила лесна и с бързи доходи. Тя ти продава договор с покрития, които нито ти, нито тя знаете колко струват и защо. После ти влизаш в болница, и си искаш парите. Питат те дали си на системи заради падане в шахта, или заради пневмония. Защото те плащали само при злополука… И ти си лекуваш дробовете като ги пълниш с въздух за поредната псувня по адрес на застрахователите.
Аз обаче срещам агент, който е слушал в час. Купувам си полица. И знам какво получавам срещу тези 600 лева на година. И не, не само заради добрата консултация, а и заради това, че съм избрала да си прочета десетките листа с общи условия по застраховката така, както чета противопоказанията на антибиотика, който давам на детето си. И не искам пари по договора, които няма да получа. Защото знам, че не съм платила за тях.
P.S. Не ми се слуша за това как нечия баба плащала на „оня” едновремешния монополист в застрахователния бранш 15 години, а после внукът й си купил с парите маратонки. Това свърши – „оня” го купиха, държавата създаде Гаранционен фонд, а ти имаш избор.
ВНИМАНИЕ
При сключване на застраховка „Живот”, трябва да обръщате внимание на всички подробности и да прочетете Общите условия на застрахователните компании, дори и затова да ви е нужна помощта на юрист. Информирайте се подробно за рисковете, които покривате със сключване на договора – дали се плаща само при злополука, или и при други обстоятелства; неговия срок; сумата, която ще получите при настъпване на застрахователно събитие (доживяване, смърт, и т.н.), и условията, при която тя се изплаща. Особено внимание отделете на графата „Права и задължения на застрахованото лице”, за да не се окаже, че при настъпване на застрахователно събитие, няма да ви се изплати договорената сума поради ваша вина. Животозастраховката е дългосрочна инвестиция. Затова е важно така да предвидите парите, които искате да отделяте за нея, че те да не ви натежат след време, и да спрете да плащате – така ще загубите пари. При спешна нужда от финансови средства компаниите в бранша предлагат варианти за получаване на средства от страна на застрахования – заем по застраховката, или откупуване на полицата. Преди да подпишете договора, погледнете дали в него има част, уточняваща колко е откупната му стойност за всяка една година, както и сумата, която получавате при преминаване на такъв с изплатена премия.
МОДЕРНО
Застраховките „Живот” свързани с инвестиционен фонд, са модерни продукти, ориентирани към индивидуалните нужди на клиента. Те позволяват освен данъчни преференции, и по-висока възвръщаемост на инвестициите. Избират се предимно от хора, склонни към инвестиционен риск. Инвестиционните единици, в които се превръщат внесените от вас пари, можете да прехвърляте от един фонд в друг, в зависимост от икономическата ситуация и нуждите ви. Към инвестиционните застраховки също могат да се включат допълнителни рискове, а и гъвкавостта в плащането на премиите е много по-голяма. Идеята е хора, които не са специалисти по инвестиране на финансови средства, но имащи нужда от застрахователна защита и от инвестиране с цел получаване на по-висок доход, да поверят парите си на обучените за това специалисти в застрахователните компании. Рискът е по-малък от този във взаимните фондове, тъй като тук има много финансови инструменти, които човек не може да си купи сам, и рискът се диверсифицира по-добре.
ПЛЮСОВЕ
Застраховката „Живот” ни осигурява средства, с които да осъществим бъдещи намерения. Паричните ни вноски, наречени на професионален език „премии” са: – 100% гарантирани – С гарантиран долен праг на лихва (в зависимост т компанията, калкулирана е в договорената сума за получаване) + допълнителна доходност – Парите са неквестируеми – Неоспорими са като завещание – Те са лична собственост, която е неделима при развод например – Спестяваме от ДОД – до 10% от сумата на годишната ни данъчна основа е необлагаема
