Камарг е много древна порода коне, намиращи се главно в едноименната област Камарг (южна Франция). Векове наред тези диви коне живеели във пустите околности на дъждовната делта на река Рона и камаргските блата, като по този начин развили своята невероятна издръжливост, якост и пъргавост, с които са известни и до днес.
Те са традиционния транспорт на камаргските „каубои” (гардиани), които пасат черните бикове, използвани в борбите в южна Франция. Галопиращи през вода коне от тази порода представляват освен романтична и характерна картина за този регион.
На ръст са малки, обикновено до около 133-145 см. Въпреки дребния си ръст, те са достатъчно силни да бъдат яздени от големи хора. Грубовати и интелигентни, тези коне имат къс врат, доста дълбок гръден кош, компактно тяло, добре поставено, къси крайници и обилна грива и опашка.
Конете от породата Камарг се раждат тъмно кафяви или черни на цвят, но до достигане на зрелост козината им изсветлява до бяла.
През 1976 година, с цел да запазят чистотата на тази порода коне, френското правителство определило стандарти за нея и започнало да записва в регистър основните гледачи на камаргската порода. Две години по-късно издали породната им племенна книга. За да бъдат записани в нея, малките кончета трябвало да бъдат родени на открито и трябвало да засучат от вече регистрирана кобила като доказателство за произхода си. В зависимост от това в кой регион са родени, били записвани по два начина – sous berceau (тези, които били родом от Камарг) и hors berceau („извън родното място”). Тези здрави, малки коне имат тежката, квадратна глава на примитивни коне, но в същото време се вижда и влиянието на арабската кръв. Каубоите се грижат за конете си и се събират за годишни инспекции, подбор и отстраняване на неподходящите животни.
Техният спокоен нрав, ловкостта им, интелегентност и издръжливост са ги направили подходящи за обездка, конни игри и преходи на дълги разстояния, като последното добива все по-голяма популярност във Франция.
Породата Камарг била високо ценена от римските и келтските завоеватели, когато навлезли в Иберийския полуостров и поради тази причина геномът й е близък до този на испанските породи коне, особено тези, в северната част на полуострова. Влиянието на камаргския кон обхванало и Пиринеите по същата причина. Тъй като испанците завладявали много територии в днешна Америка, а и техните коне задължително трябвало да бъдат устойчиви на недружелюбните условия, които новият континент предлагал, тази порода пренесла частично гена си и там. Породите чилийски кон и Криоло имат характерни белези, специфични и общи за породата камарг.
В Англия имат тяхна си племенна книга на същата порода. Стада коне обитават Вели Фарм в Удбридж, Сафолк, където има и цяло общество грижещо се за породата.
Подобно на камаргските бикове конете от тази порода са по-малки на размер от техните съвременни братовчеди. Технически те се водят понита.
Те дават възможност на посетителите да опознаят региона Камарг яздейки. Конят порода камарг вирее и заяква на морския бряг – често бива наричан „конят на морето”.
Пролетно време камаргският кон пасе новите филизи на високата тръстика, също така и едно местно растение наречено морски копър. През зимата те оцеляват на суха трева и сладка трева – растение, което е прекалено жилаво за повечето тревопасни животни. Поведението на тези коне се определя от количеството налична храна. Когато е оскъдно, конете могат да пасат до 22 часа на ден, а когато е в изобилие – само сутрин и вечер.
Конете от Камарг са диви – или поне полудиви – те живеят на малки стада с коне, състоящи се от 1 жребец, неговите кобили и потомство. Младите кобили обикновено се хващат и жигосват като станат на една година. Мъжките кончета, които се смятат за неподходящи за развъждане се кастрират на тригодишна възраст.
Широките им копита са еволюирали, приспособявайки се към мократа околна среда. Обикновено не се подковават.
Физическо описание на конете порода Камарг:
Голяма квадратна глава с прав или леко изпъкнал профил
Очите са големи и изразителни
Ушите са широки и къси с широка основа
Вратът е къс и мускулест, широк в основата си
Гривата и опашката са дълги и гъсти, опашката е ниско разположена
Гърбът е прав и къс
Крупата е къса и тясна
Гръдният кош е широк и дълбок
Тежи от 300 до 400 кг
Раменете са прави и къси
Краката са изключително издръжливи с изящни стави, дълги подрамена и много добри копита.
Днес съществуват приблизително 30 отделни стада с коне от тази порода. Една година от живота на коня е равна грубо на три за човека. Всеки кон, който е под 144 см. се счита за пони. Изключение прави породата Фалабела от Южна Америка. Нейната височина е около 71 см.
Източник: www.ezda365.com
брой 17, 2007г.
