Имало един човек, който все ходел за риба, понеже били бедни и нямало какво да ядат. Един ден уловил една малка рибка. Таман да я сложи в торбата, рибката се замолила да я пусне и човекът я пожалил, пуснал я. Прибрал се без риба. След два-три дена пак отишъл за риба и хванал същата рибка, само дето била пораснала малко. Тя пак се замолила да я пусне и той я пуснал. На третия път пак хванал рибката, тя пак била порасла малко. Тъкмо да я пусне, тя рекла:— Човече, не ме пускай пак. Занеси ме сега у вас и ме изяжте с жена си. Събери всички костички и ги зарови под яслите на кобилата.На човека му било жал за рибката, но я послушал. Направил както казала.На другата година жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото нарекли Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали на печалба по широкия свят.Георги рекъл на Димитър:— Братко близнако, аз ще тръгна наляво, а ти върви надясно. Гледай какво става по света, но ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.И Димитър казал:— Брате, и ти ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.Разделили се братята и всеки тръгнал според уговореното.Минало много време и Димитър видял как от една стряха капело кръв. Пришпорил коня си и тръгнал да търси брата си близнак. По едно време видял един кон. Конят на Димитър почнал да цвили силно, защото познал близнака си. Георги го нямало. Едни лами го били изяли.Димитър накарал ламите да му върнат душата на брата му. Близнаците яхнали конете близнаци и станали светци. Така станали Свети Георги и Свети Димитър.
