Мира РАДЕВА, социолог, ИСИМ
РЕФЕРЕНДУМЪТ е пряка висша форма на демокрация – възможност суверенът – т.е. Негово Величество Избирателят, да каже тежката си дума по важни, крайъгълни за обществото въпроси.
Въпроси, по които онези, на които сме делегирали правото да ни ръководят, са неспособни да изработят общо легитимно решение.
От тази гледна точка общото очакване би било хората да проявят висока степен на интерес и да участват в референдуми. Първо, защото въпросът е важен, и второ, защото имаме шанс да повлияем на хода на историческите събития. Има страни като Швейцария, където референдумите са на почит – правят се често и наистина са инструмент на политическото действие.
България, за съжаление, не е от тези страни. И причината за това, разбира се, се корени в наследената историческа традиция. Трите проведени референдума, първо през 1922 г. от правителството на Александър Стамболийски, вторият през 1946 г. и третият през 1971 г., са доказателства точно в обратната посока – те са форма на политическа употреба на народния глас. При всеки един от тях целта е разправа с политическия противник или закрепване на управляващата партия на власт. Това със сигурност може да се твърди за двата референдума след 1944 г., върху които тежи силно съмнение за манипулиран резултат.
Ако референдумът е проведен честно, обвързването на резултата от допитването с укрепване на политическото статукво само по себе си не е негативен резултат. В крайна сметка управляващите често имат нужда да сверяват часовника си с обществените настроения, да си дадат сметка кои от техните решения намират положителен отзвук и кои от тях не се харесват на суверена – българския народ.
Големият проблем при провеждането на референдуми е необходимостта от сложна и скъпо струваща организация, която е естественото ограничение за честото им приложение.
В новата история на България трябва да добавим още едно важно обстоятелство – това са допълнителните ограничения около условията на валидност на резултата от референдума.
Поставените допълнителни изисквания за достигане на определено равнище на активност над 4 350 000 гласа при гласуването на закона от предходното Народно събрание поставят отпечатък на силно съмнение за смисъла на гласуването.
Активност от подобен порядък е труднодостижима, тъй като голяма част от хората се чувстват недостатъчно компетентни и ангажирани с определена тема, за да вземат категорично решение. Това с особена сила важи за настоящия референдум.
В хода на дискусията около строежа на АЕЦ въпросите само се увеличаваха за сметка на отговорите.
Стана ясно, че хората се объркват все повече и заради твърде неясното тълкуване от страна на политиците, призвани да вземат решение.
В по-новата история на демократичния свят – след Втората световна война, в политическата практика навлезе по-евтиният и лесен за приложение метод на допитване – проучванията на общественото мнение. Макар да нямат законодателна стойност и да не ангажират пряко политиците, те са важен инструмент за ориентация на управляващите.
За съжаление, в България традицията на поголовно омаскаряване и елементарна шуробаджанащина опорочи и този метод за връзка с избирателя. Днес на проучванията на общественото мнение се гледа като на част от порочните политически практики, които имат за цел единствено да заблудят и манипулират избирателя. Точно този тип нагласи провокираха и личното ми решение да не публикувам регулярните ни проучвания на общественото мнение.
Оттук до опита да се отрече въобще смисълът на демократичните процедури има само една крачка. Ако непрекъснато се съмняваме, че някой с действията си иска да ни измами, поставяме под въпрос не просто държавността и конкретните управляващи, а най-вече собствените си възможности да отстояваме истината и собствените си разбирания за това как трябва да се управлява българското общество в началото на ХХI век.
Макар въпросът за строежа на АЕЦ „Белене“ да е сложен и противоречив, отговорът да е обвързан със съмнения за политическа употреба и недотам чисти от икономическа гледна точка подбуди, той може би ще наложи една нова традиция на по-широкото приложение на пряката демокрация у нас.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
