Името на 24-годишния посрещач на Левски Волей Симеон Александров нашумя в последната седмица, след като стана ясно, че младокът е попаднал за пръв път в разширения състав на националния отбор по волейбол.
Роденият на 18 февруари 1988 година в София Мони, заедно с още петима млади играчи (Добромир Димитров, Борислав Апостолов, Златан Йорданов, Венцислав Рагин и Борислав Георгиев), е развълнуван от възможността да работи с треньор като Радостин Стойчев и да тренира рамо до рамо с волейболни величия като Матей Казийски и Владимир Николов. „Някой да ме ощипе, не мога да повярвам, че това е истина“, споделя Александров, който в момента прави най-добрия си сезон с екипа на Левски Волей. Той е водещ реализатор на водения от неостаряващия Георги Петров тим и един от неформалните лидери в отбора. „Не си броя точките. В средата на сезона бяха 200, нямам и представа вече колко са станали“, скромен е Александров, който започва заниманията си с волейбол 12-годишен. Първият му треньор е Божидар Горанов от школата на Левски. Преди това Мони се е занимавал известно време с баскетбол, но постепенно бива убеден да смени спорта, тъй като ще има по-голям успех във волейбола. С избора си той прави изключително щастлив баща си, който сам е бил волейболист на младини. Александров-старши успява с много труд да стигне до първия отбор на Левски, но свирепа контузия слага край на кариерата му. Той къса менискуси и е принуден да каже „Край“ на спорта. Попадането на Мони в националния отбор обаче го прави изключително горд и е сладък реванш за него пред жестоката съдба. „Постоянно говорим за волейбол, дори на моменти май прекаляваме“, споделя Александров, който живее със семейството си и любимия „Голдън ритрийвър Ред“ в Драгалевци. Мони не се е отделял за дълго от семейството си, освен миналата година, когато игра като преотстъпен за Нефтохимик в Бургас.
„Радвам се, че се върнах. Левски си е Левски, кой каквото ще да говори“, разголва „синята“ си душа волейболистът. Освен биологичното семейство, той чувства като такова и съотборниците си от синия клуб. „С тях съм заедно от сутрин до вечер. Дори и свободното си време прекарваме заедно. Случва се на терена да се поскараме понякога, но това е неизбежно. Извън игрището съм много спокоен и нищо не може да ме ядоса. На полето обаче ставам друг човек“, казва Александров, който не пропуска да отбележи, че основна заслуга за добрия колектив в Левски има уникалният човек и треньор Георги Петров. Според Мони хора като него са изключително богатство за българския волейбол. Петров постоянно измисля форми за сплотяване на колектива. Последният му тиймбилдинг е бил игра на пейнтбол, по който волейболистите са много запалени. Когато няма време за това, високите момчета си спретват футболен мач. Повиквателната за националния отбор не обърква по никакъв начин плановете на Мони за лятото.
„Просто защото нямах такива. В такъв етап от кариерата съм, че волейболът е моят живот. Всеки труд се отплаща рано или късно“, категоричен е младокът, който заради кариерата е позагърбил малко личния живот. Мони няма приятелка, макар да е постоянно ухажван от хубави момичета. „И на това ще му дойде времето“, завършва Александров.
Димитър Андреев, „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“
СНИМКИ: ИЛИЯ СТОИМЕНОВ, SPORTAL.BG
