Източник: Личен архив/ Павел Владимиров
Необичайно, но факт – днес ще се срещнете с Павката не само по Нова ТВ в ранни зори, но и при нас. Няма начин да не сте го мяркали някъде този свеж тип, но със сигурност не знаете за него толкова, колкото ви се иска. Той е млад, добре де, на 33, изключително забавен, действа като магнит на мадамите и да – колкото е готин, толкова е умен и дори малко повече. Павката е роден в Габрово, завършил е Международни отношения (семестриално), но от доста години се изявява като един от най-дивите водещи по родните телевизии и през последните 6 от тях – в Нова ТВ. Вече ви предупредихме, че е много забавен, но вие сами ще го видите. Четете и ревете от смях.
Кажи сега първо как се преориентира от Международните отношения към журналистиката. Ти като какъв се самоопределяш в професионално отношение?
Международните отношения бяха за отбиване на номера пред родителите ми. Винаги съм искал нещо по-артистично (не, че в и дипломацията няма доза артистизъм) и се случи така, че през последните 9 години обикалям телевизиите. Е, в Нова се задържах вече 6 и надявам се има защо. Последното го казвам за хората, които си мислят, че съм парашутист, връзкар и т.н. и съм станал водещ ей така, от нищото. Не съм и не се възприемам като журналист. Опитвам се да съм шоумен (много тъпа „българска“ дума) и водещ, който поднася по-различно и приятно съдържание сутрин. Разграничавам се от тези, които драпат за сензации на всяка цена, измислят си такива за някой друг лев и питат опечалените на погребения как се чувстват.
Ако беше външен министър на България, какви са трите неща, които би направил веднага?
Щях да забраня на алкохолизирани британци с неясно криминално минало да се заселват в градовете и селата ни… Шегувам се, ама не съвсем. Знам ли?! Със сигурност щях да поощря износа на БГ-стоки (през последните години не произвеждаме почти нищо, но все пак) и да огранича вноса на евтини боклуци. И щях дам всичко от себе си, за да превърна България в екологична топ-дестинация за отдих и почивка. За целта обаче най-напред трябва да си сменим логото – онова с яйцата на очи. Имам двама-трима познати – млади и талантливи художници, които биха се справили доста по-добре и на по-приемливи цени. Разбира се, това не са приоритети точно на Външно. Всичко звучи много лесно и безоблачно на думи, като в комунистически лозунг, но човек трябва да има някакви непостижими, поне на пръв поглед, мечти и идеали, за да го стимулират да върви напред. Петилетката за три години, оле-оле-оле!
Кога за първи път се появи по телевизията и как стана това?
Аз съм фен на телевизията от дете, тогава нямаше компютри, като изключим Правец 8 и гледах всичко като хипнотизиран, особено филмите по „Студио Х“ (за по-младите: това не е порно канал, а рубрика за късно кино по Първа програма, в която даваха предимно американски криминални и гангстерски филми). Иначе в „талавизора“ влязох още през миналия век. Към края на 1988 г., след тежък кастинг (тогава му викаха „прослушване“) в три кръга, бях избран, заедно с още няколко деца от Габрово и региона, да изнесем поздравителен рецитал към Политбюро на ЦК на БКП. После към нас се присъединиха ансамбъл „Габровче“ и фолклорен оркестър. Бяхме три автобуса с деца и беше супер забавно, защото ни подготвяха две седмици за концерта – първо в една хижа в Балкана, после в София и не ходихме на училище. Имахме си режисьор – Ники Априлов, който беше изключително популярен тогава – абе, беше си една мащабна продукция, почти като церемонията по връчването на „Оскар“-ите. Е, отидохме в резиденция Бояна, рецитирахме, танцувахме, осурвакахме първите (наистина най-видните членове на партията тогава – Георги Атанасов, Петър Младенов, Александър Лилов, Андрей Луканов, Владимир Живков и т.н) и на следващата година режимът падна. Така че, ако трябва да се сърдите или благодарите на някого за сгромолясването на това „недоносче“ социализЪма, то е на нас. Ще е яко, ако се изрови архив на БНТ, ще падне голям смях. И държа да подчертая, че откривах концерта! После продължих с изявите в театрални студии за деца и в училище. В далечната 2005-та година попаднах в новините на сутрешния блок на МСАТ. Имаше тежък кастинг с поне стотина кандидати. МСАТ беше все още гледана телевизия по това време, а шеф ни беше проф. Иван Токаджиев (зам.министър на културата в кабинета Станишев). Много научих от тоз хубав човек. Та новините на МСАТ са може би вторият ми първи път. После преминах през ХИТ ТВ (мир на праха ѝ), GTV (сега BTV Comedy) и БНТ, за да акостирам в Нова през 2007-ма. Бил съм сценарист, редактор, диктор, репортер, водещ и какво ли още не и пак ще ги бия, ако се наложи.
Броил ли си колко хора си интервюирал до момента?
Хах, не, нямам амбицията да надмина колегата Кеворкян в количествено отношение. Какво беше – „Над 5 хил. интервюта, над 70 хил. въпроса, най-звездната рубрика „Събеседник по желание“!“ и т.н. Определено нямам тефтер с бройки – оставям това на моя приятел – вездесъщия Митьо Пищова! Тъпото е, че в телевизията всичко минава и заминава и бързо се забравя- един ден си водещ, на другия вече си изплют от системата. Та, надявам се, че оставям приятни усещания у зрителите и дори когато не съм на екран, ще ме асоциират с хубави емоции.
Всеки ден се срещаш с всякакви шемети и не само, с кого най-много си се изкефил, че си се запознал?
Не мога да отлича един или двама, срещам невероятни хора почти всеки ден. И все пак ето няколко изключително обаятелни личности – Райна Кабаиванска, медийният магнат Саймън Кауъл, Ричард Маркс, Теди Москов, Тайни Темпа, който пя на последната Олимпиада и е изключително популярен в момента. Е, видях и Робърт де Ниро, но не можахме да си кажем нищо, за съжаление. Заради агресивните фенове наоколо, охраната го набута набързо в джипа и Боби изчезна яко дим. Напоследък имам щастието да се снимам с актьорите от „Етажна собственост“ и се разцепвам от смях. Антон Радичев, Гъмов и Явор Гигов са велики, но и другите не им отстъпват… Пропуск е, че все още не ми е гостувал Камен Донев. Завиждам му на тоз човек – чутовен талант е и прави убийствени неща на сцената – направо си е национално богатство!
Личен архив/ Павел Владимиров
Интервюирал ли си някой, който ти е бил идол?
Сашка Васева. Всъщност не съм интервюирал Сашка, но съм бил гост в нейно предаване. Мда, тя водеше такова, дали беше по ВТК? Хах, май съм доста стар и съм обиколил хиляди кабеларки. Сега сериозно – бягам от идоли като куршуми от Доган. Не, че не съм имал такива като дете. Тогава се възхищавах на Стоичков, изпълваше ме някаква неподправена момчешка гордост, когато чуех по радиото, че е отбелязал на Реал Мадрид примерно. Бях фен и на пилота от Ф1 – Аертон Сена, много исках да се запозная с него, но това няма как да стане от известно време. Иначе, като ме тресна пубертетът, се влюбих в Уинона Райдър и Уитни Хюстън, но никога не съм се обличал като тях.
А някого, с когото си умрял от скука?
Старая се да не умирам от скука по време на интервю, защото това значи, че сме скучни и на аудиторията, което от своя страна означава бърза телевизионна смърт. Така че искрено се надявам да няма умрели от скука зрители по време на забавната част от сутрешния блок, по-добре да си умират от смях.
Имаш ли си гадже? Ако да, известна ли е?
Да, имам. Не е много известна, но в момента набира популярност – Дженифър Лоурънс се казва, не знам дали сте я чували, много е талантлива и определено заслужава „Оскар“ тази година. Всъщност имам най-сладкото гадже на света – заедно сме повече от година. Тя е много талантлива и неприлично млада цигуларка. Все още не е супер известна, но това ще се промени скоро. А и това не е важно за една връзка, не избирам момичетата, с които съм, по техния звезден статус, не че не съм свалял звезди… на звезди.
А вярно ли е, че някои жени се „подмокрят“ от кеф само като разберат, че си ТВ водещ?
Да, напълно и даже си нося сгъваем блу меджик моп и оная грозна жълта гъба – Спондж Боб във вътрешния джоб, за да ги попивам, че току-виж се удавили в сласт. Откъде тази поверителна информация за тъмното ми, развратно минало? Тогава имаше доста такива моменти, сега не знам – историята стои безмълвна.
Габрово или София?
И Велико Търново, и Бургас, и Градина, и Корал (тъпациии, долу ръцете от Корал!!!) Обичам и Париж, огромен е, но се диша и не те смачква като Ню Йорк. Не ме разбирайте погрешно – много харесвам Манхатън и Сентрал Парк (надявам се да се върна някой ден), също и Медисън (столицата на щата Уискънсин), и Солун – ееех, той не е в Щатите, но ако можеше още да е наш, заедно с Халкидики и 5-6 острова… Абе, Габрово наистина си е много як град, каквото и да си говорим – чист и уреден е (дано не го разкопаят, заради ГЪЗ-ификацията сега), наоколо има невероятно красиви местенца – Етъра, Соколския манастир, Боженци, Трявна. Ей сега, след има-няма 3 месеца, като се раззелени, там става убийствено красиво. И е пълно с хубави кръчми и девойки! Идете там, да се надишате с чист въздух, че в Китай вече го продават, пък може да се видим!
Сега като те дават всеки ден по телевизията, има ли дечица, които срещаш по пътя, а те дърпат майките си и викат „Мамо, мамо, това е баткото от телевизора“?
По-скоро майките ме сочат и викат „Виж маме, това е ЧИЧКОТО от телевизора!“. Мда, обикновено майки, без деца или съпрузи, понякога събрали смелост под влияние на алкохол и бог знае още какво, ме дърпат и дори ми увисват на врата, за да ми споделят, че ме гледат сутрин и съм ги зареждал с настроение. Което си е комплимент. Благодаря ви, млади майки! Раждайте още българчета за България! Комплимент е също, че ме наричаш „батко“, но вече съм си дрЪт пЪрч.
Как се чувстваш като един мъж на 33?
Като 16-годишен дришльо в леко поостаряло и затлъстяло тяло. Истината е, че след 30-така човек малко по малко уляга – става по-домошар, по-тих, особено ако като мен си е взел своето от живота и е сътворил доста идиотщини като по-млад. Иначе за тази, не много крехка възраст имам много недовършени мисии на този свят. Аз съм ши*ан педантичен перфекционист и както пее титанът на естрадата Жоро Христов: Искам ОЩЕ, още и ощеее! (от живота, де)
Личен архив/ Павел Владимиров
С какво обичаш да си махаш главата? И какво мислиш за консумацията на алкохол? То с тази работа и това ранно ставане остава ли ти време да пиеш?
Обикновено си я отвинтвам с гаечен ключ N15, а долната с N25, aко мЪ разбираш? Иначе алкохол никога не съм консумирал в прекомерни количества. Хубавото е, че не налитам на бой след употребата му, а обикновено се развеселявам и налитам на любов. Харесвам маркови уискита сингъл малц и меките ирландски такива. По едно-две малки в някой хубав бар с добра компания – безценно. От няколко години съм голям фен на вината, предимно по-леките червени (вървят с по-леки жени) – Пино Ноар, Каберне Фран и купажите, комбинирани с най-разни видове мазни сирена и отбрани италиански меса. Нямате си на идея какви вина се правят у нас – мдааа, овлажни ми се… небцето. Българите трябва да се научат да ценят хубавото червено вино, а не да пият прокиснали, миризливи, наливни боклуци, които се продават под път и над път. А и виното съдържа танини, антиоксиданти и какво ли още не. Абе, едва ли боговете са били тъпи.
Разкажи ни най-дивашката си история, която ти се е случвала напоследък или която си спомняш?
Всъщност аз съм един доста скучен тип и нищо дивашко не ми се случва! Хах! Абе, последния път като бяхме с Рафи и екипа в Лондон, за да снимаме първия му клип, ни се случиха доста идиотски истории. Една вечер бяхме на нощни снимки в центъра и осветлението на Парламента и сградите наоколо изведнъж угасна. Както си снимахме, настана зверски мрак, който ни прецака (явно и англичаните пестят в кризата). После взехме грешен автобус, който не стига, че обиколи цял Лондон, а ни остави в някакво тотално забутано предградие, в което се скитаха подозрителни типове. Изведнъж, както си стояхме на спирката и проклинахме ши*аната съдба в тихата, но не толкова свята нощ, почти до нас набиха спирачки две патрулки със запалени сирени и от тях наизскачаха 5-6 ченгета с извадени пищови. Ние се спогледахме и се зачудихме какво сме направили, но се оказа, че не са дошли за нас, а за някакви келемета в съседната сграда. Замалко да се наакаме. Като цяло дните в Лондон си бяха много яко преживяване, срещнахме невероятни хора, помотахме се във вековния град, а и свършихме доста работа.
Личен архив/ Павел Владимиров
ДИВ блиц:
Давам: сърцето си давам, ако и вашите са чисти.
Искам: като пътувам към морето през лятото, невъзпитаните селяндури в автомобилите пред мен да не хвърлят опаковки от чипс, вафли, фасове и какво ли още не; KEEP THE COUNTRY TIDY, YOU FUCKIN’ IDIOTS!
Взимам: толкова, колкото ми е нужно, без да ощетявам другите.
