Антиоксиданти

Антиоксиданти – Храни антиоксиданти и натурални билки

10 възможни отговора – според индивидуалните ни особености.

Няма нищо чудно в това, че темата за антиоксидантите е особено актуална – тези полезни хранителни съставки ни предпазват от вредното въздействие на свободните радикали, които са отговорни за развитието на редица сърдечни заболявания, туморни процеси и стареенето.

По-долу ви предлагаме отговор на въпросите, какво количество антиоксиданти е желателно да се приема, възможно ли е да се предозират витамините А, C, E и други “защитници” на имунната система.

1. Как да разберем, дали приемаме достатъчно антиоксиданти?

Няма начин да знаем това, тъй като все още не са известни точните препоръчителни количества, които трябва да се консумират. За да се покрият дневните нужди на организма, включете в хранителния си режим богати на антиоксиданти храни – най-вече разнообразие от зеленчуци и плодове. Ако вземате комплекс от витамини и минерали, спазвайте препоръчителните дози, означени на етикета.

2. Можем ли да предозираме антиоксидантите?

Правилото, че твърде много хубаво не е на хубаво, важи и в този случай. Експерти в областта твърдят, че големите количества антиоксиданти могат да претоварят имунната система, увреждайки способността на организма да се “самопоправя”. Такъв проблем при прием на антиоксиданти в препоръчителни количества не съществува.

Ако вземате големи дози от един или ограничен брой антиоксиданти, равновесието в човешкото тяло може да се измести в неблагоприятна насока, като се намали ползата от останалите антиоксиданти.

3. Кои са по-малко известните източници на антиоксиданти?

Червеното вино, дребните безкостилкови плодове като ягодите, боровинките и малините, както и нарът са добри, а и популярни източници на антиоксиданти. Но магазините са пълни и с други изключително полезни храни като броколи, домати, зеленолистни растения, цитрусови плодове.

Броколите са отличен източник на изотиоцианати – антиоксиданти, които доста изследвания определят като ефикасни при борбата..

«ТАГОВЕ антиоксиданти, храни, натурални, antioxidanti, hrani, naturalni, bilki, билки »

Навсякъде в козметичните реклами, в етикетите на кремове, натурални сокове и какво ли още не, се чете една и съща дума – антиоксидант. Всеки знае, че това е нещо полезно, но замисляме ли се какво реално представлява? Тази статия има за цел да хвърли малко повече светлина върху антиоксидантите, тяхната структура и действие.
Антиоксидант е химическо вещество, което предотвратява окислението на други химически вещества и в минимална степен поема йонизиращата радиация от околната среда.
В биологичните системи постоянно се извършват метаболитни процеси, при които се отделят свободни радикали. Свободните радикали са силно агресивни частици, които атакуват молекулите и клетъчните структури в организма. По този начин те се дезактивират, но за сметка на повреди в организма (под „повреди“ се има предвид химически изменения, промени на важни за живота на клетката молекули). Понякога този процес на повреждане на молекули се ползва от организма за противодействие при инфекция.
За щастие в нашия организъм има достатъчно системи за защита от свободните радикали, в противен случай ние едва ли щяхме да функционираме нормално. Ако в клетките на организма има определени вещества (антиоксиданти), свободните радикали се прихващат много бързо, преди да могат да нанесат щети. Но за да работят правилно, тези системи се нуждаят от определени вещества, които поемаме чрез плодовете и зеленчуците, като основно това са витамините.
Следните вещества са с доказани антиоксидантни свойства за организма:
Ретинол (Витамин А или бета каротен) – доказано защитава растенията от щетите, които причинява слънчевата радиация. Предполага се, че изпълнява подобна функция и при човека. Съдържа се в морковите, броколи, тиквите, доматите, картофите, зелето, пъпешите, прасковите, кайсиите.
Витамин C (Аскорбинова киселина, E 300) – водоразтворим витамин, който се съдържа в цитрусовите плодове, зелените чушки, броколи, зелените зеленчуци, ягодите, зелето и доматите.
Витамин Е (токоферол, E306) е мастноразтворим витамин, който се грижи за липидите (мазнините). Съдържа се в пшеничния зародиш, ядките, семената, зелените зеленчуци, растителното и рибеното масла.
Селенът (Se) е химически елемент, чийто съединения се поемат най-добре чрез храната. В големи дози е особено токсичен, но без него организмът ни ще се разболее сериозно. Съдържа се в рибата, мидите, червеното месо, ядките, яйцата, пилешкото и чесъна.
Антиоксиданти са също така някои ензими. Такива са глутатион пероксидазата (предпазва окисляването на липидните мембрани като унищожава свободния пероксид), супероксид дисмутазата (превръща супероксида в кислород и водороден пероксид) и каталазата (превръща водородния пероксид в кислород и вода).
Силно антиоксидантно действие има Коензим Q, още известен от козметичните реклами като Q10 (т.е. това е най-известния от всички коензими Q). Още по-известното му име е убихинон. Младежите могат да синтезират сами Q10 от по-нисши убихинони като Q6 и Q8. За разлика от тях, по-възрастните или болните хора не могат да си доставят убихинон в достатъчни количества. По-този начин Q10 се превръща във витамин, когато организмът е болен или възрастен.
Добавянето на убихинон в хранителния режим е с доказано действие срещу някой от видовете мигрена, както и се приема профилактично за свежа и бърза мисъл при по-възрастни. Убихинонът е изследван за вероятно повлияване на лечението на рака и страничните ефекти на това лечение.
Основната известна причина за стареенето са свободните радикали и йонизиращата радиация на околната среда. Това донякъде модернизира антиоксидантите в обществото на младите баби с изкуствени органи.

Нашият организъм ежедневно е изложен на действието на свободните радикали – атоми или молекули, които със своето действие могат да доведат до особено сериозни последствия. Факторите, водещи до тяхното генериране, са многобройни: излагане на радиация – слънчева или рентгенова, тютюнов дим, автомобилни газове и не на последно място – храненето.

Свободните радикали присъстват нормално и в нашия организъм, като всеки един от тях съществува в продължение само на малка част от секундата, но уврежданията, които оставя след себе си, са необратими. Тези частици водят до увреждане на клетъчните мембрани, молекулите на ДНК, като се превръщат в основна причина за процеса на стареене на клетката.

Наличието на свободни радикали потенцира възникването на белодробни, сърдечно-съдови и неопластични заболявания. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала. Хора, в менюто на които често присъстват храни, богати на антиоксиданти, по-рядко боледуват и имат относително добри съпротивителни сили, т. е. консумацията на такива здравословни и питателни продукти е най-добрата превантивна мярка срещу действието на опасните частици.

Антиоксидантите

Те представляват група елементи, които предпазват човешките клетки от пагубното въздействие на свободните радикали, които значително могат да накърнят имунната ни система. От химическа гледна точка антиоксидант е всяка субстанция, която макар и в много по-ниски концентрации от тези на окисляемия субстрат значително забавя и/или инхибира неговото окисление. В по-широк смисъл към думата антиоксиданти могат да бъдат добавени всички фактори, които забавят или предотвратяват окислителното увреждане на биологичните структури.

Нашето тяло също разполага със собствени антиоксиданти (коензим Q10, глутатион и др.), които ефективно се борят с действието на свободните радикали. Но за съжаление с напредването на възрастта, приема на еднообразна и непълноценна храна и непрекъснато увеличаващите се негативни фактори (цигарен дим, изгорели газове, химически замърсена храна и вода), количеството и ефективността на антиоксидантите намалява обратнопропорционално на активността на радикалите.

Това означава само едно – трябва да се увеличи консумацията на храни, богати на витамин С и Е, бетакаротин и селен – или едни от най-добрите антиоксиданти, които не само ще дезактивират свободните радикали, но и ще подобрят физиологията на организма, като го предпазват от вируси, бактерии и токсични вещества.

Механизъм на действие

Защитните антиоксидантни механизми на организма могат да бъдат разпределени най-общо в три последователни нива:

Към първото ниво се отнасят всички фактори, които не допускат ендогенното образуване на свободни радикали, т. нар. превантивни антиоксиданти (трансферин, феритин, хемосидерин, лактоферин, албумин).

Второто и основно ниво на защита в организма осигурява прихващане и обезвреждане на вече образувани свободни радикали, превръщайки ги в нерадикалови частици или до радикали с по-ниска реактивоспособност. Това се реализира с помощта на ензимни и неензимни антиоксиданти. Към ензимните се отнасят супероксидизмутазата, каталазата, глутатион пероксидазите и глутатион редуктазата.Неензимните антиоксиданти се разделят на две групи: липо- и водоразтворими. Към първите спадат мастноразтворимите витамини – витамин Е (основно α-токоферол и донякъде γ-токоферол) и каротеноидите (главно β-каротена). Към водоразтворимите антиоксиданти се числят витамин С, тиоловите съединения и флавоноидите.

Към третото защитно ниво се класират ензими, които частично възстановяват уврежданията, причинени от свободните радикали. Такава активност проявява например фосфолипаза А2, някои протеолитични ензими, репаративни ензими за ДНК и др.

Ето списък с някои от най-популярните антиоксиданти:

Съвременни изследвания показват, че тяхното благоприятно действие се увеличава, когато се употребяват заедно. Това поражда въпроса: „Възможно ли е да бъде създаден суперантиоксидант, който ефективно да защитава всички клетки от дегенерация?“, а отговорът вероятно би бил положителен. И това е така, защото всички тези съставки могат да се комбинират по подходящ начин за създаването на продукт, който ще бъде изключително полезен при:

активни или пасивни пушачи;

ежедневно умерено до високо излагане на замърсен въздух-автомобилни газове, работа в среда с висока концентрация на токсини и др.;

прекомерно излагане на слънчева светлина;

негативни ефекти от претоварване;

повишен риск от сърдечно-съдови, чернодробни, дегенеративни и неопластични заболявания;

в първото тримесечие на бременността с цел намаляване на опасността от вродени аномалии и уродства;

профилактични при всички хора, които желаят да забавят процесите на стареене и да поддържат организма си в добро здравословно състояние, дори и след навършване на 60-годишна възраст;

за поддържане на млада, здрава, еластична и добре изглеждаща кожа и за редуциране на бръчките.

Здравословни рискове

На всички ни е известен фактът, че консумацията на храни като боровинки, броколи, нар, цитрусови плодове, както и приемът на кафе и зелен чай е изключително полезно и желателно явление за всеки здравословен режим на хранене. Но едва ли някои от нас подозира, че понякога това крие потенциална опасност за здравето на организма.

Въпреки че добавянето на антиоксиданти в различни храни и напитки е все по-актуално, изследване на американски учени от университета в Канзас показва, че ежедневният прием на подобни продукти с високо съдържание на антиоксиданти (като витамин С и Е) може да предизвика опасни и нежелани промени в соматичните клетки на човешкия организъм, което значително увеличава риска от новообразувания и ракови заболявания.

Учените наблюдавали начина, по който повишаването на притока на кислород към клетките повлиява тяхното функциониране. Според тях антиоксидантният и проокислителен баланс е изключително чувствителен и дори малък спад или засилване може да има съответните негативни последици.

Би Би Си цитира американски специалисти, които твърдят, че: „Неразумното предозиране на антиоксиданти може само да навреди. Дори на пръв поглед да звучи абсурдно, прекаленото количество вещества с антиоксидантни свойства не повишава, а намалява способността на организма да пренася кислород към клетките и с това нарушава ключови сигнални механизми в човешкото тяло, необходими за правилното му функциониране“.

Авторите на този експеримент смятат, че високите дози антиоксиданти повлияват дейността на определени ензими, участващи в коригиране на грешките в ДНК веригата, получени вследствие на процеса на клетъчно делене. Изследването потвърждава хипотезата, че големите дози антиоксиданти могат да се окажат причина за грешки в генетичния код на клетката и да генерират мутации. От своя страна грешките в ДНК-материала са предпоставка за развитие на новообразувания и на редица онкологични заболявания.

Затова, преди да се пристъпи към употреба на хранителни добавки, съдържащи антиоксиданти, е необходимо да бъде доказано, че организмът наистина изпитва необходимост от тях, което означава, че е задължителна не само консултация със специалист, но е важно и какъв начин на живот води съответният човек.

От друга страна обаче недостигът на антиоксиданти означава сигурна предпоставка за развитието на хронични вирусни и инфекциозни заболявания и преждевременни признаци на остаряването, освен това нараства и темпото на развитие на дегенеративни очни заболявания като катарактите. Което означава, че е необходимо да се намери точният баланс, за бъде възможно най-ефективен приемът на антиоксиданти. А този прием, съчетан със здравословен начин на живот, ще ви позволи да бъдете в добра форма дори и на старини.

Хареса ли ти статията?

Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:

Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.

Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.

Яж си плодовете и зеленчуците – и шоколада!
 
Според издание на журнала на Американската диетична асоциация,„Многобройни епидемиологични изследвания подкрепят идеята, че редовният прием на храни и напитки, богати на антиоксиданти, витамини и флавоноиди, се свързва с понижен риск от смърт, причинена от сърдечносъдови заболявания. Храните, за които е установено, че имат високо съдържание на полифенолни флавоноиди, са много плодове и зеленчуци като например ябълки, лук, зелен и черен чай, червено вино и определени шоколади.“
Да, правилно прочете: шоколад! Статията продължава по следния начин: „Сведенията за капацитета на абсорбиране на кислородните радикали (КАСР) показват, че шоколадът има мощен антиоксидантен капацитет в сравнение с други богати на фитохимикали храни като чесъна, боровинките и ягодите. Още повече, шоколадовите продукти имат по-високи нива на КАСР от повечето храни, съдържащи флавоноиди“. Популярните шоколадови изделия могат също така да понижат LDL оксидацията – LDL е лошият холестерол -толкова, колкото и червеното вино. Окисленият LDL може да увреди артериалните стени, поставяйки началото на процеса на свиване на кръвоносните съдове.
Шоколадът под формата на какаова напитка -като горещия шоколад например, понижава риска от образуването на тромби до шест часа след изпиването му. Кафето и водата нямат такъв ефект.
Какаото може също да има противовъзпалителни и укрепващи имунната система свойства. Натуралният шоколад се смята за най-полезен за здравето, защото „черният шоколад има по-висок процент какао в съдържанието си в сравнение с млечния и затова често има по-голямо количество флавоноиди.“ Също така обикновено има по-високо съдържание на минерали от млечния шоколад.
Ако решиш да включиш малко шоколад в менюто си, не прекалявай или ще напълнееш -стреми се към натуралното разнообразие. Пази се от шоколадовите лакомства, тъй като те могат да съдържат карамел, нуга и сметана, които са смес от нездравословни захари и хидрогенирани мазнини и могат да заличат благотворното за сърцето влияние на шоколада.
Ако се колебаеш кой шоколад да избереш, гледай в списъка със съдържанието за думите какаово масло, което е неутрално на холестерол срещу какао на прах с хидрогенирана мазнина, което не е.

Даниел Къртис