Българска народна приказкаВеднъж умът и късметът на едно момче се скарали люто помежду си. Късметът казал на ума:— Аз съм по-важен от теб. Ти без мене не можеш!Умът рекъл:— Не аз, а ти не можеш без мене! Ударили на голяма кавга, пък умът рекъл:— Сега ще видиш ти, аз ще изляза от това момче, да те видим какво ще направиш.Като излязъл умът, момчето се побъркало. Почнало да се щура насам-натам, грабнало една мотика и отишло на един баир. Взело да копае, копнело ли, все жълтици и скъпоценни камъни излизали, но то не знаело какво да прави с тях. Минал един човек и когато съгледал какво прави, се спрял до момчето. То се зарадвало, взело една шепа камъни и ги сипало в ръцете на човека.— Дай тези камъни на вашия цар за подарък.Човекът ги взел и щом видял, че са скъпоценни, ги сложил в торбата си.След време пак дошъл на същото място. Пак получил камъни, че и повече от предишния път. Човекът ги продал и станал много богат. Царят го взел за ковчежник, защото никой не можел да го подкупи.Човекът бил бездетен и взел момчето за син, но го държал само в дома си.Веднъж дошъл царят, видял момчето, което било чисто облечено и било много хубаво.— Това синът ти ли е?— Да — отговорил ковчежникът.— Ще го взема за зет — рекъл царят.Ковчежникът много се притеснил, но не посмял да каже истината. Да става, каквото ще става, си помислил той.Царят направил сватба за чудо и приказ. Но минали три дни и три вечери, а младоженецът не поглеждал царската дъщеря, не продумвал ни дума. Тя много се ядосала и отишла при баща си да се оплаче. Заплашила царя: — Или него ще погубиш, или аз скоча от кулата на двореца!Нямало какво да направи царят и наредил да посекат зет му. Палачът се приготвил и тъкмо да вдигне брадвата, късметът се извинил на ума и му се замолил за прошка.Умът, нали затова е ум, разбрал веднага, че момчето е обречено, и бързо се завърнал у него. Тогава то продумало:— Чакайте! Искам да кажа нещо на царя, преди да ме посечете. Царят чул това и наредил да доведат зет му при него.— С какво те разгневих, царю честити? — попитало момчето.— Как с какво — рекъл царят. — Дадох ти дъщеря си за жена, а ти се подиграваш с нея!— Царю честити — рекло момчето, — не е така, ала аз не съм от царско потекло, ни от болярско, сиромах съм. Мълча от почит към дъщеря ти!Царят много се изумил, че не се бил сетил сам за тази работа, и веднага наредил на дъщеря си да иде при мъжа си и да му иска прошка, дето и тя не разбрала каква е работата. Тя нямала нищо против, защото много й харесвало момчето, пък като разбрала и колко е умно, съвсем го обикнала.Текстът е подходящ за:1. Подробен преразказ 2. Сбит преразказ3. Преразказ от името на ковчежника
