От няколко месеца пак съм почнала много да мисля, въпреки, че историята сочи, че това до нищо хубаво не води. До сега, колкото пъти съм се замисляла по-сериозно, толкова пъти се скапва това, за което мисля. И сега така стана, разбира се. Само дето продължих да мисля и след края. И мисля, че го измислих! Късно е вече, но все пак носи някакво удовлетворение.
Чували сте за кифлите, предполагам. Не за онези с пълнеж от мармалад или шоколад, поръсени със захар, а за другите – с големите изкуствени коси, големите изкуствени усти, големите изкуствени гърди и големите грозни очила. Същите, които са като извадени от евтин порнофилм, съвсем еднакви и все пак една от друга по-смешни и гротескни. Те искрят, лъщят, светят и блещукат на най-невероятни места. Тъжното е, че там някъде отдолу, някои от тях дори са красиви, но успешно са го замаскирали.
Но да си кифла не е само външен имидж. То опира и до душевност. Сега, тя може да е една такава плитка и крайно неосъзната душевност, но я има и тя определено се различава от душевността на останалите хора. Всъщност, почти съм сигурна, че ако притежателят ú разбере за съществуването ú, ще се опита да се отърве по най-бързия начин от този странен израстък.
Тези последните особености на кифленската същност водят до извода, че кифлата не е задължително да бъде дискриминирана по полов признак, просто мъжките кифли (кифльовци или курусани), са с по-слабо изразени външни белези. Към тях може да причислим задушлив аромат на скъп парфюм, бръснати видими и невидими части от тялото, анаболна мускулна маса, придаваща характерен квадратен облик, походка тип „светът е мой, а вие сте плебеи“ и прекалено внимание към цената на дрешките и прическата.
Нека поговорим малко за манталитета на кифлите. Парите и най-вече тяхното харчене, са движещата сила на тези създания с тестен мозък. Обикновено кифлите и кифльовците не разполагат с внушителни суми, но държат да изглежда, все едно ги имат. За това харчат редовно в МОЛ-а, в лъскавите, но посредствени магазини от рода на Terranova, NewYorker, Pull and Bear, Bershka, Peek&Cloppenburg… Всъщност, много е важно възможно повече хора да ги видят, че са в МОЛ-а и че се мотаят из въпросните магазини. Пък накрая може просто да си излязат с преоценен колан за 5 лв. Ходят и по лъскави, претенциозни клубове, където да си развеят оная работа, женските – надявайки се да срещнат своя мечтан чичко-паричко или поне някой да ги черпи, а мъжките – някоя да им върже за тази нощ. А за да разберат още повече хора за това, задължително се тагват във фейсбук през iPhone. Айфонът всъщност, е задължителен атрибут на всеки уважаващ себе си кифлен субект. Горко на тези, които могат да си позволят само някой по-смотан смартфон.
И тук стигаме до следващия съществен етап от бита на кифлите. Споменахме, че парите са ключов елемент, ето защо при тяхната липса кифлите са готови на почти всичко, само и само да се сдобият с тях или еквивалента им в безсмислено скъпи вещи. Като започнем от долнопробните женски кифли с ниски или почти никакви доходи и ниски или почти никакви задръжки, които са готови да правят свирки в кенефите на клубовете, само и само да вържат някой наднормен, но платежоспособен чичко-любител на тестени изделия, минем през тийновете-доячи на родителски портфейли и стигнем до тези с редовни, но посредствени доходи, които съвсем лекомислено загърбват по-належащите плащания и трупат дългове, но пък се гъзареят с техно джаджи на изплащане, дрешки и псевдолуксозни почивки.
И нека си го кажем откровено – кифлите и кифльовците са тъпи. Имам предвид – екстремно тъпи, умствено. Те не просто не са чували за Салвадор Дали, например, ами и за доста по-елементарни неща, като столиците на Европа. Но пък знаят всички жълти клюки и разпознават логото на десетки марки какво ли не. За това им е добре, когато общуват със себеподобните си. С другите просто не знаят как да се справят. Мъжете кифлолюбци са свикнали да впечатляват, размахвайки скъпарски вещи и да решават всеки един проблем, възникнал с техните закусчици, с подхвърляне на малко кинти, с които си осигуряват спокойствието за известно време. И когато попаднат на някоя нормална жена, която не се впечатлява от всичко това, не се стреми да им угажда и да не им пречи, а вместо това преследва своите цели и желания, идва недоразумението. Точно по тази причина кифлите и нормалните не могат да съществуват в една и съща вселена. Понеже ние нормалните ядем кифлите на закуска.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Разпозналите се явно са гузни.
Ако ви е харесало – нацъкайте копчетата!
