„Престанете да се възприемате като жертва. Нека днес бъде този ден…Отърсете се от саморазрушителната драма и прегърнете своята вродена способност за възстановяване и реализация.“
Стив Мараболи
Чувствате ли се жертва на обстоятелствата, на времето, в което живеем, жертва на несправедливост, на агресията на хората?
На почти всеки човек се е случвало да прави нещо против волята си, защото “трябва”, всеки е изживявал тежки моменти, когато се е чувствал унизен или предаден по някакъв начин, когато нелепа ситуация му е отнела близък човек или дори собственото му здраве. Някои от нас са били жертва на насилие – у дома, в училище, в живота…
Но докато едни успяват да се справят с болката, самосъжалението, гнева и обвиненията и да продължат напред, то в други се оформя и затвърждава съзнание на жертва.
Манталитет на жертвата се формира не само като следствие на претърпяно насилие или унижение, но и под влиянието на средата – когато от малки сме усвоили определен тип мислене, начини на реагиране и възприемане на света.
Често хората не признават и дори не осъзнават модела на жертва в себе си.
Какво е съзнание на жертва?
Да си с манталитет на жертва не означава непременно че си бил подложен на физически или психически тормоз.
Жертвата е човек, който вярва, че нещо или някой извън него контролира живота му. Човек, който е приел, че няма избор, че е в безизходица, че животът му зависи от външни фактори и че е притиснат до стената от непреодолими обстоятелства.
Той се чувства принуден да върши неща, които не иска и вътрешно роптае срещу това, но отново продължава да го прави, смятайки че няма друга алтернатива. Струва му се, че целият свят е против него.
Жертвата винаги се чувства зависима от благоволението на външни сили и ги обвинява за всичко, което се случва в нейния свят.
Mанталитетът на жертва се проявява във всички сфери на живота ни:
– във връзките – когато отказвайки се от своите приоритети, стремежи, мечти и желания, загубваме самоуважението и самоувереността си и отдаваме силата си на другия. Измъчваме се, че заради него/нея сме се отказали от желаната работа, от мечтите си, от контактите си. Вътрешното негодуваме, че е станало така, а не получаваме признателност и благодарност. В други случаи се чувстваме обидени, унижени или неоценени във връзката, но не слагаме край, а вместо това се жалваме, колко лошо се държи той/тя. По този начин сами приемаме ролята на жертва.
– в ежедневието – дори и в най-дребни ситуации някои хора успяват да превърнат себе си в жертва на обстоятелствата. Например искате от колега да ви свърши дребна услуга – да ви вземете кафе, идвайки към офиса. Той обаче прави страшен проблем от това – започва да ви крещи, че искате да го използвате, че всички се отнасят така с него, че хората са използвачи и мързеливи и живеят на гърба на другите и т. н… При все това, той извърша услугата, но вътрешно продължава да роптае срещу цялата “несправедливост”.
А всъщност какво се случва – човекът го молят за услуга и той трябва да направи избор. Може да каже – “Съжалявам, имам други задачи, няма да мина през кафето”; може да каже, че е забравил, а може и спокойно да приеме да свърши услугата. Има много варианти да реагира. В случая обаче той избира да се чувства жертва – “видите ли, колко съм нещастен, всички ме използват, хората се държат несправедливо с мен…” – Това е съзнанието на жертва.
Човекът с манталитет на жертвата има навик се оплаква от всичко – например че трябва всеки ден да готви, че е принуден да ходи на работа в омразния офис, оплаква се от отношението на шефа, от времето, от задръстването… Оплакването е съпроводено с бездействие – той чака и се надява нещата да се подредят, нещо да се случи или някой друг да оправи положението. И не си дава сметка, че всичко е резултат от собствения му избор.
Често хората със съзнание на жертва не казват нищо директно на приятеля им, който ги манипулира или на шефа, който ги обижда и унижава, а след това отиват при някой друг и започват да му се оплакват, да изливат яда си и драматично разказват колко груб и невъзпитан е шефът им, колко несъобразителен е този им приятел.
Манталитетът на жертва е присъщ на българите като цяло. Повечето от нас се чувстват жертва на обстоятелствата, оплакват се, недоволстват, гневят се, плюят по политици, държавата, управниците, шефовете, надпреварват се да роптаят срещу това как “тези отгоре” ни тъпчат и грабят, как сме принудени да влачим хомота си…но реално така и не поемат своята отговорност и не правят никакви промени – нито в избора си, нито в отношението си.
Жертвите постоянно се питат- “защо? – защо на мен, защо хората са толкова зли, защо постъпват така, защо шефът не ми увеличава заплатата, защо мъжете/жените ме изоставят”… Търсейки отговора на тези въпроси, изразходват енергията си да се измъчват и самосъжаляват като по този начин само затвърждават самоличността си на жертва. Всъщност въпросът, който би трябвало да си зададат е: “За какво ми е нужно това сега? На какво ме учи тази ситуация? Как да го променя?”
Как да променим манталитета си на жертва?
На първо място е важно да си дадем сметка какво задържа съзнанието ни на жертва, кои са ползите, които ни носи то:
Манталитетът на жертва ни носи:
– внимание – когато сме в позицията на жертви, ние получаваме нужното ни внимание, съчувствие и подкрепа от хората.
– когато сме жертви, не е нужно да поемаме рискове, не се налага да поемаме отговорност.
– това че сме жертви ни дава извинение за мястото, в което се намираме сега в живота, то е едно оправдание за това че не сме постигнали нещо – защото, разбира се, те – другите са виновни.
– понякога да си жертва те кара да се чувстваш част от една общност (на неоправданите) и самото усещане, че те – другите са „лошите“, а ти си от „добрите“, както и гневните ти речи за несправедливостта им, придават драматичен и дори героичен смисъл на страданието ти.
– “горкият аз” ти дава усещане за някаква (макар и фалшива) идентичност, чувстваш се някак специален. Това ти дава власт, която дори и пасивна, дава възможност да манипулираш хората към проява на съчувствие, внимание и уважение .
За да можем да се разделим със съзнанието на жертва, трябва първо да се откажем от ползите, които ни носи то.
Трябва да знаем също, че да се създаде нов модел на мислене и поведение отнема време, усилия и дискомфорт. Освен това, когато започнем да се променяме, в началото може да се чувстваме нестабилни, несигурни и уязвими…
Но трябва да преминем през този период, ако искаме да си възвърнем силата и да променим живота си.
Готови ли сте да поемете повече риск и отговорност за своя живот?
Ако отговорът е “Да”, започнете да правите първите стъпки още СЕГА:
Освободете болката от миналото. За да променим съзнанието на жертва, е много важно да освободим болката от минали преживявания, която сме потулили дълбоко в нас. Нужно е да освободим негативните чувства – страх, вина, омраза, гняв, самосъжаление, защото те ни държат в плен и затвърждават самоличността ни на жертва. Простете на хората, които са ви наранили. Както съм писала и на други места, прошката не означава да оправдаеш действията на другия, тя е чисто вътрешен акт на разделяне с мъчителните чувства, а от там – и със съзнанието на жертва. Простете и на себе си, че сте допуснали да ви наранят или използват. Само когато простите, вие ще сте свободни.
Поемете отговорност за живота си. Основното, което трябва да направим, за да възвърнем силата си, е да поемем отговорност за своя живот – за изборите, които правим, за своите чувства и мисли, за своите реакции, за своето поведение. Осъзнайте, че оплакването, недоволството и обвиняването не решават проблемите ви. Помислете какво вие лично може да направите и действайте.
Помнете, че винаги имате избор – винаги, във всяко едно положение ние можем да изберем как да реагираме. Във всеки един момент ние може да възвърнем силата си като направим правилния избор.
Променете думите в речника си, които ви карат да се чувствате жертви. Например: вместо „трябва“-> „избирам“; вместо „надявам се“-> „знам“; вместо „няма изход“-> „знам, че има начин и аз ще го намеря“; вместо“не мога“-> „няма да го направя“.
Учете се да казвате „НЕ“. Хората, които са със съзнание на жертва, често изпитват затруднение да кажат „не“ – Изкуството да казваш „НЕ“.
Променете нагласа си. Сменете фокуса – от това, което нямате или това, което ви кара да се чувствате ощетени – към това, което имате. Записвайте в една тетрадка всичко, което имате в живота си и благодарете за него.
Предприемайте малки крачки извън зоната на вашия комфорт. Тези дни попаднах на един разказ на Рут Хейдикън – английски автор и треньор по Пътят към душата, в който тя разказва именно за една такава малка крачка извън зоната на комфорт, която поставя началото на промяната и от жертва – в уверен и уважаващ себе си човек. Тази история много добре илюстрира това, което се опитвам да ви кажа, затова ще я споделя с вас (цитирам не дословно):
Един ден трябваше да отида на зъболекар, но се оказа, че моят стоматолог е в почивка и влязох при негов колега. Той започна да ме преглежда, при което изпитах силна болка. Казах му, че ме боли, при което той спря за миг и започна отново, но пак усетих същата силна болка и отново му казах. Колегата на моя зъболекар не се интересуваше от това какво изпитвам, а продължаваше да човърка, без да вземе някакви мерки за обезболяване. Отново и отново. А това беше само първоначален преглед. В този момент аз казах: “Добре, това е достатъчно”. На което той отговори: “Не съм свършил, имаме още доста работа”.
Но аз взех решение това да спре. Нямаше да го чакам да ми даде разрешение да напусна. Цялата се тресях, защото това беше първия път, когато правя подобно нещо. В миналото търпях хората да се държат към мен по начин , който не харесвам и се оплаквах по-късно на приятелите си. Това е начинът, по който ставаме жертви.
Този зъболекар не направи нищо, за да намали дискомфорта ми и не се интересуваше от болката ми. Беше ясно, че ако не се промени нещо, нищо няма да се промени.
Махнах престилката въпреки протестите му и се изправих. Това е начинът, по който възвръщаме силите си. А именно – като си припомним, че имаме силата да промени нещата във всеки един момент.
След като се изправих, той възкликна: “Какво правите, не сме готови”. Аз просто казах: “Ние сме готови. Ще се върна, когато моят зъболекар е тук”.
Тръгнах си, трепереща и въодушевена в същото време. Не можех да повярвам какво съм направила.
Аз не обвинявам този зъболекар. Може да има милион причини за това че е бил невнимателен. Но моята работа е да защитя себе си и да се спра този процес. Ако му бях позволила да продължи и да ме боли, това щеше да е по моя вина толкова, колкото и по негова (ако не и повече).
Това е само пример, но в ежедневието има много малки начини, по които ние даваме власт на другите и се превръщаме в жертва. Наша работа е да се грижим за себе си и нашите нужди. Когато очакваме другите да го правят вместо нас, ние им отдаваме силата си.
Разбира се, аз не се събудих просто една сутрин различна, смела и готова да реагирам по нов начин. Това е резултат от продължителната ми работа ми с моя треньор.
Наистина моделите на мислене и поведение се променят бавно и е необходимо търпение. Но най-важното, което треньорът ми ме научи, е, че самоувереността идва от опита, от действието, от смелостта.
Често ние не правим нищо, защото не се чувстваме достатъчно уверени. А за да се почувстваме уверени, е необходимо да направим първата крачка.
Поемайки отговорността за себе си и имайки куража да възвърнем силата си в момента, ние преставаме да бъдем жертви.
А вие какво мислите? Споделете своето мнение, своя опит или идеи.
