« Обратно в статии
Великите изобретения на човечеството: Рудници
V хилядолетие пр.н.е.
В ЗОРАТА НА ИНДУСТРИЯТА
Още през неолита, когато се грижи за производството на храни, човекът предприема дейности от индустриален характер като разработването на рудници (експлоатация на кремъчни жили и т.н.).
Развитието на металургичните техники се предшества от разработването на рудници.
В Спиен, Белгия, е открит за първи път добив на кремък от V хилядолетие пр.н.е.
След това са открити мини за кремък в Авейрон, в Оаз, в Марн, Шарант, както и в Холандия, Англия, Полша, Швеция, Португалия и Сицилия.
Всичко това показва, че праисторическите хора са се грижели не само за производството на храна, но са развивали и дейности от индустриален характер.
/ МИНАТА В СПИЕН
В Спиен неолитните хора първоначално експлоатират повърхностните слоеве от кремък, за да достигнат след това до самата жила чрез изкопи на минни кладенци. Мините заемат площ от 2 до 3 хектара, дълбочината на кладенците е 9 – 12 м., а диаметърът им е точно колкото е нужно, за да премине човешко тяло (60 – 80 см.). Долу кладенците се разширяват във форма на камбана.
Праисторическите миньори копаели галерии, радиално разположени от дъното на кладенците, които понякога се съединявали с галерии от съседните кладенци. Работата по разчистването била много тежка, те носели каменни блокове за укрепване на стените и сводовете. Инструментариумът, използван за строителство на минни галерии и за добиване на кремък, се състоял от търнокопи и гребла от еленов рог, от големи чукове и остри дълбачи, направени от кремък или от твърд камък, както и от лопати, приспособени от плешка на вол. Към всичко това трябва да се добавят панери, въжета и примитивни стълби. Раздробяването на кремъка се извършвало на повърхността, а продукцията се изнасяла на големи разстояния (до 400 км.).
/ НЕОЛИТНИТЕ НАХОДИЩА
Мините за добив на кремък са най-големите през неолита, но по това време съществуват и мини за добиване на други минерали: за обсидиан – по вулканичните острови на Средиземноморието; за нефрит – на норвежкия остров Хесприхолмен; за охра – в Дордон, за сол – в Лотарингия и в Източните Алпи.
Добивът на минерали започва едва в средата на ІІІ хилядолетие пр.н.е., в Египет и в Близкия изток. След изчерпването на повърхностните залежи от мед, злато и сребро (както и от египетски тюркоаз) се налага да се копаят кладенци и минни галерии. За извличането на залежите работниците използват каменни кирки от базалт или долерит. Златоносния кварц трошат и стриват между точилни камъни до получаване на златна пепел. Другите минерали също се обработват с помощта на основни металургични техники, които хората през онази епоха владеят много добре. Не е известно с какви методи си служат за откриване на рудните жили, но практически всички мини, познати днес, съществуват от най-дълбока древност.
Такъв е случаят с известните медни рудници в Синай и тези в Кубан, Долна Нубия, златните залежи в Уади Хаммамат, експлоатирани и в наше време; мините за тюркоаз в Синай. Разработването на медни находища през ІІІ хилядолетие пр.н.е., се развива успоредно в Кипър и континентална Гърция. В Европа то започва през 1 600 г. пр.н.е., при Митерберг; в Тирол, а също и в долината на Тиса, Североизточна Унгария.
> IV хилядолетие пр.н.е.
Дейности: подобряване на методите за укрепване и строеж на вентилационни шахти. Първи инструменти от мед за добив на руда.
Основни добивани минерали: алабастър, мрамор, самородни метали (злато, сребро, метеоритно желязо, мед), каменна сол, берилий, кризокол, фелдшпат, хематит, малахит.
> ІІІ хилясолетие пр.н.е.
Дейности: строителство на минни кладенци със стълби. Разширяване на галериите. Дейности по извеждане на подземни води и изкопен материал. Всеобхватност на употребата на медни инструменти за търсене и добив на минерали. Използване на контролирани пожари за разбиване и отстраняване на камъни.
Основни добивани минерали: каситерит, галенит (среброносно олово), медени оксиди и карбонати, златоносен кварц, стибин (антимонов сулфит), меден сулфит, магнезит, оникс, сардоникс, топаз.
> ІІ хилядолетие пр.н.е.
Дейности: разкриват се големи кариери, подобряват се методите на механично извеждане на води от мините и се развива добивът с железни инструменти.
Основни добивани минерали: железни оксиди (хематит, лимонит), син калцедон, розов кварц, сапфир, бледочервен рубин.
> І хилядолетие пр.н.е.
Дейности: подземна работа в мините; системи за механично извеждане на подземните води (винт на Архимед и колело за евакуация на водите), нови дейности по транспорт и вентилация в мините.
Основно добивани минерали: сребро, киновар (естествен живачен сулфит), мед, калай, шпатово желязо, галенит, гранит, пясъчник, магнетит, мрамор, злато, железен пирит, олово, порфир, серпентин, травертин, аквамарин, диамант, морска пяна, опал, рубин и цирконий.
Из едноименният труд на Мишел Ривал
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
