« Обратно в статии
Великите изобретения на човечеството: Тъкачество
V хилядолетие пр.н.е.
БАВНОТО СЪЗРЯВАНЕ НА ЕДНО ИСТИНСКО ИЗКУСТВО
Първите познати тъкани идват от египетските селища Фаюм и Бадари (около 5 000 – 4 500 г. пр.н.е.). Но тъкачеството се предшества от много по-стар стадий на въздействие на човека върху естествените влакна.
Някои праисторици отнасят хипотетично тъкачеството към късния палеолит. Според тях по-мекия климат в Южна Европа е подбудил хората да предприемат съшиването на влакна, а това е свидетелство за изобретяването по същото време на тънки игли от кост.
/ ОБРАБОТКА НА ЕСТЕСТВЕНИ ВЛАКНА
Преденето чрез усукване на влакната се отнася вероятно към палеолита. Една находка от Финландия – останки от рибарска мрежа от мезолита, свидетелства, че тогавашният човек е познавал техниките на преплитане на нишките, които са в основата на тъкачеството. Тази техника се смесва донякъде с плетенето на рогозки и кошове.
За жалост нетрайността на естествените влакна пречи да се създаде еволюционна картина на техниките, присъщи на тъкачеството. Най-древните находки са едва от късния неолит в няколко района на света: в Близкия изток, сухите райони на Перу и Испания – панери, рогозки и тъкани са се запазили поради изключителната суша; в Скандинавия и Швейцария – в калта на торфищата и езерата са намерени почти недокоснати естествени влакна.
/ НАЙ-ДРЕВНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА
Откритите в Египет текстилни останки са датирани към V хилядолетие пр.н.е., но сложната изработка навежда на мисълта, че тъкачните техники са много по-древни.
Такъв е случаят с парче плат от V хилядолетие пр.н.е., намерено при Фаюм, този обширен оазис, разположен в западната част на Среден Египет: касае се за най-древния образец от тъкан, достигнал до нас, но той демонстрира много равно тъкане и е направен от съвсем тънки нишки. Малко по-късно е намерено първото изображение на тъкачен стан от хоризонтален тип върху грънчарски съд от IV хилядолетие пр.н.е., от района на Бадари, също в Египет. Апаратът е съвсем прост. Направен е от две цилиндрични греди, поставени успоредно една срещу друга. Първата прехвърля нишките от основата към тъкача, а втората носи изтъканото платно. Първата греда, наречена „кросно”, е снабдена с тежести и е поставена върху своеобразно скеле, т.нар. „дървено магаре”. Хоризонтално спрямо гредите е закрепено оборудване, на което са опънати въженца, наречени „нищелки”, снабдени с пръстен, през който минава конецът на основата. Нищелките са опънати на еднакво разстояние една от друга.
/ ТЪКАЧЕСТВО И НОМАДСТВО
Поради привидната си простота и лекота за монтаж и демонтаж приспособлението от керамичния съд при Бадари се смята от археолозите за идеалния стан за номадски народ. Това подкрепя тезата за по-древен произход на тъкачните техники. Съществуването на преносими тъкачни станове означава, че уседналият начин на живот не е непременно условие за развитието на тъкачеството и че то е могло да заема място в живота на хората преди V хилядолетие пр.н.е., както в Египет, така и другаде. Но едва от тогава ние разполагаме с археологически документи, при това в изобилие, относно тъкачеството и текстила. Близкият изток пази доста останки от по-късни периоди: в Суза, Месопотамия, са намерени парчета от ленена тъкан, датирани през IV хилядолетие пр.н.е.; овъглени фрагменти от текстил от Шасул, Палестина; вретена и вретенообразни, чрез които се предяла много тънка нишка в Накада, Египет.
/ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТЕХНИКИТЕ
В тази страна изобилстват сведения за развитие на тъкачните техники, още от времето на XII и VIII династия (около 2 000 – 1 700 г. пр.н.е.). Египтяните използват хоризонтален и вертикален стан и практикуват предене, насноваване и тъкане в истински работилници. В Античността най-широко използвани са три вида естествени влакна. Ленът, чиято устойчивост била много ценена, е широко отглеждан в Египет, той е вторият ресурс на страната след зърнените храни. Памук растял в Индия и е познат на човека още през IV хилядолетие пр.н.е., но отглеждането му в Стария свят започва едва в края на ІІ хилядолетие пр.н.е. Затова пък в Перу го използват още през ІІІ хилядолетие пр.н.е. Накрая в Централна Европа и Скандинавия през бронзовата епоха започва да се използва и вълната.
Производството на панери и рогозки възниква през V хилядолетие пр.н.е., но всичко подсказва, че е било упражнявано от човека още през късния палеолит. Този тип занаятчийство, който използва сравнително прости техники, отговаря еднакво добре на потребностите както на ловците събирачи, така и на земеделците и скотовъдците.
> Месопотамия и Египет. Именно в тези райони се срещат първите образци от плетени растителни влакна, отнасящи се към неолита. Те показват добро владеене на техниките: в Горен и Долен Египет са намерени множество панери отпреди 5 000 г. пр.н.е. В Джармо, Ирак, са открити отпечатъци върху засъхнала кал от рогозки, оставени да съхнат. Техният произход, определен с помощта на радиоактивен въглерод е между 5 270 и 4 630 г. пр.н.е. Находките на отпечатъци от рогозки са много обичайни за късните епохи: такива са намерени в Китай (Янг Шао) от IV хилядолетие пр.н.е., в Палестина (Йерихон, Гасул, Уади Газех) и в района на река Инд, Мохенджо-Дара. Основните находки от ІІ хилядолетие пр.н.е., са от Египет, където кошничарството се превръща в напълно завършено изкуство: използват се различно обагрени влакна, от които освен класическите панери и рогозки се произвеждат сандали, ръчни торби, сита и т.н.
> Западна Европа. Находки от плетени естествени влакна от 2 500 г. пр.н.е., има в швейцарски наколни селища и в испански пещери.
> Северна и Южна Америка. През същата епоха техниките на плетене са изключително добре развити в Перу, където въобще не познават грънчарството.
Из едноименният труд на Мишел Ривал.
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
