от чига.Хибридът расте активно и унаследява качествата на моруната по отношение на теглото и скоростта на растежа. Ранното полова съзряване наследява от чигата . Пригоден е за отглеждане в сладководни водоеми.
Хибридът(шип x пъструга) бил получен в търсене на форми, пригодени за оползотворяване на сладководните басейни, в които практически са изчезнали проходните видове есетри.Хибрида има тегло до 30 кг и достигат по-рано полова зрелост от родителските форми.Кръстосването е не само с родителските форми, но и с други видове есетри.Младите хибриди(шип х пъструга) по жизненост и други показатели превишават другите видове есетрови риби.
Маточното стадо се формира от индивиди, отглеждани при изкуствени условия и привикнали към приемане на изкуствена гранулирана храна.В едновъзрастови групи мъжките съзряват по-бързо от женските.Зрелите женски и мъжки индивиди се отличават с увеличени и меки кореми.Окончателно заключение за степента на зрялост се прави, на основание резултатите от обработка със специална проба – биопсия.С помощта на специална сонда от яйчника на женските се извлича хайвер, фиксира се, разрязва се и под микроскоп се определя стадия му на зрялост по положението на ядрото.Мъжките и женските в стадото са в съотношение 3:1.Количеството на рибите в стадото се подбира в съответстие плана на стопанството.
При отглеждане на разплодници в топловъдни стопанства, получаването на качествен хайвер става единствено в случаи когато се имитира зимен период.За тази цел за два – три месеца преди хвърляне на хайвера рибите се преместват в по- хладни води.Отсъствието на хидрологическа зима, води към нарушаване на годишния и сезонен цикъл на съзряване, на половите жлези и към влошаване качествата на потомството.
За получаване синхронност на разплодниците при мръстене, се провежда хипофизно стимулиране, което спомага да узреят половите продукти. За хипофизация се използват пресни или съхранени след обработка с ацетон хипофизи, ситно стрити и разтворени при концентрация 10 мг сухо вещество(хипофиза) на 1 мл физиологичен разтвор, при разчет- 3 мг на 1 кг живо тегло при женските и 2 мг за 1 кг за мъжките.Инжектирането се извършва в гръбначната мускулатура, след което разплодниците се поставят при стайна температура или в режим на повишена температура.
Хипофизацията е сложен процес и за прилагането му е необходима специална подготовка.
Получаване на хайвер. Анатомичния строеж на половата система на женските есетри не позволява изцеждане на узрелия хайвер по такъв начин, както това се прави при шарана и пъстървата.Затова, за извеждане на хайвера, в корема на рибата се прави разрез, през който се извлича хайвера.При тази процедура разплодниците се поставят в специален станок.
След завършване на операцията по добиване на хайвера , разреза се зашива с хирургически конец, а рибите се връщат в басейна.Заздравяването протича относително дълго и не всички риби оздравяват.
По метода разработен от С.Б.Подушков, в първоначалния етап хайверът се извежда чрез изцеждане, след това в гениталното отвърстие на женските се вкарва скалпел и се прави разрез на каудалната част на един от яйцепроводите.След това хайвера леко се изцежда по обичайния начин.
Разреза на яйцепровода не предизвиква кръвотечение, защото той представлява тънка ципица.Раната е незначителна и скоро заздравява.Преживяемостта на рибите е близка до 100%.
Спермата за осеменяване се събира от три мъжки, изцежда се в малък стъклен сух съд или с катетър веднага в чашка.Изцедената сперма следва да се предпази от попадане на вода и да се съхранява в прохладно и тъмно място.
Смесването се прави при съотношение 10 мл сперма(разрежда се с вода 200 пъти и веднага се налива в хайвера) на 1 кг хайвер.Осеменяването трае 3 мин, при равномерно разбъркване с чисто птиче перо.След края на осеменяването хайвера два пъти се промива с вода и обезклейява.За приготвяне на 10 л. разтвор за обезклейяване се използва талк 150 – 200 гр и готварска сол 15 – 20 гр, може да се използва също речна тиня – 0,5л, разтвори на карбамид и др.Продължителността на обезклейяването е 50 – 60мин.
Инкубиране на хайвер. Основното изискване за риболюпилните е подготовката на водата за инкубация – щателна дегазация на водата за избягване газомерхучеста болест и личинки.Оптималната температура на водата се избира според типа есетра в пределите 13 – 18 °С.
На втория ден от инкубацията и през следващите дни, се провежда профилактическа обработка на хайвера против сапролегниоза.Приготвя се разтвор от метиленово синьо при разреждане 1:100000, с време за експозиция 30 мин.Отбиране на умрелите и инфектирани се провежда периодично.
Развитие на личинките.Ембрионите на есетрата имат голям жълтъчен мехур, непропорционално голяма глава и слаборазвити вътрешни органи.Очите са белязани само като пигментирани петна.Движението на личинките много наподобява движение на попова лъжичка.Личинките реагират на светлина, движат се във водата и се спускат на дъното, където често образуват скупчване-рояк.
При оптимална температура 19 – 22°С приблизително 7 дена се развиват за сметка на енергията получена от жълтъчното мехурче, затова постепенно се преминава на външна храна.За храна на личинките през този стадий служат малки водни организми-прецеден зоопланктон, обикновено дафния.При липса на жива храна личинките се спускат на дъното и използват дънните утайки, като извличат от тях определени микроорганизми и частички органични вещества.В началото на самостоятелното хранене, приетата храна измества така наречената ембрионални изпражнения.В резултат на това, че жълтъчно-чревния тракт на личинките има сложен строеж, е възможно нарушено храносмилане с последваща смърт.
Храненето на личинките на първия етап е задължително да се сътои от живи организми.Това могат да бъдат и личинки на артемията (Artemia salina), които се инкубират от яйца в съответните инкубатори.
За разсаждане на есетровите личинки се използват сандъчета, под формата на относително дълги (до 4 м), тесни (0,5 – 0,8 м) улеи, на неголяма дълбочина до 15 – 20 см и незначително течение.За подрастване на личинките се приспособяват така също кръгли и квадратни басейни с площ до 4 кв.м. с кръгов поток на водата.Вземат се мерки за предпазване от излизане на личинките от сандъчетата и басейните.Плътността на разсаждане на личинките е от 3 до 5 хил.бр. на кв.м, при по-ниски стойностти се увеличава скоростта на растеж..Обаче при снижаване плътността на посадката до 1 000 бр. на кв.м. води към влошаване на показателите.
Личинките са твърде лоши плувци и тях може да ги поеме течението към мрежата, защитаваща изхода на водата.Удивителната им способност да излизат и от най-малките отвори на стените, принуждава да се поставят приспособления за улавянето им, на изхода на водата от басейна.
Улеите переиодично се почистват от биологични обраствания, а в случай на необходимост се дезинфекцират.
Когато личинките на есетрата достигнат размер от 2,5 см, артемията за тях е прекалено малка храна.В това време личинките започват да разширяват своето меню, използвайки дънните утайки.Те се гмуркат надолу, разравят дъното с носните кукички и по този начин си намират храна. 14 денонощия след използване на дънна храна, личинките са готови да се хранят с изкуствена гранулирана храна, с размер на гранулите до 100 – 120 мкм.
При дължина 3,5 – 4 см. есетрите стават здрави и устойчиви към външни въздействия.Те могат да се рассаждат в басейните и да преминат към хранене с гранулирана храна.Без проблем към гранулирана храна преминават чига, сибирска есетра, моруна, бестер, веслонос, при останалите видове прехода към изкуствена храна е затруднен.
Отглеждането на стокови риби се постига чрез няколко стъпки:пускане на малки в реките, от които попадат в морето; пускането на малки в затворени басейни(езера,водохранилища); пускане в изкуствени водоеми и отглеждане в индустриални рибовъдни стопанства.
-Отглеждане в рибовъдни басейни. Отглеждането на есетрите в рибовъдни басейни на есетествена храна се прилага при плътност позволяваща изхранване на рибите.За храна на есетрите в рибовъдните басейни и в другите открити водоеми служат дънни организми: личинки, червеи, малки рибки, попови лъжички, жабки, бръмбари и техните личинки, насекоми от разред (Hemiptera) и др.Например при отглеждане на бестер в рибовъдното стопанство“Кочубей“ (Дагестан) е въведена гъстота на посадката 2700 бр.при маса 11,7 гр. на хектар.Есента са получени малки с тегло 70 гр.На втората година гъстотата на посадката е 80 – 100 екземпляра на ха, есента е получена риба с маса 800 гр.На третата година плътността била 20 екземпляра на ха, есента са получени риби с маса 1650 гр.
За получаване на висока продуктивност е необходимо есетрите да се хранят с изкуствена храна, предимно от животински произход: мляна храна, суха гранулирана храна, влажна гранулирана храна на рибна основа(от малоценни риби) и др.Използването на изкуствена храна интензифицира процеса на замърсяване на водата, затова при отглеждането на есетри с интензивно хранене се избират неголеми басейни с площ 1 – 2(до 3,5) ха.с добра проточност и пълно изпразване за 5 денонощия.Дълбочина 1,8 – 2,0 м.Дъното не е задължително да е обрасло.Трябва да се избягват такива басейни, при които могат да възникнат следните неблагоприятни фактори:
– температурата се повишава над 28°С;
–
– възможно повишаване на солеността над 1,7%NaCl;
–
– концентрация на кислород под 5 мг / л;
–
– малка дълбочина(под 1,5 м);
–
– липса на проточност;
–
– присъствие на шаран(конкурент за храната);
–
– силно обрастване с водна растителност;
Плътността на рибната посадка при изкуствено хранене е значително по-висока.Например, при отглеждане на сибирска есетра се препоръчва плътност на посадката от 30000 екз./ха триграмови малки, през есента достигат маса 60 гр.Посадката за еднолетните е 5000 екз./ха, есента са получени риби с маса 500гр.Посадката на двулетните е 3000 – 4000 екз./ха с есенен добив от 1200гр на екземпляр.Продуктивността на угоителните басейни е 1700 – 2300 кг / ха.
Рибопродуктивността на угоителните басейни при интензивно хранене зависи от много фактори, но на първо място от чистотата на водата, която обезпечава проточността.В басейните с големи размери(над един ха) рибопродуктивността се ограничава на ниво 800 – 1000 кг/ха, в басейни с по-малки размери достига 2800 кг/ха.В басейни с площ 0,06 ха е регистрирана рибопродуктивност от 4500 – 5300 кг/ха.
Използването на големи водоеми затруднява или прави невъзможно сортирането на рибите.
Скоростта на растеж зависи от комплекс различни фактори.На първо място от температурата, от наличие на качествена храна и концентрация на кислород.
Преживяемостта на рибите е свързана с наличие на неблагоприятни фактори: обрасналост на дъното, наличие на низши водорасли, развитие на водната растителност, покачване на температурата, понижаване концентрацията на кислород, хищници , болести, паразити.
Преживяемостта през зимния период е свързана с подготовката на рибите за зимуване – това са охранеността на рибите, обработка против болести и паразити, отбор на бракуваните риби, достатъчно количиство кислород през зимата.
Поликултура на есетрите с други видове риби в този случай, при който есетрите са основен вид, не винаги е възможна.Отглеждането на шаран съвместно с есетри явяващи се конкурентни на храната, практически е невъзможно, шарана притежава по-високи способностти в търсене и използване на храната.Използването на растителноядни риби при съместно отглеждане с есетри не винаги е възможно там, където се използва интензивен водообмен в басейна, също и на места с изтичане на водата, където излиза първичната продукция(планктон) – основна храна на растителноядните риби.
За отглеждане на есетри и техните хибриди могат да се използват соленоводни водоеми.Отгледаните в сладки води малки, без адаптация се пренасят във вода със соленост 4 – 5 %.Към вода със соленост 5 – 7 % се адаптират 5 -10 часа, с 5 – 6 % до 9 – 10 % – за едно- две- денонощия.Еднолетните с маса 40 гр. И повече привикват към соленостт 15 %, а двулетките растат в черноморската вода със соленост 18 %.Използването на соленоводни басейни разширява възможностите на рибовъдството там, където загиват видове като шаран и толстолоб.Зимуването на рибите, отглеждани в морски води се осъществява в сладководни басейни.
-Складови басейни (садки).Използват се за съхраняване на уловената жива риба.От тях рибата се разселва или се продава.При достигане на тегло от 3 гр.и повече, малките са готови за по-нататъшно отглеждане в садки. За отглеждане на рибките се приготвят садки(мрежени клетки) с площ 12 – 15 кв.м. и дълбочина до 2 м.
Плътността на малките в посадките е 400 екз./ кв.м.Храненето е с изкуствена храна.Желателно е използването на храна специално предназначена и разработена за есетри.Допуска се и използване на пастообразна храна.
Гледането на риби се заключава в ежедневен контрол на температурата на водата и концентрацията на кислород, определяне на балансирано и подходящо хранене, раздаване на храната, като се следи за приемането и.Корекция на дажбата се прави като се следи уползотворяването на храната.Назначаване на рационално хранене се провежда по методика описана по-горе или се използват съществуващите препоръки на производителя.Размера на гранулите постепенно се увеличава от 2,5 до 6 мм.Контролния облов до достигане маса на рибите 20 – 30 гр. се препоръчва на деседневие.
Гледането в садки се заключава в перидично почистване.Периода на почистване се определя от скоростта на обрастване на садката.
В случай на течение в местата на садките, при които не е осигурено извеждане на продуктите от жизнената дейност, то под мрежени клетки е възможно насъбиране на мръсотия, която може да повлияе отрицателно на растежа на рибите.
По размера и ръста на рибите се провежда сортировка и разсаждане в садките.Предела на плътността в садките на стоковите риби, установени във водоеми с добро течение и насищане с атмосферен кислород, съставлява 40 – 60 кг / кв.м.Разплодниците и ремонтното стадо са с плътност два пъти по-малка от стоковите риби.
Лечението и профилактичната обработка с дезинфекционни разтвори се провежда по необходимост.Преживяемостта на рибите при отглеждане от 0,2 до 2,5 кг. е средно 90 %.
-Отглеждане в изкуствени басейни.Те са изградени от комплект хидротехнически съоръжения, които трябва да осигуряват бързо напълване на басейните с вода и пълно изпускане.Отглеждането на стокови есетри в изкуствени басейни дава възможностти за по-пълен контрол за хода на процеса.Лесно осъществяване на контрол и управление качеството на водата, контрол на храненето, профилактична обработка, лечение и сортировка.
При използване на способ за насищане на водата с кислород, в плътността на посадките се прави корекция към страната на повишението.
-Отглеждане на есетри в шаранови басейни.
Успешното отглеждане на есетри в топловъдни стопанства позволява да се получи потомство, което не е свързано с тяхната естествена среда на обитание. Първи нарушили монопола топловъдните рибовъдни стопанства, разположени до електростанции, използващи значителния излишък от затоплена вода.В бившия СССР били построени няколко такива стопанства (Конаковское, Волгореченское и др.), в България на язовир Овчарица, в САЩ, скандинавските страни и др.Режима на стабилна температура оптимална за отглеждане на есетри , принудителното насищане на водата с кислород, използването на качествена храна, съкратили 4 пъти срока за достигане на полова зрелост при есетрите.Всичко това направило реално получаването на потомство от есетри, извън техните естествени местообитания и позволило към приминаване на стоково производство на риби във вътрешни водоеми. [ още ]
П.Радев(Zooferma.info)
Под редакцията на Ст.н.с.д-р Ангел Зайков от Институт по рибарство и аквакултури.
