”Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия?” – това гласи древна арабска пословица.
Древните медици Хипократ и Диоскорид са считали това растение за свещена трева и най – полезното лекарство (особено при женско безплодие).
В древен Египет след епидемии и по време на война , когато населението намалявало, жените били принуждавани да добавят в храната това растение, „ за да се умножи населението по – бързо”
В Централна Европа и Средиземноморието растението е пренесено от римляните. През средните векове европейците започват високо да ценят лечебните свойства на салвията. През1688 година в Европа излиза книга, в която 414 страници са посветени на салвията.
С течение на времето много сведения за лечебните свойства на растението са загубени заради това съвременното му приложение е скромно.
В знаменития „Салернски кодекс на здравето” на салвията се отделя особено внимание, там се казва: „Салвия, ти си нашия спасител, помощник и природен дар”. Съвременните изследвания показват, че всичко това е вярно.
В XVI век китайците високо са ценили салвията, като за кутия суха британска салвия те са давали две кутии чай.
Наименованието на салвията произлиза от латинска дума salveo, което означава „лечение, да се чувстваш добре, да бъдеш здрав”.
Салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове. Листата на салвията съдържат около 1,5- 2 % етерично масло.Това е най – употребявания вид салвия в кулинарията.
Има няколко културни вида. Повечето от тях се отглеждат по – често за украса, отколкото заради техните свойства като билка. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Те се отглеждат лесно от летни резници.
Имена на културни видове са:
Purpurascens – с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
Tricolor – с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
Berggarten – с големи листа;
Icterina – с листа, нашарени в жълто и синьо;
Alba – с бели цветове,
Lavandulaefolia – с малки листа.
Германските лечители отдавна използват салвията като противовъзпалително средство и кръвоспиращо средство.В Полша салвията се използва за лечение храносмилателния тракт, а също за лечение на косопад. В България листата на салвията намират приложение като средство, ограничаващо потоотделянето. Има влияние при нощните изпотявания при туберкулозно болните, облекчава гастрит и колит, язва, метеоризъм, възпаление на черния дроб и жлъчния мехур.
Листата на салвията съдържат етерично масло с богат състав: флавоноиди, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, витамин Р.
Някои компании използват салвията за създаване на нови лекарствени продукти против деменция и Алцхаймер – препаратите на основата на салвията повлияват ензим, който е отговорен за нарушението на паметта. Положителен ефект се наблюдава при лечението на разни проблеми на дихателните пътища: фарингит, тонзилит, ангина и катар на горните дихателни пътища. Салвията е първокласен антисептик и ускорява заздравяването на тъканите. Препаратите действат и като антипирици. Най – често препаратите са под формите на таблетка. Под формата на отвара салвията се използва при изгаряния, ухапване от насекоми и кожни заболявания, бяло течение или проблеми на влагалището. Под формата на компреси или съставка на мазила се прилага при травми, артрит или невралгии. Под формата на чай салвията се използва при простуда , стоматит и парандонтоза. Употребата на салвия при първите признаци на простуда подтиска развитието на остри респираторни заболявания. Чаят от салвия или инхалацията укрепва имунната система и ускорява оздравяването. Чаят може да се приема за подобряване на храносмилането, увеличаване на апетита. Препоръчва се и при наличие на менструални болки. Противопоказна е употребата на салвия при бременни ,кърмене и хора страдащи от остър нефрит.
Салвията е уникален лек от природата. Погледнете, може би расте и във вашата градина.
