Автор: Дафина Ленци
За автора: За българската публика подобно име звучи повече от екзотично, защото традицията в родовата памет и наследствеността в родовите, духовни и материални богатства и натрупването им във времето бе прекъсната през изминалата социална система, но уви тя не подлежи на социалните закони, когато съществува в нейните представители.
Като съпруга на един от най-добрите италиански специалисти по техниката на фабриките за тютюнопроизводство Лучано Ленци , тя има късмета да попадне в една фамилия, която е пряк наследник на една от най-известните италиански фамилии, тази на Медичите. Тази фамилия стои зад повечето от най-големите социални и културни проекти, от векове, които в момента представляват националното богатство на Италия и дори на Европа, а защо не и на самото човечество.
Родена в Благоевград – град разположен в сърцето на древни земи и народи Дафина вглъбено се вглежда в герба над камината в семейната им къща –“бик и ръка с жезъл” и започва да размотава кълбото от исторически факти, следвайки фамилната история и създава родословното дърво на своя съпруг. Повече от тридесет години, като собственик на магазин за цветя в Болония, тя раздава радост и помощ на хората в нужда и грижейки се за двамата си сина и съпруг успява в дългите нощи да осмисли една следственопричинна логика в историята, която я отвежда до там, че открива факти, които неопровержимо доказват връзката на Италианската аристокрация с предтечите на българския народ.
Написва небезизвестната си книга “Кажи си името” и единствено зад оправданието, че не е професионален историк, хвърля в загриженост всички специалисти по история изтъквайки факти, които не могат да бъдат пренебрегнати. Разбира се, като всяка истина, нейната също предизвиква полемика и заинтересованите страни се втурват да защитават правта си над историята, която както се знае, се пише от победителите. За щастие информацията за откритията на г-жа Ленци, отдавна е публично достояние и единствено времето ще отсъди до колко е била права, в изтъкването на своите аргументи. Доказателствата за нейните твърдения, за щастие са заровени в земята из цалата ни държава и мистерията по разбулването им е въпрос единствено на време.
Нейната хипотеза е свързана с презумцията, че народа който е населявал и населява сега територията на България и по-специално долината на Струма, е един от най-древните радетели на съвременната Европейска цивилизация.
Г-жа Ленци е посветена по един чисто интуитивен и творчески начин на циганите, които смята за народ, носител на чисто човешките ценности на хората. Години наред рисува техните лица и копнежи и съпреживява тяхната мисия.
Съдбата ни запозна сякаш за да потвърди, че в живота ни има енергия изпълнена с позитивизъм, която чрез творчеството на артистите става достояние на широката публика ценител на човещината и природния феномен, на това че ни има!
Момиче нежно с очи големи,
устица кипра и кожа бяла,
с коси буйни по раменете.
Заложница на чужда вяра стана,
сега забрадка към тях приляга
и като обръч душата стяга.
Защо, Българийо, си разпиля децата?
Защо със вало черно им покри душата?
Омраза тъмна от враг вековен
таи към тебе гняв вековен.
Ти всичко даде на света –
изкуство, писменост, закони,
децата. Не, Българийо, не може!
Това са твоите корони.
